Врагове по братски

"Съкращаването на разходите по принцип означава, че правителството много скоро ще стане непопулярно сред избирателите и това е добре дошло за лейбъристите", твърди редакторът Дейвид Рени. "Но те не бива да смятат, че това непременно ще им донесе ползи, тъй като коалицията много успешно обяснява орязването с факта, че е наследила пълна бъркотия от лейбъристите, които са харчили много. Така че дори хората да се гневят на съкращенията на разходите, те разбират, че са необходими."

Свежо начало

Дейвид и Ед Милибанд успяха да се наложат като свежите лица в една партия, износена след 13 години в управлението на държавата. Въпреки че в. Times описа битката между двамата братя като борбата между Каин и Авел, те са категорични, че състезанието помежду им няма да повлияе на отношенията им като семейство, защото братската връзка е по-силна от политиката. В. Telegraph ги определи за политическия еквивалент на сестрите тенисистки Уилямс, които са врагове на корта и близки приятелки извън него. Според в. Guardian пък Дейвид очаквал от Ед да изиграе ролята на онази опора за него, каквато е бил Боб за брат си Джак Кенеди.

Между двамата братя има много общи неща, но и осезателни разлики. По-големият Дейвид иска лейбъристите "да се обновят като голям социален и икономически реформатор" в една "нова ера в британската политика". Ед от своя страна се придържа стриктно към традиционната лейбъристка платформа. Той няма влиянието и парите на брат си и често е обвиняван, че е кривнал прекалено наляво, заради което се сдоби с прякора Red Ed (от англ. Червения Ед). Критиците му посочват, че в програмата му не се обръща достатъчно внимание на икономическия растеж и на модернизацията.

Пътят нагоре

Кариерите и на двамата братя в политиката са впечатляващи. Дейвид е съветник по политическите въпроси в правителството на бившия премиер Тони Блеър, а по-късно става министър на околната среда. Младежкото му излъчване и самоувереност бързо го изстрелват като "момчето-чудо на новите лейбъристи". През юни 2007 г. е назначен за външен министър в правителството на Браун и така на 41 години става най-младият политик, заемал този пост от 30 години насам. След като Блеър преотстъпи премиерския стол на Гордън Браун, Дейвид Милибанд бе сочен за вероятен претендент от кръга на блеъристите за мястото на министър-председател. Той обаче два пъти – през 2007 и 2009 г., пропуска възможността да оспори лидерството на Браун и да направи вътрешнопартиен преврат.

Дейвид си е изградил репутация на даровит и компетентен оратор. Получава образователна степен по политически науки в Massachusetts Institute of Technology (MIT).Заради интелектуалните си способности е известен с прякора Мозъка, въпреки че опонентите му го прекръстват на Зубъра и Загубеняка. След поражението на изборите той споделя мнението, че лейбъристите трябва да си вземат поука от загубата, но не бива да пренебрегват интересите на средната класа. Неназован източник твърди пред в. Guardian: "Дейвид разчита на добре смазаната машина на блеъристите. Тя може и да не е в блестяща форма в момента. Все едно да имаш старо бентли. Може и да е малко поочукано, но все пак е бентли. Докато другите кандидати са трабанти."

За разлика от своя брат Ед Милибанд по-скоро е смятан за браунист, разполагащ със силната подкрепа на профсъюзите. Той има дълъг стаж като член на вътрешния кръг от съветници на Гордън Браун. Позицията му на министър по въпросите на енергетиката и климатичните промени, както и на съветник на Браун, засилва влиянието му вътре в партията, макар че в сравнение с брат му известността му извън лейбъристките среди е слаба.

Присъединява се към лейбъристите още на 17 години. Завършва магистратура в London School of Economics. Определя се като "луд по математиката". Привържениците му го описват като "по-човечния" от двамата братя, по-добрия слушател и по-здраво свързания с традиционните лейбъристки ценности. Опонентите му го представят като прекалено високомерен и твърдят, че му липсва достатъчно опит, за да бъде следващият лейбъристки лидер. При все това той е високо ценен от Гордън Браун заради множеството си качества, сред които и това на добър дипломат, ловко потушаващ споровете между блеъристите и браунистите в партията. Ед Милибанд предлага 5-годишен план за премоделиране на британската икономика, като намали пропастта между бедните и богатите.

Една от темите, по които мнението му се различава от това на брат му, е Ирак. Ед нарича инвазията трагична грешка и казва, че ако зависело от него, щял да даде повече време на инспекторите, търсещи оръжия за масово унищожение, за да докажат, че такива няма.

Предимствата и недостатъците на братята Милибанд трябва да се погледнат през призмата на въпроса кога ще бъдат следващите избори, смята редакторът на сп. Economist Дейвид Рени: "Защото лейбъристите трябва да решат дали ще избират лидер, който скоро може да стане министър-председател, ако коалицията вземе, че се разпадне. В този случай единственият заслужаващ доверие ръководител би бил Дейвид Милибанд, тъй като и единствен е бил на отговорна позиция като външен министър. Но ако коалицията издържи до 2015 г., тогава ще трябва лидер, който ще трансформира Лейбъристката партия през следващите 4 години, за да я направи годна да спечели изборите. А това е нещо съвсем различно."

Блеъристи срещу браунисти

След изборната загуба лейбъристите са силно разединени и се нуждаят от силен лидер, който да ги обедини, за да станат адекватна опозиция на коалиционното правителство. Ето защо двамата братя Милибанд положиха неимоверни усилия, за да заличат делението. Те настояват, че битката между "старите" и "новите" лейбъристи е приключила и че сега, в периода си в опозиция, Лейбъристката партия трябва да се реформира.

Според Дейвид лепенето на етикети като блеъристи и браунисти трябва да спре: "Лейбъристите трябва да се превърнат в обединяваща сила за всички нюанси от центъра и вляво от центъра", твърди той пред в. Independent. Reuters обаче коментира, че надпреварата за лидерския пост неизбежно ще се превърне в битка между лявото и дясното крило, особено след като през изминалата седмица Тони Блеър нажежи обстановката с публикуването на мемоарите си. В тях той пише, че колегата му Гордън Браун е "вбесяващ" и че няма никаква "емоционална интелигентност".

"Лейбъристката партия отчаяно се нуждае да погребе завинаги конфликта Блеър - Браун", смята Дейвид Рени. "Но Дейвид е възприеман като приближен до Блеър, а Ед - като близък до Браун. Така че тази битка ще се проточи. Освен това никой от сегашните кандидати не идва с обещанието за голяма промяна в политиката. Самите лейбъристи не знаят дали им трябва нов лидер или тотална смяна на посоката на партията."

Как ще приключи братското съперничество и на кого ще се спрат лейбъристите ще се разбере в края на месеца. Засега е известно само едно – по-големият брат определено не е фаворит на съименника си Дейвид Камерън. Според в. Guardian по време на частен разговор премиерът консерватор се изпуснал, че смята Дейвид Милибанд за "най-голямата заплаха за торите от всички останали кандидати".