Скандалното лято на един президент

Две седмици преди началото на процеса в медиите изтекоха записи на разговорите на Лилиан Бетанкур с нейни съветници, правени тайно от бившия й иконом. Съдържанието им се оказа експлозивно - те разкриха, че най-богатата жена във Франция е укривала данъци, като не е декларирала сметки на стойност 78 млн. евро в две швейцарски банки и собствеността си върху остров в Сейшелите, принадлежал някога на иранския шах.

Разкритията се превърнаха в истински политически динамит, когато в записите изплува името на една от най-важните фигури в правителството - министъра на труда и главен финансист на управляващата партия Съюз за народно движение (СНД) Ерик Вьорт, а след това беше замесен и самият Саркози. С тези последни обрати, семейната сага се превърна в мащабен държавен скандал.  

От разговорите между Бетанкур и нейния главен финансов съветник става ясно, че съпругата на Ерик Вьорт, Флоранс, била назначена по настояване на мъжа й за инвестиционен консултант на богатата дама. Нещо повече - според записите Вьорт, който по това време е министър по бюджетните въпроси, е осигурявал политически чадър при данъчните ревизии на наследницата на L'Oreal.

Топлите връзки между Вьорт и най-големия данъкоплатец в държавата и донор на СНД изглеждат като перфектен пример за крещящ конфликт на интереси. Въпреки че след разкритията съпругата му напусна работата си, а доклад на данъчния инспекторат към Министерството на финансите оневини Вьорт, че е осигурявал политическа закрила над Бетанкур, според критиците му това не освобождава министъра от останалите обвинения и той трябва да отговаря на още много въпроси.

Противниците на Саркози надушиха кръв и в началото юли на президентът се опита да свали напрежението с предизвиканите оставки на двама секретари в правителството - Ален Жоянде, отговарящ за френските презокеански територии, и Кристан Блан, отговарящ за развитието на региона около Париж (първият обвинен, че е наел частен самолет за 116 хил. евро за служебно пътуване до Карибите, а вторият - че се запасил с луксозни пури за 12 хил. евро и прехвърлил сметката на френските данъкоплатци). Този ход беше разчетен като отчаян опит да се жертват пешки, за да се спаси царицата (Вьорт) на фона на нарастващото недоволство срещу служебните злоупотреби по високите етажи на властта.

И точно когато изглеждаше, че ситуацията за президента не може да се влоши повече, стана още по-лошо. Счеводителката на Бетанкур Клер Тибо хвърли най-голямата бомба с твърденията, че Вьорт е получил от козметичната милиардерка 150 000 евро за предизборната кампания на Саркози през 2007 г. (при законов таван от 7500 евро годишно за частните донори на политическите партии във Франция).

Защото го заслужава

Всичко това се струпа върху президент, който дойде на власт с обещания да промени страната и да сложи край на ерата на безнаказаност и недосегаемост на френския политически елит. Дори започналите разследвания за незаконно партийно финансиране да не доведат до повдигане на обвинения (а даже това да се случи, президентът има имунитет), Саркози ще плати политическа цена за аферата "Бетанкур". Рейтингът му вече се срина до най-ниското ниво от началото на мандата (26%), а брожението в собствената му партия нараства. Залозите за президента са далеч по-големи от това какъв ще бъде изходът от скандала и се наложи тази седмица да се опита да си върне политическата инициатива и да предприеме контраофанзива.

В понеделник вечерта за пръв път от близо шест месеца Саркози даде интервю, с което в най-гледаното телевизионно време в пряко предаване от терасата на Елисейския дворец той отхвърли обвиненията срещу него и Вьорт като "лъжи" и "клевети", целящи да го отклонят от поетия курс. Президентът защити своя министър, който е един от стълбовете на неговата администрация и главен архитект и отговорник за провеждането на ключовата пенсионна реформа. Тя предвижда вдигане на пенсионната възраст от 60 на 62 години (като така тя пак ще остане една от ниските в ЕС) и други мерки за запълване на дефицита в социалноосигурителната система. "Ерик Вьорт е честен човек. Той има моето пълно доверие", заяви Саркози. Президентът все пак е посъветвал Вьорт да напусне поста главен финансист на партията, което беше разчетено от критиците му като знак за слабост.

Надеждите на президента, изглежда, са с идването на сезона на отпуските скандалът да отшуми като лятна буря и когато през есента настъпи време за парламентарната битка по пенсионните промени, Вьорт да може да оглави офанзивата. Всъщност всички предшественици на Саркози от близо 30 години насам са се озовавали в центъра на скандали и са оцелявали, като повечето от техните афери са били доста по-сериозни от единственото (и още недоказано) обвинение за незаконно партийно финансиране. Но времената, изглежда, са се променили и с икономическата криза дори във Франция търпимостта към някои своеволия на елита е намаляла. "Французите са готови да приемат ограничителни бюджетни мерки и промените в пенсионната система само ако знаят, че техните жертви са споделени", казва социологът Фредерик Даби пред британския в. Times.

На практика през първите три години на управлението си хиперактивният Саркози така и не успя да започне революционните промени, които обеща. Сега, с парализирано от скандали правителство, въпросът вече ще е не само дали иска да направи нещо, а и дали може.