Антикризисни мерки по скандинавски

Макар и олекотена версия на строгите икономии, наложени на много европейски страни от дълговата криза, промените се приемат също толкова трудно от скандинавските общества и създават също толкова главоболия на техните правителства. Плановете на управляващите в Швеция ще срещнат сериозна съпротива преди изборите догодина. Съкращенията в Дания свалиха рейтинга на кабинета до рекордно ниски нива, а в Норвегия за реформи засега не се говори.

Новият шведски пазарен модел

Пример за все по-голямото проникване на пазарно ориентираната култура в доминирания от държавата шведски модел е единствената частна болница със спешно отделение в Стокхолм "Свети Горан". В офиса на нейната изпълнителна директорка Брита Уолгрен е трудно да се разбере, че тя говори за здравно заведение, а рекламно видео сравнява прегледите на постъпващите спешни пациенти с пит-стопове във Формула 1.

"Свети Горан" е приватизирана през 1999 г. и се управлява от Capio Group. Болницата получава финансиране от общинския бюджет съгласно формула, базирана на броя пациенти и извършени процедури. Тази година общината на Стокхолм поднови договора си с Capio. Оказва се, че разходите на "Свети Горан" са с 8% по-ниски от тези в другите столични болници, докато резултатите я поставят на водещи позиции по редица показатели.

Уолгрен обяснява, че прости промени в процедурите като формиране на екипи, включващи както специалисти, така и сестри, съкращава разходите и намалява времето за чакане на пациентите. Тя дава за пример слагането на жълти стикери на пода на местата, където има дефибрилатори – нововъведение, спестяващо според нея по 40 часа седмично от времето за тяхното търсене.

"Свети Горан" е плод на една от най-щедрите социални системи в света. Дванайсет процента от брутния вътрешен продукт на Швеция отива за политики, свързани със семейството, жилищното настаняване, здравните услуги и трудовия пазар. В Дания процентите са 14. За сравнение, страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) харчат средно по под 9% от БВП за социални услуги.

Отрицателни последици от реформите

Реформите през последните години стимулираха икономическия ръст и ускориха навлизането на частни компании в шведския публичен сектор. Страната обаче е оглавила класацията за най-бързо растящо неравенство между бедни и богати за периода 1985 - 2010 г. сред всички членки на ОИСР. Бедността е най-силно изразена сред имигрантите и самотните майки. Тази статистика и избухналите сблъсъци в предградията на Стокхолм накараха New York Times да се запита идва ли краят на еднокласовата шведска социална система. Блясъкът на пазарния модел беше помрачен и от няколко скандала, като единият гръмна след публикувана информация, че служителите в домове за възрастни хора, управлявани от частен инвестиционен фонд, са били карани да сменят по-рядко памперсите на клиентите, за да правят икономии.

Под натиска на обществения гняв правителството на Рейнфелт се принуди да намали данъчните облекчения за частните корпорации, заети в сектора на здравните услуги. Някои лявоцентристки опозиционни партии искат и забрана на печалбите за компании, работещи в сектори, финансирани от държавата.

Предизвикателства пред социалните системи

Едно от предложените обяснения за бунтовете, подпалили имигрантските квартали на Стокхолм, беше комбинацията от орязани социални помощи и липса на нови работни места. "Днес условията за отпускане на социални помощи са много по-тежки, така че е много по-трудно да ги получиш, а и дори когато ги получиш, сумите са оскъдни", смята Миа Паарни, политик от опозицията. От друга страна, нарастващо малцинство шведи се оплаква от тежестта на търсещите убежище имигранти върху социалната система на страната. Според официалните данни безработицата сред натурализираното население е 16% за разлика от тази сред родените в Швеция граждани, която е 6%.

Един регион, еднакви проблеми

Дания, която е на ръба на рецесията, също реформира системата си за социални помощи. Въпреки че продължава да се радва на кредитен рейтинг AAA, поне 18% от населението на страната е над 65-годишна възраст. Намаляването на помощите за безработица от 4 на 2 години и орязването на студентските грантове и на схемите за ранно пенсиониране обаче костваха обществената подкрепа за премиера Хеле Торнен-Смед, чийто рейтинг днес е под 20%. "Кризата не е малко отклонение, което може да бъде решено чрез фискален ремонт или бързи съкращения", заяви Торнен-Смед пред парламента миналата седмица. "Живеем в нова реалност, където всички инструменти трябва да бъдат извадени от кутията, за да успеем да променим Дания", изтъкна тя.

В Норвегия се появяват притеснения, че вследствие на петролното богатство и щедрата социална система много хора могат да си позволят да не работят, което в комбинация с растящите заплати спъва конкурентоспособността. Дясноцентристката опозиция, която се очаква да спечели предстоящите избори през септември, обаче не планира сериозни реформи. "Не смятам, че ще правим някакви радикални промени в социалната система, докато икономиката върви добре", казва лидерът на Норвежката консервативна партия.

Именно това "върви добре" е ключът към бъдещите реформи в скандинавските държави. Докато техните финанси засега са в по-добро състояние от където и да било в Европа, дългосрочните предизвикателства остават. "При все че те не са изправени пред нуждата от спешни мерки, както много други европейски страни, реформите са нещо, което рано или късно трябва да предприемат, за да могат да продължат да поддържат настоящия си щедър социален модел", коментира Стефани Джанет, ръководител на датското и шведското бюро в икономическия департамент на ОИСР. | Капитал Daily