Какво се случи през седмицата

Брюксел ще има извънредни правомощия да накара базираните в Европа компании да приоритизират производството на ключови продукти и да държат на склад стоки. ЕК предложи проект на правила, за да се справи с кризи във веригата на доставки, който е в отговор на затрудненията, причинени от пандемията от ковид-19. Целта е да се запази свободното движение на стоки, услуги и хора, както и наличността на стоки и услуги от основно значение в случай на бъдещи кризи.

ЕК предложи замразяване на 7.5 млрд. евро, или над една трета от кохезионния бюджет на Унгария (за 2021 - 2027 г.), и забрани на страната да поема правни задължения с т.нар. тръстове от обществен интерес. Подобна безпрецедентна стъпка ще трябва да бъде одобрена от квалифицирано мнозинство в Европейския съвет, като срокът за това е един месец.

Две от големите турски банки - İşbank и DenizBank, спряха употребата наруската платежна система "Мир" след предупреждения от САЩ, че Русия може да опита да избегне западните санкции, като използва турските финансови институции за забранени операции. Тези действия се случват, след като Вашингтон и ЕС засилиха натиска над Анкара и американското финансово министерство публикува правила, с които предупреди банките извън САЩ, че влизането в нови или разширени договорки с оператора на платежната система ще доведе до "риск от подкрепа на руските усилия за избягване на американските санкции".

Японската спасителна служба предупреди за наводнения и свлачища заради тайфуна "Нанмадол", който доведе до смъртта на четирима души, а ранените са над 100 Източник: Reuters

Икономика

България успя да пласира 2.25 млрд. евро външен дълг, макар и скъпо. Министерството на финансите направи това на 15 септември, като продаде 7- и 12-годишни облигации. Към емисията е имало солиден интерес и поръчките са били за около 4.2 млрд. евро, което съответства на около 1.9 пъти презаписване, с повече заявки за по-краткосрочните книжа. Постигнатата доходност донякъде надхвърли първоначалните очаквания на пазара - по-краткосрочните книжа са пласирани при нива от mid-swap +185 базисни пункта, което съответства на 4.34%, а при дългосрочните нивото е MS+225 б.п., или 4.82%. Грубата сметка показва, че вследствие на започналото междувременно затягане на паричната политика от ЕЦБ и покачването на лихвените нива загубата от това, че този дълг не беше пласиран половин година по-рано, се равнява на над 100 млн. лв. годишно повече купонни плащания по емисиите.

Финансовото министерство набра и 200 млн. лв. от вътрешния пазар. Постигнатата доходност по предложените ДЦК с падеж юли 2026 г. е 3.01%, което очаквано е чувствително по-скъпо от нивата от пролетта, когато за последно бяха продадени сходни по матуритет тригодишни книжа при 1.33% доходност. Инвеститорският интерес е бил сравнително скромен, като подадените поръчки са били за малко над 300 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие 1.51. С тези 200 млн. лв. пласираният дълг на вътрешния пазар вече е 2 млрд. лв., като към тях се добавят и еврооблигациите, сумата на новоемитирания дълг достига 6.4 млрд. лв. Лимитът за нов дълг в актуализирания бюджет за 2022 г. е 10.3 млрд. лв.

Служебният кабинет подготвя три търга за доставки на газ. Единият е за количества до края на годината, за цялата 2023а и което е най-интересно, за периода 2024 - 2034 г. Грубо ще се цели по този начин да бъдат осигурени около една трета от нуждите на страната на годишна база. Държавният газов доставчик и служебният енергиен министър подемат тази инициатива едва след като стана ясно, че е много малко вероятно да се получи отговор от "Газпром" за възобновяване на доставките.

Бизнес

Година след като продаде футболния си клуб "Нюкасъл", Майк Ашли обяви, че се оттегля от борда на неговата Frasers Group, собственик на брандовете Sports Direct и House of Fraser. Магнатът, който отваря първия магазин преди 40 години, ще остане мажоритарен акционер с почти 70% дял.

Норвежкият държавен фонд искa от компаниите, в които инвестира, нулеви емисии до 2050 г. Ръководството му споделя мнението, че забавянето на прехода към въглеродна неутралност е "най-големият финансов риск за фонда". С решението си то се присъединява към много глобални инвеститори в определянето на такива цели. Само 10% от компаниите в портфолиото на инвестиционния фонд обаче са си поставили засега цел за нула емисии за 2050 г., въпреки че немалко са предприели някакви крачки към целите за по-ниски емисии. Норвежкият държавен инвестиционен фонд е реално най-големият в света.