Новият капитан на британския кораб

След десетилетие в сянката на Тони Блеър, Гордън Браун излиза начело

Докато неприветливите медийни светлини угасват бавно над отиващия си министър-председател на Великобритания Тони Блеър, неговият наследник се подготвя да влезе в ролята, която чака отдавна.

След 28 юни Гордън Браун няма да бъде просто финансовият министър на трите поредни кабинета "Блеър". Когато отиде да получи от кралицата назначението си, 56-годишният Браун ще постигне и признанието за това, че е интелектът зад новата лейбъристка партия и зад възхода на британската икономика - факти, които оставаха в сянката на обичащия да изпъква по всякакъв начин Блеър.

Въпреки че е най-дълго служилият и вероятно най-успешниат финансов министър в съвременната британска история, медии и публика все още не са категорични по въпроса доколко добър ще е изборът на Браун както за лейбъристите, така и за Великобритания. Изследване на "Гардиън" тази година показа, че вторият най-влиятелен политик в страната изостава с 13% по популярност от новото лице на консерваторите Дейвид Камерън.

Човекът, който не обича компромиси

Едър и доста мрачен на вид, роденият в Глазгоу Браун носи белезите на няколко драми. Първата е още като тийнейджър, когато след игра на ръгби губи зрението на едното си око и остава полусляп. Втората е свързана със смъртта на дъщеря му Дженифър, която умира 10 дни след раждането, а третата - със сина му Фрейзър, който има неизлечима болест. Хората, които го познават, твърдят, че в тесен приятелски кръг Браун е весел и с добро чувство за хумор. Към външния свят обаче той често е резервиран човек с огромен интелект (влиза да учи история в университета в Единбург още на 16), неизчерпаема амбиция, силна воля и солидни морални ориентири. Този образ го различава от много политици, обичащи медийното внимание, но и го отделя от околните - дотолкова, че бившият американски президент Бил Клинтън му препоръча да се "разведри".

Методът, по който финансовият министър взима решенията си според познаващите го, е следният: приближените му излагат проблема и за седмица-две той посвещава всичките си усилия на намирането на решение, което, веднъж постигнато, бива защитавано докрай. Този начин на работа има два недостатъка. Първият е, че в някои случаи решенията се оказват погрешни и се изисква гъвкавост - Браун например отказа да върне данъчните облекчения върху пенсионните фондове, които премахна още с първия си бюджет, въпреки доказателства за негативния ефект. Вторият е свързан с премиерския пост, където много задачи трябва да бъдат решавани далеч по-бързо и компромисно. "Докато си финансов министър, можеш да се заровиш в таблици и цифри и твърдо да казваш на колегите си, че няма пари. Като премиер обаче би следвало да излезеш отвъд числата и да погледнеш голямата картина", коментира пред "Капитал" международният редактор на"Файненшъл таймс" Куентин Пийл.

Минало с Тони, бъдеще с Гордън

Никой не знае какво има наум Гордън Браун за първите 100 дни от своето управление, но на всички е ясно, че става въпрос за подготвян години наред план. "Целият му политически живот е свързан с очакването на големия пост. Той изгради около себе си кръг от много лоялни хора, в които насади един вид "обсаден манталитет". Ето защо плановете им винаги се държат в тайна", казва Дейвид Чартър, политически кореспондент на "Таймс".

Първият знак доколко е приел критиките новият премиер ще даде с избора на кабинет. Предположенията са, че почти никой от настоящото правителство няма да запази поста си и ще бъде въведено ново поколение политици, поне с десетилетие по-млади от него, като довереника му Ед Болс, а също Ед Милибанд и Лиъм Бърн. Така Браун ще реши два проблема наведнъж: ще се отърси от критиките за "лоялния кръг", с който се е обградил, и ще разчита на лейбъристи, неповлияни от противоборството му с Тони Блеър.

"Тони и аз работим заедно от 24 години и се разбираме добре, но имаме твърде силни лични позиции", каза Браун в интервю тези дни. Източници от "Даунинг стрийт", цитирани в британските медии, обаче твърдят, че повечето пъти премиерът е трябвало буквално да се бори да получи цифрите на бюджета часове преди представянето му. Въпреки че никога не е влизал публично в пререкания с Блеър, финансовият министър така и не успя да заличи подозренията, че е в студена война с премиера от средата на втория му мандат насам. Причина за това е, че през 1994 г. двамата се разбират Браун да отстъпи на Блеър лидерството в партията, а последният да му отстъпи премиерския пост по-късно. Тази версия се оспорва от блеъристите, но е приета за публична тайна във Великобритания.

Бъдещият премиер вече даде индикации за големи реформи в обществените услуги и по-твърди антитерористични мерки. Сред най-силните му страни е финансовата и политическа помощ за Третия свят, която е негова кауза от години. Големи очаквания има и към икономическия прагматизъм, с който Браун подхожда към теми като израелско-палестинския конфликт: там той предлага инвестиции, а не помощи за палестинската икономика, които да помогнат за мирния процес.

Остров "Браун" и ЕС

За човек като Браун, държащ докрай на своите решения, срещите с други лидери ще са предизвикателство. "Ще му е трудно с компромисите в Европа", смята Чартър, който понастоящем е кореспондент в Брюксел. Първата битка на бъдещия премиер е тази, на която той участва само задочно: споразумението за евроконституцията. Според германски дипломати британската позиция внезапно се е променила на преговорите. Зад това може би вече прозира твърдият почерк на Браун. Четирите "червени линии", които двамата с Блеър са поставили на Никола Саркози в разговора преди срещата тази седмица, напомнят стилистиката на петте теста за еврото, които Гордън Браун преди години използва, за да остави Острова извън еврозоната. "Основната задача е постигането на такова споразумение, което да позволи на Браун да избегне референдум у дома, смята Куентин Пийл. Това е толкова важно, че британците дори рискуват да изглеждат глупаво в очите на другите, защото сега се отказват от клаузи, на които преди сами са държали, като общата стратегия за борба с тероризма."

Всички, който познават бъдещия премиер, са категорични, че основната му цел е победа на избори. "Коронацията", която предстои, не е задоволителна за политик от неговата класа, който е чакал своя час години наред. С поглед към 2010 г. Гордън няма да позволи Европа да застане на пътя на победата му, коментира Чартър. Докато таблоидът "Сън" патетично нарича преговорите в Брюксел затриване на великата британска нация, последните проучвания показват, че четирима от всеки петима британци искат референдум за конституцията, а само 39% смятат ЕС за нещо положително. Не е нужно да си политически стратег, за да разбереш накъде води този път. "Между Саркози и Меркел, и Мърдок и "Дейли мейл" Браун ще избере последните двама за съюзници", смята дългогодишен британски дипломат.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    boby1945

    Може и да е кадърен за поста министър председател на Великобритания, може и да не, не съм сигурен, но ше узнаем много скоро!
    Каквото е сигурно обаче, е че британците като избиратели много много не отбират от политика, а жалко. Замениха 1945 Чърчил с Атли (добър човек но слаб политик), щото завидиха на Чърчил (да не знае много, спечелил бил войната!?!), за да го изберат пак 1952 но след два инсулта. Същият номер с Железната лейди, консерваторите й завидиха на уменията и я замениха така че вече Ч 20 години не могат да припарят до властта! Сега по стъпките им вървят лейбъристите, пак завист, пак глупава замяна и вероятно скоро ще ги сменят от властта и то за дълго! Разбира се Браун ще се дуе че е бил м-р председател и кво?

    Нередност?
Нов коментар