Ритейл

Бъдещето на е-търговията е розово

Коронавирусът доведе до скок на онлайн бизнеса, но и големите ръстове са несигурни в бъдеще

Константин Николов

Shutterstock © Shutterstock

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Е-търговията расте бурно в цял свят през последните години. Това не е някакво особено откритие, а чист факт. Далеч по-трудна е прогнозата как точно ще се развие секторът в следващите години, от кои тенденции ще бъде движен и кои играчи ще излязат абсолютни победители. Тези предвиждания донякъде се усложняват от COVID-19, който ускори растежа на дигиталните канали през последните месеци, особено в категории, където е-търговията беше относително слаба като доставката на хранителни стоки. Според анализаторите на Deloitte именно коронавирусът прави дългосрочната картина по-трудно предвидима. Бързият растеж на дигиталните поръчки има широко отражение върху търговците във всички категории и макар да създава бизнес, носи със себе си още разходи и усложнява процесите в компаниите. А и потребителите, включително и в България, показаха готовност да пазаруват повече онлайн, но все още е неясно дали тези тенденции ще се запазят и след края на пандемията.

Темите за възхода и бъдещето на електронната търговия и стратегиите на компаниите от ритейл сектора бяха разгледани подробно по време на Ecommerce and Retail Summit, организиран от "Капитал", който се проведе в електронен формат на 5 ноември. Конференцията е наследник на предходните формати Retail in Detail и Strategies for Ecommerce Success.

Удобството на първо място

Още преди COVID-19 потребителите са търсили на първо място удобството при пазаруването както във физически магазини, така и онлайн, сочи анализът на Deloitte. В случая "удобство" идва под много форми - от безконтактния шопинг през гъвкави решения за взимане от магазина или от точно определени места до специални приложения за е-търговия, които предоставят повече предимства на клиентите.

Коронавирусът подейства като още по-голям лакмус за по-широкото навлизане на тези тенденции. Само в САЩ през пролетта онлайн покупките нараснаха със 130% на годишна база. Което пък създаде още предизвикателства за търговците от всички категории за изпълнение на тези поръчки. Не на последно място, много от ритейлърите трябваше да преосмислят цялостната си стратегия. Защото въпреки възхода на онлайн търговията в последните години през 2019 г. все още 85% от продажбите продължаваха да се извършват във физическите магазини. Според специалистите COVID-19 дори ясно е показал важността на традиционните формати, тъй като много брандове и търговци отчетоха рязък спад на приходите заради временното им затваряне.

Драматичното преминаване към е-търговия "предефинира" ролята на физическия магазин и много търговци на дребно преосмислиха своите обекти, за да служат като центрове за изпълнение на поръчки, за да отговорят на повишеното търсене. И все още никой в индустрията не е напълно наясно дали това ускорение ще бъде поддържано от потребителите, или секторът ще се нормализира към тенденциите отпреди корона пандемията.

COVID-19 доведе и до въвеждането на нетрадиционни модели в основните категории като хранителни и бързооборотни стоки и аптеки и дрогерии, докато в същото време намали растежа на новите модели в "неосновните" сегменти. Продажбата на дрехи е пример, където според Deloitte сривът през тази година е 70% спрямо 2019 г.

Новите модели

Предишните кризи са показвали, че икономическата несигурност води до промени в потребителските навици и въвеждането на нови модели. Търговците и компаниите за потребителски стоки продължават да се разширяват извън традиционните си ниши, за да отговорят на тези тенденции. Но и тук думата несигурност отново излиза напред, тъй като остава неясно кои модели ще се докажат като устойчиви в дългосрочен план.

От KPMG също определят четири тренда, които ще движат цялата индустрия през следващите години. На първо място те също поставят новите бизнес модели, които променят изоснови сектора. Вторият тренд е промяната в потребителските предпочитания към компании, които залагат на нещо повече от печалбата. Третата тенденция според консултантите е новият начин, по който ритейлърите съкращават разходи, за да останат на печалба. И четвъртата е фокусът на все повече потребители върху наличността, а не толкова разнообразието. Което според специалистите означава, че дискаунтърите и дигиталните платформи ще са едни от основните победители.

Все още малък дял

Въпреки възхода на онлайн търговията по време на пандемията делът й все още остава малък спрямо общите продажби - през 2019 г. е бил 3.5 трлн. долара (повишение от 18% спрямо предишната), или към 14% от общо 25 трлн. долара на целия ритейл сектор (виж графиката). Преди здравната криза прогнозите бяха, че е-търговията ще нараства с по 2% на година до 2023, за да достигне 6.5 млрд. долара тогава. Но дори и при скока през тази година заради пандемията и затворените вкъщи семейства не е сигурно дали тези бурни темпове ще се запазят.

Мобилни на пръв поглед

За сметка на това има една далеч по-ясна тенденция при е-търговията - предпочитанията за пазаруване през мобилни устройства. До следващата година се очаква делът им от онлайн продажбите да е 54%. Което пък ще се отрази на инвестициите на търговците в мобилното изживяване. Прочуване на Shopify показва, че 53% от клиентите може да се откажат от даден продавач, ако той не им предостави добра услуга, т.е. ако сайтът му се зарежда за повече от 3 секунди.

Все повече клиенти извън САЩ

Над 2.1 млрд. потребители ще купуват стоки и услуги онлайн през следващата година и все по-голям дял от дял живеят извън САЩ. За това помага и нарастващата средна класа в Азиатско-Тихооеканския регион. В него онлайн бизнесът е достигнал стойност от 2.27 трлн. долара, тоест по-голяма част от глобалните е-продажби. От тях 1.9 трлн. долара са продажбите само в Китай. Друг регион, който расте бурно, е Централна и Източна Европа, отчела скок от 19.4% през 2019 г. според данните на еMarketer.

България съвсем естествено не е изключение от световните тенденции. Според скорошно проучване на "Нилсен адмосфер България" и Българския национален панел само 7% от активните в интернет българи казват, че никога не пазаруват онлайн. Почти половината от запитаните пазаруват през интернет поне веднъж месечно. Двадесет и два процента от запитаните пазаруват в интернет около веднъж на всеки три месеца, а приблизително една четвърт - по-рядко. Още по-ясен сигнал е фактът, че по време на COVID-19 близо една трета от опериращите в интернет са променили навиците си за онлайн пазаруване. Само 17% обаче казват, че пазаруват електронно повече в сравнение с времето преди корона кризата, а 14% твърдят, че пазаруват по-малко.