Мръсната страна на Неапол
Италианският град се дави в собственото си безразличие и боклук, трупани твърде дълго
Енрико Сбанди*
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Неапол е една мръсна карта, на никого не му пука и всеки очаква участта си." Тези думи дават представа за онова, което се случва пред очите на целия свят: парадоксалната драма на третия по големина град в Италия, борещ се с 1500 тона боклук дневно, които не знае къде да депонира. Те обаче не са писани днес, а преди 30 години - през 1977 г., в авторската песен Napul и ("Неапол е") на Пино Даниеле - неаполитанския Брус Спрингстийн. Това е Неапол: навик, безразличие и фатализъм са съставките на примитивната смес, която избухва отново и отново. Италия и останалият свят не могат да си обяснят как е възможно през 2008 г. за броени дни да се събере такова количество боклук по улиците, че ако се балира и балите са наредят една върху друга, ще се превърнат в най-високата сграда в града - 155 метра, повече от кулите на финансовия квартал "Чентро Диреционале".
Проблем, който мирише
Всичко започва от жилищата на гражданите на провинция Кампания, най-вече в Неапол и Казерта. В торбата за боклук при 85% от домакинствата попада всичко. Общините така и не успяха да наложат разделното събиране и получените отпадъци са трудни за обработка. Комисарите, призовани да се справят с проблема, един след друг се провалиха. Правителството, разтърсено от европейския комисар по околната среда Ставрос Димас, който заплаши с блокиране на фондовете за Италия, се намеси, за да приключи въпроса "Неапол". Решението - да се направят три завода за изгаряне на отпадъци, да се открият 5 сметища (по едно за всяка провинция в региона), военните да преместят от улиците планините от разлагащи се боклуци и да се назначи суперкомисар с мандат от 120 дни за разрешаване на ситуация, която продължава вече 14 години. Това е точно копие на вече предвиденото миналото лято в плана на предпоследния комисар по боклука - Гуидо Бертолазо. Бертолазо е човек, който се е изправял срещу земетресения и наводнения, но пред купищата отпадъци се предаде и трябваше да подаде оставка заради неодобрението на министъра на околната среда - родения в Кампания Алфонсо Сканио, когото друг бивш комисар - Антонио Басолино, нарече екоекстремист.
За пореден път властта взе странно решение - повери всичко на Джани де Дженаро. Бившият шеф на полицията бе уволнен преди няколко месеца поради недолюбване от страна на правителството, което днес го назначава да се бори с проблема отпадъци. Дженаро не е кой да е - той работеше заедно с Джовани Фалконе, митичния сицилиански съдия, взривен от мафията, и този, който успя да получи признанията на Томазо Бушета, главен мафиот на сицилианския клан. Дженаро е и човекът, който, преди да бъде освободен от длъжност, вкара в затвора Бернардо Провенцано - номер едно в коза ностра. Може би Неапол наистина има нужда от експерт в областта на човешката "мръсотия", способен да се справи с престъпния свят, който печели от хаоса.
Хората, които знаят как
"За неаполитанската мафия боклукът е злато", твърди Франко Роберти, шеф на антимафиотския отдел на неаполската прокуратура. Организираният престъпен свят има връзки, контакти, предприятия за депониране на боклука. Разполага с терени, които е трансформирал в огромни незаконни сметища, където се изхвърля всичко и отвсякъде. Но най-вече разполага с невероятен нюх, който му позволява вече 20 години да се възползва от възможностите, предоставяни от бизнеса с боклука.
"Мафията има интерес да разпалва конфликта, защото й носи печалба", заяви Роберти преди дни пред вестник "Република". Колко? Всеки килограм боклук "струва" 10 евроцента. Запален обаче, той поскъпва - "специалните токсични отпадъци" могат да бъдат изхвърлени само от определени фирми, а цената им се повишава 5 пъти до 50 евроцента на килограм. Ето защо в Казертано например мафията плаща на ромски деца да палят разлагащите се камари боклук. По новините пък показват квартал "Пианура", в южната част на града, все още под властта на guaglioni (черноработниците) на камората. Те са агресивният момент от протеста на гражданите срещу повторното отваряне на сметище под открито небе в близост до жилищата на 80 хиляди души. Камората забранява всеки опит цикълът за преработка на отпадъци да заработи както трябва. Фирмите с началници от престъпния свят влизат в бизнеса с отпадъци чрез смесени публично-частни дружества, които управляват системата за събиране и депониране на боклука. В Неапол са били откраднати цели 50 боклукчийски коли, които са станали част от автопарка на различни дребни предприемачи, действащи на ръба на закона с подкрепата на компаниите, спечелили поръчките за сметоизвозване.
Ден за ден
Да се прехвърли вината за плачевното състояние единствено на мафията обаче би било твърде удобно и твърде просто. Според фактите от тези дни става въпрос за доста повече причини: от поведението и незагрижеността на гражданите, през политическото късогледство до лошото управление и административната корупция. Така мафията просто е оставена да събира плодовете на вечното извънредно положение.
Споменатият Антонио Басолино, бивш кмет на Неапол от 1994 г. и комисар по боклука в продължение на три години и половина, е основна мишена за гнева на местните. Той обаче насочва вниманието към всички отхвърлени проекти за завод за изгаряне на отпадъци и прехвърля обвиненията към общината и нейните завладени от мафията граждански комитети, които протестират по улиците, към епископите, подкрепящи протестиращите, и към корупцията в управлението на общинските фирми, отговорни за боклука. На всеки боклукчия например в Милано (втория по големина град в Италия) в Неапол се падат по 25.
Ключов момент от плана на премиера Романо Проди е извозването на боклука на Кампания в други италиански региони след проверка на възможностите за депониране. Тази последна забележка (намираща се на края на програмата за действие, за да не започнат протести и в други част на Италия) е единственото нещо, което наистина може да се направи веднага. Първият завод за изгаряне на отпадъци, който вече е в процес на изграждане, няма да може да влезе в експлоатация по-рано от година, а на определените от правителството места за нови сметища ще са необходими седмици или месеци за оборудване. "Истината е, че цялата политическа класа е решила да живее ден за ден", казва бившият италиански президент Карло Адзелио Чампи, който през 1994 г. като премиер заложи на града, обявявайки го за място на срещата на Г-7. Тогава със снимката на Бил Клинтън, който прави джогинг по Виа Карачоло, започна т.нар. неаполитански ренесанс - надеждата, че Неапол се връща в голямата политика. Тази епоха в последните дни изживява безславния си край сред миазмите, пълни с диоксин, носещи се от купчините горящ боклук.
*Авторът е журналист от Milano Finanza. Текстът е написан специално за "Капитал"
3 коментара
Същата схема работи и в София. И 3-те фирми стават с всеки изминал ден все по-големи и по-големи докато в един момент няма да е възможно да ги премахнеш пазарно понеже ще са единственните съществуващи. А монопола води до лошо качество, което е видно и сега. Само ще си сменят кожата от време на време за да успокоят малко нарастващото недоволство. Гадно, но факт. То и сега е така. Ако ББ обяви конкурс за догодина за чистене на София кой ще го спечели мислите, естественно че Волф-96. Другите например няма да имат например 300 обурудвани камиона за смет в момента на търга. И кой в държава като нашата би имал, освен ако не ги използва.
Познато, а? Като започнем от 'навик, безразличие и фатализъм', та до 'цялата политическа класа е решила да живее ден за ден'...
Само дето нямаме изглед към залива и Капри.
http://revver.com/video/586830/it-grows-but-does-n
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.