Растежът остава мираж

Освен че си има узо-криза*, клубът на еврото още не може да се отърси и от стагнацията. Гърция може да е най-големият проблем на еврозоната, но съвсем не е единственият. Европейската икономика не само потъна много по-дълбоко от американската през миналата година, но, изглежда, и ще изплува много по-бавно в сравнение със САЩ и Азия. Така, докато Гърция остава слабото звено на еврозоната, еврозоната остава слабото звено на световната икономика.

След всички лоши новини с вкус на анасон през последните седмици на 12 февруари от Евростат дойде още една. През последните три месеца на миналата година 16-те страни, ползващи еврото, са имали отчайващо анемичен икономически ръст от 0.1% в сравнение с юли - септември. Неприятната изненада (очакванията бяха за поне четири пъти по-високо число) още повече затвърди опасенията, че възстановяването на еврозоната ще бъде бавно, неравно и непостоянно, а по-значимо стабилизиране се очертава чак догодина. "Нищожният растеж показва кристално ясно, че европейската икономика все още не може да стои на краката си", казва икономистът от ING Bank Мартин ван Влиет, цитиран от в. Wall Street Journal.

Всъщност основната причина еврозоната все пак да не е на червено в последните месеци на 2009 г. е Франция, където благодарение на изблик от потребителско търсене БВП се е повишил с 0.6% и така тя е единствената от четирите големи европейски икономики, която върви нагоре. В останалите три картината е мрачна - Германия е застинала с нулев растеж, Италия е надолу, а в Испания икономиката се свива вече за седмо поредно тримесечие. "Всички очакваха, че възстановяването ще набере сила по-бързо. Никой не смяташе, че ще има скорошно връщане към нивата отпреди кризата, но прогнозите бяха, че поне икономическият срив вече е приключил", каза за "Капитал" Жолт Дарваш от влиятелния брюкселски мозъчен тръст Bruegel.

Особено тревожна е стагнацията в най-голямата европейска икономика. Къде на шега, къде на сериозно, някои наблюдатели се питаха - досега въпросът беше, че ако иска, Германия може да спаси Гърция, а вече е дали изобщо може да си го позволи. Проблемът е, че оживлението в Германия в предишните месеци се дължеше основно на краткосрочни мерки като бонусите за купуване на нови автомобили и правителствените субсидии на запазването на работни места. "Фискалните стимули в големите европейски държави създадоха допълнително търсене, но ефектът им беше временен", смята Жолт Дарваш. С изчерпването му надеждите за растеж са две - или засилване на потреблението вътре в Европа, или възстановяване на външното търсене. Всъщност донякъде иронично едно от малкото положителни неща е, че гръцката трагедия доведе до поевтиняване на еврото. За регион, който сега зависи толкова много от износа, слабата валута е не само добре дошла, но и крайно необходима. Особено предвид факта, че на фона на високата безработица европейските потребители едва ли скоро ще се втурнат да пазаруват, а компаниите още са предпазливи с инвестициите и така нужното вътрешно търсене трудно ще се появи скоро.