Един гневен мъж

Така говори за него и Хъзър бей. "Ето там беше родният дом на Тайип Ердоган," сочи той с пръст към мястото, където някога на тесния Бирлик сокак в Касимпаша се е намирал родният дом на премиера. Днес на мястото на традиционната дървена къща се издига безлична няколкоетажна постройка с апартаменти и евтина PVC дограма, каквито изобилстват в градския пейзаж на всеки турски квартал. Малко по-нагоре по хълма, на друг сокак, в мизерни условия живеят ромски семейства. Минавайки покрай домовете им, Хъзър бей се ядосва, че никой нищо не прави срещу хаоса и мръсотията там. По-нататък, над малко площадче се веят гирлянди от партийни знаменца с логото на АКР. В съседната махала гласуват за левите, но в Касимпаша всички поддържат партията на башбакана (министър-председателя), обяснява мухтарът. "Гордеем се с него", съгласява се забрадената продавачка в бакалията срещу ниска сграда в друг сокак на Касимпаша, където Ердоган по-късно купува собствено жилище. "Всяка сутрин, преди да отиде на работа, той се отбиваше да ни поздрави", разказва жената.

Мухтарът сочи една от терасите и казва, че тя е била към жилището на Ердоган. В съседното пък е живеела неговата майка. Семейството е много важно в Касимпаша, пояснява Хъзър бей и обяснява значението на думата kabadayi - комбинация между мачо с голяма уста и защитник на семейството и семейната чест. Всички в Касимпаша са kabadayi, отсича той. И Ердоган е такъв, смята Ераслан и добавя: "Ердоган е много привързан към майка си. Тя живее в дома му в Истанбул и винаги пътува заедно с него до Анкара. Когато Ердоган държи реч, тя винаги е до него, близо до подиума, и говорейки, той непрекъснато поглежда към нея, сякаш на нея говори", казва Ераслан и пояснява, че семейството е важно за цялото турско общество изобщо, независимо от политическите пристрастия.

За Ердоган религията със сигурност също играе важна роля. Той завършва религиозна гимназия в Истанбул - от типа училища, които произвеждат имами. Бъдещият премиер обаче продължава образованието си в истанбулския университет Мармара, където учи икономика.

Подобно на мнозинството турски мъже, той е силно пристрастен към футбола (който в Турция се радва на почти религиозен статус). Първо става централен нападател, а после и мениджър на любителския клуб Erok Spor в Касимпаша, разказва сегашният управител на клуба Дурсан Кая. "Приятели сме от 30 години", твърди той, докато показва полиците с купи и други спортни трофеи, спечелени с помощтта на сегашния башбакан. В централния салон на Erok Spor, около задължителния за турските обществени места портрет на Кемал Ататюрк, Кая е подредил снимки на Ердоган. "Той продължава да идва тук по два пъти всяка година", казва с гордост Кая и обяснява, че жилищната сграда над клуба е подарък от Ердоган за футболистите, които живеят там със своите семейства без да плащат наем.

Ердоган не е безпристрастен и към друго любимо занимание на турците – шофирането. "Той много обича да кара кола и кара много бързо", споделя Ераслан и разказва как наскоро е гледала по телевизията репортаж от някакво официално откриване. Като част от церемонията премиерът е трябвало да подкара собственоръчно един автобус. "Ясно се виждаше насладата, с която той сяда зад волана, усмихва се тя.

Ердоган е човек от народа. Тръгнал от най-ниското стъпало, като продавач на минерална вода в базара на Касимпаша, той  се е изкачил бавно по обществената стълбица. Работил е в пощенски клон, подавал е храна в общинска столова, бил е управител на цех за суджук и неуспешно се е кандидатирал за кмет на централния истанбулски квартал Бейолу в европейската част на града.

Пробивът в кариерата му

идва, когато през 1994 г. Партията на благоденствието го номинира (против волята на лидера Ербакан) за кмет на истанбулската голяма община. Ердоган печели изборите. "Той е един от най-добрите оратори, които някога съм виждала. Дениз Байкал (бившият лидер на СНР) беше като него", казва Ераслан и обяснява, че лидерът на АКР обича да говори с хората лице в лице. Независимо с кого говори, винаги си води записки и ако срещне същите хора още веднъж, веднага ще си спомни лични подробности за тях или моменти от предишния разговор. "Той също обича да докосва хората, да прегръща – нещо, което иначе не се вижда много често в дипломацията", отбелязва журналистката.

Като кмет на Истанбул Ердоган внася чувствителни промени в града. Разширява кръга на общинските услуги за хората, почиства улиците, създава обществени места за срещи и спорт, казва 40-ина годишната Ераслан. "Аз съм пето поколение, родом от Истанбул. Когато бях малка, беше немислимо за кюрдска жена или някой имигрант от Анадола например да се храни в един от ресторантите край Босфора. Тези хора не можеха да отидат на театър, на опера. Сега животът тук вече не е толкова елитарен", обяснява тя с видимо одобрение. Изобщо по времето, когато е бил в кметския кабинет,  лидерът на АКР се е превърнал в "говорител на бедните хора, на имигрантите от други турски градове, които живееха в предградията на Истанбул. Самият той дойде отвън".

Управлението на мегаполиса радикално е променило политическия подход на Ердоган, смята журналистката, защото именно в този период той се е откъснал от общите политически тези и е осъзнал "важността на местните общности и на това да спечелиш подкрепата на всяка от тях". Политическото му израстване тя описва като еволюция на възгледи "от една по-религиозна, националистично-ислямистка към дясноцентристка позиция. Да, сега можем да опишем позицията му като дясноцентристка".

Ераслан, която не се гримира и покрива главата си с шал (заради което никога не е могла да практикува адвокатската си професия в Турция) не скрива своето разочарование от това, че и на тези парламентарни избори АКР не е успяла да намери начин да излъчи жени кандидати със забрадки. Носенето на такива на обществени места в Турция е забранено и съпругите на Ердоган и на турския президент Абдула Гюл например никога не могат да присъстват на официални държавни банкети. Но журналистката, изглежда, е убедена, че това няма да продължи още дълго. След изборите ще има промяна на конституцията, смята тя (нещо, което самият Ердоган открито признава). "Второ, това е лична борба на Тайип Ердоган," казва  Ераслан и допълва, че твърдо вярва в желанието му да вдигне забрана за носенето на забрадки.

Всъщност основният мотив, който политолозите изтъкват, обсъждайки възможността за бъдеща промяна на турската конституция, е предполагаемото намерение на Ердоган

Да смени държавната система

в страната от парламентарна на президентска и да заеме поста на държавен глава. Запитана дали смята,  че Ердоган наистина се стреми към президентския пост, Ераслан отговаря без пауза: "Мисля, че да." И като един страстен поддръжник на турския премиер дава неочакван отговор на въпроса каква е връзката на Ердоган с властта – дали се стреми към нея от морални подбуди или заради самата власт? "Тайип Ердоган не може да живее без власт. За да оцелееш в политиката, ти трябва власт, но властта за него изобщо е важна."