🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Напразни страхове от имиграцията

Ужасяващите сценарии за прииждащи орди работници от Изток не се оправдават

Датата на последното и най-голямо разширяване на Европейския съюз (ЕС) - 1 май 2004 г. - бе определена от наблюдателите едновременно като символична и иронична. Символична, защото в Международния ден на труда работната сила в ЕС се увеличи от 170 млн. на над 200 млн. души. А иронична, защото точно на този празник гражданите на страните от Източна и Централна Европа влязоха в евросъюза с ограничени права за работа в 12 от 15-те стари страни членки.

Единствено Великобритания, Ирландия и Швеция оставиха трудовите си пазари отворени за новоприсъединилите се страни. Година по-късно се оказва, че прогнозите за прииждащи орди работници и „социални туристи“ не се оправдават.

Формулата 2+3+2

Притесненията за ефекта от разширяването върху трудовите пазари и щедрите социалноосигурителни системи в Западна Европа подтикнаха мнозинството от правителствата в 15-те стари - членки на ЕС, да потърсят начин да се защитят. Балансът между рестриктивните мерки и принципа на свободно движение в ЕС бе намерен с въвеждането на гъвкавата формула 2+3+2 години. Според нея в периода до 2006 г. правителствата на 15-те имат право да ограничат достъпа на гражданите от новите страни до трудовите си пазари и системите за социални придобивки. Ако преценят, че разширяването е довело до неблагоприятни последствия, 15-те могат да продължат ограниченията с 3 години, а след това с още две. Австрия и Германия вече обявиха, че ще се възползват от максималния период от 7 години. Мерките изключват Кипър и Малта и се отнасят за 8-те източноевропейски държави - Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Естония, Литва и Латвия.

Неосъществената инвазия

Макар все още да е рано за задълбочена оценка на имигрантския ефект от разширяването, данните от Швеция, Ирландия и Великобритания сочат, че то не е довело до трусове в социалните системи и трудовите пазари.

Швеция бе единствената държава, която не въведе абсолютно никакви бариери. Лондон и Дъблин отвориха трудовите си пазари, но ограничиха достъпа до социални придобивки. Оказва се, че гостоприемството на Швеция не е довело до наплив от „социални туристи“. Според данни на властите в Стокхолм на граждани от новоприсъединилите се държави са изплатени едва 18 000 евро социални помощи, а броят на новопристигналите работници от Изток за периода 1 май - 31 декември 2004 г. e само 4363. За същия период във Великобритания броят на регистрираните източноевропейски работници е 133 000, от които за близо 40% се предполага, че са били в страната преди 1 май 2004 г. Тези данни надхвърлят първоначалните прогнози на правителството в Лондон, но са пренебрежимо малки в сравнение с обявените 631 800 свободни работни места в страната в началото на тази година. Пристигането на източните имигранти на Острова се оценява положително от работодателите, тъй като спомага за запълването на дупките в британския пазар на труда и същевременно задържа инфлацията на заплатите. Според изследване на агенцията за набиране на персонал Manpower една от десет британски фирми от строителния сектор, където се усеща недостиг на хора с необходимите умения, са наели работници от Източна Европа след разширяването. Общо 7% от британските работодатели са взели на работа граждани от новите членки на съюза, като освен в строителството източноевропейците се търсят най-много от собствениците на хотели и ресторанти. Рут Хонслоу от Manpower обобщава, че работниците от новоприсъединилите се страни са „ценен ресурс“ за британския бизнес и разширяването на ЕС е шанс за попълване на дефицитите в британския трудов пазар. Като най-предпочитаната дестинация за източноевропейските имигранти се очертава Ирландия. За изминалата година от разширяването в страната са пристигнали 85 000 работници от новите страни в ЕС, което спрямо глава от населението е в пъти повече, отколкото във Великобритания. Пат Дилейни, директор на Асоциацията на малките фирми в Ирландия, оценява положително пристигането на работниците от Източна Европа. Всъщност имаме нужда от още повече имигранти, за да поддържаме скоростта на развитие на икономиката, казва той.

Имигрантският медал има и обратна страна. Докато на Запад се тревожат от притока на имигранти, на Изток се безпокоят от изтичането на млада и висококвалифицирана работна сила. Опитът от предишни разширявания сочи, че в дългосрочен план тези страхове няма да се реализират. Според данни на Европейската комисия 10 години след присъединяването на Испания към ЕС в останалите държави от съюза са живели 100 000 по-малко испанци. Комисията прогнозира, че с подобряването на жизнения стандарт в новоприсъединилите се страни може да се очаква обръщане на имигрантския поток от старите към новите членки на съюза. Всъщност, ако нарастващите цени на имотите по Черноморието в България и Румъния (които ще влязат в ЕС през 2007 г.) са някакъв показател, западната инвазия на Изток може вече да е започнала, коментира в. Financial Times.