🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Размирни парижки нощи

Безредиците в столичните предградия откроиха недостатъците на имиграционната политика на френското правителство

Пожари, коктейли „Молотов“, сълзотворен газ, ранени полицаи и сблъсъци с улични банди - тези сцени се повтаряха всяка нощ в някои от парижките предградия през цялата седмица. Продължителните размирици откроиха за пореден път недостатъците на френския модел за интеграция на малцинствата и дълбокото разделение в градовете между населените предимно с бедни имигранти райони и останалите квартали. Безредиците предизвикаха и открити разногласия във френското правителство по въпроса как властите да се справят с кризата.

Вълненията избухнаха миналия четвъртък след смъртта на две непълнолетни момчета в предградието Клиши су Боа в департамента Сан-сен Дени, намиращ се северно от Париж. Двамата младежи на възраст 15 и 17 години загинаха от токов удар, докато се опитвали да се укрият в трафопост. Техен приятел, който е в болница с тежки изгаряния, твърди, че са искали да избягат от преследващи ги полицаи. Версията на властите е по-различна. Френският министър на вътрешните работи Никола Саркози първо намекна, че младежите са били търсени във връзка с грабеж, после отрече да са били престъпници. Според официалните съобщения полицията е правила проверка на документите за самоличност, а момчетата се изплашили и тръгнали да бягат, без някой да ги гони. Инцидентът предизвика размирици в населеното предимно с бедни имигранти от Северна Африка предградие, където безработицата е висока и на полицията се гледа като на враг. Първите сблъсъци между силите на реда и гневни младежи от Клиши су Боа се разразиха в петък. През следващите нощи размириците в Париж се разраснаха и обхванаха още няколко предградия. В четвъртък информационните агенции съобщиха, че в сряда през нощта е имало безредици в 12 района в Сан-сен Дени и в други департаменти около Париж. Главният секретар на френския полицейски профсъюз Франсис Масане определи ситуацията като драматична и предупреди, че насилието може да се разрасне. Само в сряда властите съобщиха за поне 40 запалени автомобила и два автобуса, с което общият брой на опожарените превозни средства достигна близо 200. Опожарени са също така магазини, две училища, пощенска станция и десетки кофи за боклук. Според полицията в сблъсъците участват малки, но много мобилни и организирани банди, въоръжени с камъни и коктейли „Молотов“. В отговор силите на реда използват сълзотворен газ и гумени куршуми. От началото на размириците са арестувани десетки граждани, а над 10 полицаи са ранени.

Жертва на безредиците може да стане рейтингът и политическата кариера на Никола Саркози, който не крие амбициите си за президентския пост на изборите след две години. Седмица преди настоящите събития той обяви „безмилостна война“ срещу престъпността в предградията, а в последните дни нарече размирниците „паплач“ и „измет“. Представители на опозиционната социалистическа партия го обвиниха, че вместо да следва ясна стратегия за превенция на подобни събития, той си играе на каубой. Думите и действията на Саркози бяха разкритикувани и от представители на управляващата партия, и от членове на правителството, което демонстрира разногласия във връзка с кризата и начините за намиране на решение на проблема.

Събитията в Париж разпалиха дебати за провала на няколко поредни френски правителства да интегрират успешно голямата, предимно мюсюлманска, имигрантска общност в страната. Тя продължава да остава капсулирана в гета, където полицията избягва да влиза и властва законът на улицата. Имигрантската общност остава извън социалните програми и трудовия пазар и, както показа изминалата седмица, бедността, гневът, отчаянието и беззаконието в занемарените гета може лесно да дос­тигнат до опасна точка на кипене.