ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Човек би си помислил, че надпреварата за титлата най-мразен човек във Великобритания няма да е особено оспорвана. Изборите на Острова показаха точно обратното.
Последният тв дебат преди вота бе сравнен от британския вестник Guardian с шоу на прокълнатите таланти, в което първият въпрос към тримата претенденти за премиерския пост - Дейвид Камерън, Ник Клег и Гордън Браун - е трябвало да бъде: "Защо изобщо искате работа, която върви с мигрена, голяма колкото Еверест?" За същото предупреди и гуверньорът на Bank of England Мервин Кинг - който и да е победителят в парламентарния вот на 6 май, е обречен на политическа забрава и той, и неговата партия ще останат извън властта за цяло едно поколение заради жестоките икономически мерки, които ще трябва да наложат.
Въпреки мрачните перспективи състезанието остана истински трилър до самия край (след редакционното приключване на "Капитал") и за първи път от десетилетия насам до последния момент не беше ясно не само кой ще спечели, но и дали и как ще управлява след това. Интригата се заплете заради особеностите на британската избирателна система (вижте допълнителния текст) и неочаквания и неудържим възход на либералдемократите и техния харизматичен лидер Ник Клег. Първите тв дебати в страната изстреляха Клег до статута на политическа рокзвезда, сравнявана с Барак Обама и Уинстън Чърчил, а партията му застрашително разклати дългогодишната хегемония на лейбъристите и консерваторите. Клег-манията, вълнуващата възможност за преначертаване на британската политическа карта и вероятността за коалиционно правителство (каквото не е имало от 1974 г. насам) направиха лидера на либералите най-ухажваният човек в кралството. Докато медиите разнищваха дали Клег ще предпочете да направи Браун отново премиер или ще се съюзи с торите на Дейвид Камерън (а политиците издигаха предупредителни лозунги като "Гласувате за Клег, получавате Браун" и "Флиртувате с Клег, омъжвате се за Камерън"), истинските проблеми някак останаха на заден план.
На 7 май обаче реалността ще се стовари върху следващия британски премиер. Той най-вероятно ще се казва Дейвид Камерън и независимо дали ще управлява с правителство на малцинството или в дует с либералите, наистина ще има нужда от хапчета против главоболие.
"Големият въпрос за следващите пет години ще бъде състоянието на публичните финанси и какво означава то за държавните разходи и данъчното облагане", каза за "Капитал" Филип Уайт от лондонския Center for European Reform. С други думи новият премиер ще има особено неприятната задача да се справя с ужасяващ бюджетен дефицит от близо 11.6% от БВП и бързо нарастващ държавен дълг. Това може да стане единствено с жестоко орязване на публичните разходи и вдигане на данъците. Подобна комбинация е не просто рецепта за непопулярно правителство, а за масови протести в гръцки стил. "Следващият министър-председател много бързо след изборите ще има големи политически неприятности по две причини. Първо, няма да има мандат от избирателите да прави това, което трябва да направи. И второ, много бързо ще влезе в остър конфликт с работещите в публичния сектор", прогнозира Филип Уайт.
Шокът за избирателите може би щеше да е по-малък, ако по време на кампанията политиците ги бяха подготвили какво ги чака, вместо да ги успокояват как всичко ще се оправи с магически спестявания в бюджета, които анализаторът от Center for European Reform определя като "абсолютна фантастика". "Британската икономика е изправена пред огромен проблем, но обществото още не го е усетило. Безработицата не е голяма, а ипотеките са все още изключително евтини заради ниските лихви. Хората четат вестници, които им казват, че икономиката изглежда страшно, но ако жилищният ти кредит е евтин и не си загубил работата си, не вярваш много на това. А бъдещето ще боли", предупреди пред "Капитал" Дейвид Рени, кореспондент на сп. Economist за ЕС. По време на кампанията обаче всички партии се страхуваха да признаят колко точно ще боли. След изборите Дейвид Камерън ще трябва да го направи.
Бъдещото британско правителство предизвиква нервност и в Брюксел, предвид традиционния евроскептицизъм на торите и особено на най-вероятния им външен министър Уилям Хейг. "Консервативната партия е по-евроскептична от всякога", посочи пред "Капитал" Джон Уайлс, политически стратег в Центъра за европейски политики в Брюксел. Предизборната кампания не даде ясен сигнал на останалите в ЕС какво да очакват от очертаващото се дясно правителство в Лондон, тъй като европейската тема почти отсъстваше от дебатите. "Причината е, че британците не просто не харесват съюза, на повечето изобщо не им пука за него", обясни Дейвид Рени. "В тази кампания европейската тема се споменаваше единствено в контекста на гръцката криза, и то с репликата - слава богу, че не сме в еврозоната", добави Уайлс.
Поводи за тревога не липсват, предвид миналогодишните закани на Камерън за референдум по Лисабонския договор и предизборната му програма, която обеща "да покаже ясно, че последната дума за законите в тази страна е на правителството й". Това звучи като отричане на европейското право, обясни Уайлс пред "Капитал". Въпреки това анализаторът смята, че евроскептицизмът на торите ще се превърне в "умерен прагматизъм", ако спечелят властта. Рени също мисли, че очакваната победа на Торите в четвъртък няма да промени британския курс спрямо ЕС - поне не веднага. "Те абсолютно не искат да губят време в битки с Брюксел - първо, защото имат по-важни проблеми, на които да отдадат енергията си, като бюджетния дефицит и икономиката, и второ, защото предишните им правителства бяха обсебени от спорове с ЕС и това беше за тяхна сметка", обясни той.
Но евентуални битки между Лондон и Брюксел не са изключени. Дебатът за имиграцията, който се развихри в кампанията, би трябвало да притеснява новите страни, членки в ЕС. Консерваторите обещаха задължителни ограничения за притока на имигранти, а лейбъристите и либералите предлагат по-мек подход. "В целия този спор никъде не беше направена разлика между работниците от ЕС и имигрантите изобщо - което означава, че вероятното консервативно правителство възнамерява да третира българите и румънците наравно с пришълците от Африка и Азия", каза Уайлс. Предвид острата реторика по темата, ограниченията на британския трудов пазар за двете най-нови членки на ЕС едва ли ще паднат скоро.
За повечето останали държави в ЕС обаче изборните резултати на Острова няма да донесат големи главоболия. "Добрата новина е, че следващото правителство няма да търси конфронтация в Брюксел", обясни Рени. "Лошата новина е, че британците са по-убедени от всякога, че Европа е пълна каша, с която не искат да имат нищо общо", добави той. Особено след като си имат своя собствена каша в къщи.
На www.capital.bg очаквайте резултатите от изборите във Великобритания и първите анализи и коментари по темата.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.