Топ 5 от "Капитал": Разкритията за ПИБ от Pandora Papers, България пак е невидима за инвеститорите

България има реален шанс скоро да се присъедини към ОИСР, последното невероятно спасяване на Боби Михайлов, идва ли революцията на колите на ток

   ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Pandora Papers: Собствениците на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са притежавали "Юлен", "Витоша ски", "Надин", ПСТ, когато компаниите са щедро кредитирани от банката

Ако се гледат само официалните документи, Първа инвестиционна банка (ПИБ) няма особени проблеми. В последните няколко години тя премина (вярно, с доста забележки) проверки от БНБ и ЕЦБ, като на два пъти имаше да попълва капиталов недостиг. Но като крайно изпълни (вярно, с доста уговорки) предписанията. Същевременно обаче от години банката е преследвана от обосновани съмнения, че не всичко, което тя разкрива в отчетите си, е точно така. Най-вече неяснотата е дали и доколко тя не кредитира в големи мащаби фирми, свързани с двамата й основни собственици - Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Едва ли са много хората, които не помнят кипъреца Георгиус Георгиу, чието име изплува от разследване на "Биволъ" като номинален собственик на фирми с кредити за стотици милиони левове от ПИБ.

Сега документите от глобалното журналистическо разследване Pandora Papers на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) повдигат още повече завесата по темата. Накратко, много от офшорките на Георгиус, а и други, са били с крайни действителни собственици Минев и Мутафчиев. Според публикуваните от BIRD.bg - българският партньор в разследването, извадки от изтеклия масив данни към 2017 г. двамата са реалните притежатели на дружества от Британските Вирджински острови, контролиращи знакови компании, които дълги години косвено се свързват с тях. Сред тях са ски и лифтовите оператори "Витоша ски" и "Юлен", рециклиращата компания "Надин", дружества от орбитата на пътностроителната "ПСТ груп", "Гамакабел" и други. Вижте тук.

2. България пак е невидима за инвеститорите. Пандемията е свила инвестициите в Европа с 13% през миналата година, но спадът в България е 57%, показва проучване на EY

Пандемичната 2020 не беше най-добрата година за инвестиции където и да било по света. Ограниченията за пътуване и несигурността накараха голяма част от компаниите да отложат проектите си. За Европа това доведе до 13% спад на преките чуждестранни инвестиции, показва годишното проучване EY Europe Attractiveness Survey на международната консултантска компания EY.

Дори и на този фон обаче резултатите на България изглеждат притеснително. През 2020 г. в страната са започнати едва 19 инвестиционни проекта, с което броят им се свива с 57%. И макар че вложенията намаляват почти навсякъде в региона, страни като Румъния и Сърбия остават на радара на чуждестранните компании, като присъстват в топ 20 на най-предпочитаните дестинации в Европа. България обаче не е там.

3. На крачка от покана за ОИСР - България има реален шанс скоро да стане една от шестте нови членки на клуба на богатите държави

През последните десетилетия България успява да стане част от стратегически международни съюзи и организации благодарение на нечии чужди по-едри политически планове. Последният такъв пример може да се окаже членството ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Всичко започна с публикация на Reuters отпреди десетина дни. В нея се посочваше, че новият генерален секретар на организацията Матиас Корман ще тества идеята за разширяване на клуба на богатите едновременно с пакет от шест държави. Фокусът на дописката беше Бразилия, но сред споменатите държави се оказа и България.

Междувременно в Париж започна годишната среща на министрите на ОИСР в Париж, а страната ни беше поканена да участва присъствено със своя делегация. Посланието, излъчено от служебния вицепремиер Атанас Пеканов след срещите, звучеше така - правим важна крачка към членството. Според източници, близки до служебния кабинет, всъщност България за първи път има реален шанс да получи покана за своеобразния клуб на развитите икономики. Въпросът е да се възползваме от момента и да си напишем домашното. А то е свързано с множество задълбочени технически прегледи от страна на ОИСР и провеждане на куп реформи, с които страната трябва да приведе своето законодателство, политики и практики в съответствие със стандартите на организацията. Прочетете тук.

4. Последното невероятно спасяване на Боби Михайлов

Този невероятен Боби Михайлов отново се спаси. И ако бъде утвърден като президент на Българския футболен съюз (БФС) в очертаващата се поредна съдебна драма, видимо ще му е за последно. Той спечели не само най-спорната от юридическа гледна победа като ръководител на българския футбол, но и най-оспорваната. За първи път от 16 години Михайлов срещна сериозна конкуренция, която по свидетелства на присъствали на конгреса наистина го е накарала да потрепери.

Димитър Бербатов получи 230 гласа срещу 241 за Михайлов при осем за Христо Порточанов, един невалиден и не по-малко от 20 смятани за опозиционни клуба, недопуснати въобще до участие в извънредния конгрес. Това изглежда като началото на края за управлението на Борислав Михайлов и групата около него след серия от категорични успехи срещу съперници като Стефан Софиянски и Любослав Пенев. А също и като края на началото на борбата на Бербатов, който успя не само да предизвика този извънреден конгрес, но и да се окаже на косъм от успеха. Бившият нападател и голмайстор на националния тим обеща да оспорва в съда резултатите и изглежда, че има значителни шансове за успех.

5. Възход при колите на ток. За първи път през август продажбите на електрифицирани автомобили в ЕС надминаха тези на дизел, 2021 г. е началото на рекордните години

Един процент. Толкова голям е делът на колите на ток (електромобили и хибриди) от глобалния автопарк. Макар и все още да са нищожна част от автомобилите по пътищата, през следващите години по много причини се очаква бърз бум на продажбите - до четири години 25% от новите коли в Китай ще са електрически, а в Германия те ще са 40% от всички новорегистрирани превозни средства, според BloombergNEF. Глобалните продажби на електрицифирани модели ще достигнат 10.7% до 2025 г. Причината е, че ако само допреди година-две покупката на такъв автомобил беше по-скоро пожелателна за бъдещето, сега все повече потребители в по-богатите икономики обмислят такава сделка.

И докато пандемията ограничи търсенето през голяма част от миналата година, а недостигът на чипове в автоиндустрията намали продажбите на конвенционални коли, електрифицираните автомобили продължиха да се продават като топъл хляб. През тази година до края на август в Европа са били регистрирани 1.35 млн. коли на електричество - 17% oт общия пазар (8% са чисти електромобили). Подробности тук.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    newmann avatar :-|
    von Newmann

    С тези правителства България ще остане завинаги ънвизъбъл.

    Нередност?
Нов коментар