🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

ЕС буксува в борбата с тероризма

Ако влиянието на Европейския съюз се мереше по броя на документите, които Брюксел ежедневно бълва, 15-те отдавна да бяха се превърнали в първата световна сила. След атентатите от 11 септември в Ню Йорк ЕС се захвана сериозно и с тероризма. Два дни по-късно Европейската комисия прие план за въвеждането на европейска заповед за арест и документ, чрез които се определя общо понятие за тероризма. Първо трябва да улесни досегашната система за екстрадицията между страните - членки на ЕС, а общата дефиниция на тероризма да премахне различията в юридическите тълкувания, които терористите използват, за да не бъдат преследвани от закона. На 21 септември пък извънреден Европейски съвет прие план с най-необходимите мерки, за да може съюзът да се включи на равна нога със САЩ в борбата с тероризма. Но въпреки привидно високата скорост, с която ЕС се задейства, Брюксел едва ли скоро ще се окаже толкова ефективен, колкото Вашингтон.
Повечето мерки, които бяха обявени, отдавна са включени в дневния ред на евроинституциите и преговори се водеха от много време. Терористичните актове в САЩ само ускориха приемането им, което обаче не доведе до по-голямо съгласие сред 15-те. В четвъртък Съветът на министрите на вътрешните работи и правосъдието заседава до късно, за да постигне компромис по общата европейска заповед за арест. Много страни обаче се възпротивиха, тъй като все още противоречията в правните им системи са значителни. Италианският министър на правосъдието Роберто Кастели заяви по време на заседанието, че Рим настоява списъкът от престъпления, за които важи общата заповед за арест, да се ограничи само до тероризма, нелегалната търговията с наркотици, оръжия и хора, детската порнография и организираната престъпност. Белгийското председателство на ЕС обаче е включило корупцията, измамата и отвличането. Други страни пък настояват в списъка да присъстват само престъпления, които се наказват с максимум една година затвор.
Все пак министрите успяха да се договорят за обща

Дефиниция на тероризма

Това е нововъведение в международното право - първият опит е направен още от Обединените нации през 1937 г., но досега безуспешно. При широко тълкувание на тероризма действията не би трябвало да се обвързват с причините, които са ги подбудили. Така организации като “Хамас”, борещи се срещу Израел, автоматично трябва да бъдат международно преследвани. Това би означавало твърда опозиция от страна на арабските държави. Ответната им реакция би била да обвинят Тел Авив в провеждането на държавен тероризъм. В края на октомври британският външен министър Джак Строу заяви в интервю, че според международното право в дефиницията на тероризма не се включват действията на държави. Последва бурна реакция от арабските страни. Преди това пък Строу беше предизвикал дипломатическо напрежение с Израел, когато в интервю за италиански вестник каза, че Тел Авив подхранва тероризма със своята политика. Друга причина за липсата на определение “що е то тероризъм” е студената война, по време на която двата блока се обвиняваха, че подкрепят диктаторски и терористични режими. След нейния край и печалния опит на САЩ съветникът по националната сигурност на американския президент Кондолиза Райс вече можеше да каже, че няма “добър и лош тероризъм, има тероризъм и ако подпомагате тероризма, вие сте враг на САЩ”.
Затова решението на Брюксел да приеме дефиниция на тероризма е засега най-ценната помощ, която той оказва на Вашингтон. Въпреки че дефиницията ще важи само за територията на 15-те, а по-късно и на кандидатките за членство тя ще послужи за база при всеки международен форум - особено за ООН, която през следващата година основно ще се занимава с борбата срещу тероризма. Липсата на дефиниция на тероризма беше и формалната пречка за обмяна на поверителна информация между Европол и американските правозащитни институции. В четвъртък тази пречка бе премахната и държавният секретар Колин Пауъл парафира подобно споразумение.
С това обаче за самия Брюксел

Проблемите едва сега започват

Според приетата дефиниция тероризмът са действия от лица или групи - като убийства, похищения, отвличания или заплахите за извършването им, с ясната цел сериозно да заплашат населението на една страна, малцинства или отделни лица. Определението също покрива действията, насочени да принудят правителства или международни институции да променят, дестабилизират или дори разрушат техните политически, социални или икономически структури. В документа, който министрите разглеждаха в четвъртък, обаче се казва, че на преследване ще подлежат и тези, които “подбуждат, подпомагат, са съучастници или се опитват да извършат терористичен акт”. Такова определение например би включило и баската политическа организация “Батасуна”, политическото крила на терористите от ЕТА. Преследването на “Батасуна” обаче би унищожило всички опити на испанското правителство да умиротвори северната си провинция. За това се предполага, че евроминистрите ще трябва да си оставят някакви вратички за по-свободни тълкувания. Подобно е положението и с другото ключово предложение - на наказателна отговорност да подлежат и юридическите лица, които волно или неволно подпомагат тероризма, например авиошколата, където са се обучавали терористите, които взривиха Световния търговски център, подлежи на санкция. Включването на тази спорна клауза има цел да прекъсне финансирането на терористите, които най-често използват съвсем легални средства. Много страни членки бяха твърдо против такова широко разбиране за организациите, които подпомагат тероризма, но поради силния натиск на САЩ трябваше да се съгласят - в Швеция сомалийска организация на имигрантите се опитва да осъди правителството, което е блокирало нейните банкови сметки. Сомалийците твърдят, че са прехвърляли пари на бедните си роднини, които иначе биха умрели от глад.
Едва ли активността на ЕС в борбата с тероризма ще предизвика хаоса, който неправителствените правозащитни организации предвиждат. Брюксел вероятно ще заложи много неясното в документите си, за да могат да бъдат тълкувани според конкретния случай, но изключенията ще направят борбата с терористите още по-неясна и най-важното непредвидима.