В очакване на края

В общи линии, пречупени през W призмата, могат да се четат повечето данни, които излизат в последно време. След като в началото на годината всяка новина беше по-лоша от очакваното, през април настъпи фазата на новините, които са по-добри от очакваното, а сега нещата отново се обръщат, отбеляза тази седмица Пол Кругман в New York Times. Наистина голяма част от нарасналия оптимизъм се дължи на данни, които се оказват по-добри от прогнозите. От няколко месеца например промишленият индекс PMI в еврозоната, който отчита общата активност в производствения сектор, постоянно изненадва приятно анализаторите и новината за това изстрелва пазарите нагоре и засилва говоренето за край на рецесията. Въпросът е дали данните не надхвърлят прогнозите просто защото очакванията са били прекалено ниски, а не защото са сигнал за така желания обрат. Според професора по икономика в Harvard Мартин Фелдстийн, цитиран от The Wall Street Journal, "оптимистичните интерпретации на много от последните статистически данни са неправилни - твърде оптимистични. Всички сграбчват добрите новини, а когато се заровите малко по-дълбоко, се оказва, че новините не са толкова добри."

Нещо повече, след продължителния глад за добри сигнали лошите остават незабелязани. В един ден в края на май например излязоха две новини. Първата беше, че в 20-те американски града, включени в индекса Case-Shiller, цените на имотите не само продължават да се сриват, но и темпът на спада се увеличава. Или с други думи, секторът, от който започна целият финансов и икономически хаос, продължава да затъва. Борсите обаче подскочиха нагоре. Причината - втората новина беше, че индексът на потребителското доверие в САЩ през май, измерван от Conference Board, надмина очакванията и показа повишение с 14 пункта спрямо април. Така инвеститорите на практика решиха да заложат на надеждите на 5000 американски домакинства, че нещата ще се подобрят, вместо на "твърдите" данни за имотния сектор.

В същото време раздвижването на икономиката може да се окаже временно. Търговците и производителите опустошиха своите складови запаси и беше време да ги подновят, което се отрази положително на очакванията на мениджърите и индексите PMI в много от големите икономики. След мижавото нарастване на този индекс в САЩ през май, очакванията сега са за поредното спадане. Просто търговците няма на кого да продават и производството отново намалява.

По подобен начин могат да се прочетат и последните новини около най-големите финансови институции в САЩ. Тази седмица с фанфари 10 от тях върнаха общо 68 млрд. долара, с които Министерството на финансите ги спаси миналата година от крах. Това едва ли не трябваше да бъде разчетено като знак за стабилизация. Но както каза икономистът Джоузеф Щиглиц в дискусия, организирана от сп. Economist тази седмица, само идиот не би реализирал печалба, ако някой му дава пари срещу нулева лихва (както на практика прави в момента Федералният резерв). Истинският тест за банките ще настъпи тогава, когато те отново трябва да работят в пазарна среда.

Живот след кризата

Дори най-лошото вече да е минало, съвсем не е ясно дали и кога започва хубавото. "Икономическият спад може и да е свършил, но е рано да се каже, че има обрат. В момента достигаме дъното, но това съвсем не е същото като да тръгнем отново нагоре", каза за "Капитал" Ванеса Роси, старши икономически изследовател в Chatham House. На същото мнение е и Саймън Тилфорд, главен икономист на Центъра за европейска реформа в Лондон: "Очевидно икономиките просто не можеха да продължават да се свиват със същия катастрофален темп, както през първите три месеца на годината - това щеше да е удивително. Но спирането на свободното падане не означава, че всичко вече е наред", коментира Тилфорд за "Капитал".

Според Роси ще трябва да изчакаме до есента, за да има ясни сигнали и потвърждение, че икономиката е поела в положителна посока. И със сигурност Европа няма да е първата, която ще отбележи растеж. "Този път не разчитайте на САЩ", казва Марк Вайсброт от Центъра за приложни икономически изследвания. Справедливо или не, Старият континент затъна много по-дълбоко от САЩ и ще изплува много по-късно (докато междувременно си припомня думите на Ото фон Бисмарк, че господ се грижи за пияните, глупаците и САЩ). "Растежът в ЕС, когато се появи, ще остане много анемичен поне за няколко тримесечия и безработицата ще продължи да нараства бързо", прогнозира Саймън Тилфорд.

Една от причините е, че кризата може и да беше "произведена в САЩ", но удари много по-жестоко държавите, които изнасят в САЩ. В резултат Германия, която вероятно ще регистрира болезнен икономически колапс от близо 6% през тази година, бе жестоко наказана за дългогодишната си прекомерна зависимост от експортния сектор (който формира близо 60% от ръста на БВП в последните години). При липсата на външно търсене и хронично слабото вътрешно потребление, перспективите пред най-голямата икономика са доста мрачни. Според Йоханес Мюлер, анализатор на инвестиционния посредник DWS, е илюзия да се мисли, че нещата ще се върнат там, където са били преди кризата, когато Германия печелеше от разточителното потребление в САЩ. "Много политици и икономисти в момента разпространяват идеята, че това е временен шок и ще бъде последван от връщане към нормалността, но се страхувам, че няма да е толкова лесно", коментира Мюлер пред в. Die Welt. Най-малкото защото този път американските потребители не изглеждат готови да спасят света с пазаруване (повече по темата вижте тук). "САЩ вече няма да могат да играят ролята на абсорбатор на световния експорт. Още повече че в дългосрочен план доларът ще остане слаб, което допълнително ще затрудни Европа", смята Вайсброт.

В тази ситуация другата възможност за оживление в краткосрочен план е вътрешното търсене. При очертаващата се висока безработица в ЕС обаче - според последната прогноза на Европейската комисия тя ще достигне до 11.5% през 2010 г. - трудно може да се очаква европейските потребители да издърпат икономиката. "Наистина ми е много трудно да видя какъв може да е двигателят на растежа, който ще извади еврозоната от пропастта", казва Саймън Тилфорд.

Това е лоша новина за източната част на континента. "В този регион ще има доста бавно възстановяване", смята Ванеса Роси. Първо, защото големите икономики в еврозоната няма скоро да се върнат към растеж и дори когато това стане, той ще прелее с известно закъснение на изток. И второ, защото за разлика от Азия, която въпреки че зависи от износа, може да разчита и на силно вътрешно търсене, за Източна Европа (с изключение на страни като Чехия и Полша) това не важи. Задлъжнялостта на потребителите и бизнеса в новите членки на ЕС също ще продължи да спъва региона дори след като западноевропейските икономики поемат нагоре, смята Роси. Саймън Тилфорд също не е оптимист: "В някои държави в Източна Европа девалвацията на валутите донякъде помага за увеличаването на конкурентността на износа. Но страни като България (където това не се случва) още дълго време няма да могат да разчитат външното търсене да им помогне". В общи линии Източна Европа трябва да изчака всички останали части на света да се задвижат, за да могат да издърпат и нея.