Рестартирането на Саркози

"Без съмнение направих грешки... Не обяснихме добре някои политики... Знаех, че ще има трудности, разочарования и проблеми и ги очаквах." В края на първата си година на власт Никола Саркози звучи повече като президент, чийто мандат изтича. Времето, изглежда, наистина тече по-бързо за човека, нагърбил се с отговорността да реформира из основи френския икономически модел. По време на традиционната, почти двучасова телевизионна дискусия с петима журналисти, на която трябваше да обясни досегашните си ходове и да даде яснота за бъдещите такива, Саркози изглеждаше много по-спокоен и дори смирен - явна трансформация за политик с избухлив нрав като него. Това безспорно се дължи на проучванията на общественото мнение, излезли преди седмица, които показаха, че рейтингът му е по-нисък от който и да е от президентите на Петата френска република в първата им година.

Сривът на доверие

в политик, спечелил убедителна победа на изборите миналия май (виж графиките), има много причини. Късметът, или по-скоро липсата му, е една от тях. Докато Владимир Путин е ярък пример за това как късметът може да доведе един президент до върховете на одобрението, Саркози нямаше щастието да започне управлението си в добър период. Първата част на годината му мина експлозивно - във външната политика той успя да освободи българските медици в Либия и подкрепи създаването на Лисабонския договор на ЕС (заменил злополучната европейска конституция). Във вътрешен план свали безработицата до най-ниските й нива от 1983 г. насам, премахна облекчените пенсионни режими, прие мерки за увеличение на работната седмица, въведе реформа във висшето образование и устоя на първата вълна стачки. Някъде там обаче късметът на новия президент му изневери. "Откакто ме избраха, цените на петрола се удвоиха, имаше световна криза на финансовия капитализъм, еврото се качи на невероятни нива, а доларът слезе твърде ниско", оплака се Саркози на сънародниците си. Изброените фактори наистина допринесоха за потъването на собствения му рейтинг и този на партията му, която загуби местните избори. Инерцията от първите месеци на управлението обаче се изгуби в хаоса на разнопосочните сигнали, давани от Елисейския дворец и правителството, които ту обявяваха решения, ту ги оттегляха. Затова в равносметката си за годината Саркози заложи на най-силното послание. "Проблемът на Франция е, че не работи достатъчно. Тя спа последните 25 години", каза той пред телевизионните камери.

Неговият проблем е точно обратен - хиперактивността му изненадва всеки ден с нещо ново и невинаги понася добре на французите. Саркози ту защитава европейското единство, ту иска да прави нов Средиземноморски съюз, обещава референдум за Лисабонския договор, но иска да го отмени със закон, планира бойкот на игрите в Китай, а праща емисари в Пекин. От Берлин дойдоха спорове с Германия, от Либия - договори за милиарди, от Ватикана - послание за нова роля на религията в живота на французите. Когато е в Париж, Саркози сякаш иска да реформира всичко наведнъж. Агенции в различни министерства се сливат, обществени служби - от полицията и данъчните до дипломатическите представителства, свиват щатовете си. Трудовата и социалната сфера ги чакат основни промени, а политическата система е на прага на промяна на конституцията, за да се засили ролята на парламента. Това е

Твърде много, твърде бързо

"Ние направихме грешка, като представихме всички реформи по едно и също време и накарахме хората да вярват, че всичко е възможно веднага", признава Франсоа Гулар от управляващия Съюз за народно движение. Дори симпатизиращия на десните в. "Монд" заподозря, че Саркози е загубил от поглед основната си мисия за цялостна реформа. В страна, която британският кореспондент на "Монд" Патрис де Беер определя като "толкова страхуваща се от реформи, че обикновено им се противи, докато промените станат неизбежни", тази политика на Саркози му донесе единственият възможен резултат - драстичен срив в одобрението. Той съвпадна с разпада на личния му живот. Последното се отрази тежко на Саркози, като най-близкият му съветник - Клод Геан, пращаше текстови съобщения на шефа си за това как медиите отразяват раздялата му със Сесилия, докато той присъстваше на срещите на върха на ЕС. Пакетът реформи, обещан по време на кампанията, изчезна от погледа на публиката, която бе принудена да следи личния живот на президента си по кориците на "Пари мач" и "Сън".