"Якият" Барозу и неговият нестабилен стол

Барозу започва политическата си кариера още като студент по право - той е сред лидерите на "партизанското" Движение за пролетариата, незаконна маоистка организация, участвала в държавния преврат, който отхвърли диктатурата в Португалия през 1974 г. Този период от кариерата му доби известност преди две години, когато в YouTube за кратко излезе клип, в който младият Жозе Мануел участва в палеж на колата на ректора на Лисабонския универистет. Впоследствие влиза в дясната Демократична народна партия и на 36 години става най-младият министър на външните работи в Европа. През 2002 г. Барозу бе избран за министър-председател, след като социалистът Антонио Гутереш подаде оставка. Гутереш си тръгна след буря от критики (включително от Барозу), че превръща страната в посмешище пред ЕС.

Действително, когато Барозу пое Португалия, тя доста приличаше на България днес - най-бедната страна в ЕС с недосегаеми за съда политици и бизнесмени и освен това - с огромен бюджетен дефицит и риск от санкции за нарушаване на критериите в еврозоната. Барозу стабилизира икономиката, но амбициозните реформи срутиха популярността му. Най-спорната му инициатива обаче беше сбирката на азорски остров през 2003 г., където Барозу, Джордж У. Буш, Тони Блеър и Хосе Мария Аснар създадоха коалицията за Ирак.

Две години по-късно Барозу се оказа изненадващ и компромисен избор за председател на Европейската комисия. Германия и Франция трудно преглътнаха подкрепата му за войната в Ирак, но след краха на европейската конституция на референдумите в Холандия и Франция, членките решиха, че ЕК се нуждае от стабилен лидер. Той трябваше да не е като уморения от италианската политика Романо Проди, който го отнесе заради конституцията, но не и като доайенa на евроинтеграцията - Жак Делор, председател на ЕК от 1985 до 1995, който често надделяваше над Германия и Франция в преговорите за общия пазар и вбесяваше Маргарет Тачър с упорството си за обща европейска валута. Барозу беше златната среда - лоялен към компромиса, политически гъвкав и "добър европеец", принадлежащ към западноевропейските лидери, но симпатичен и на източноевропейците с това, че идва от страна с бивш авторитарен режим, която също е била най-отзад на опашката в ЕС.

...и тези, които не го харесват

Мандатът му изтича в края на октомври и оценката тепърва предстои, но със сигурност няма да е еднозначна. Сред големите му успехи ще бъде отчетено петото разширяване на изток, което увеличи броя на страните членки от 15 до 27. Друг пробив беше подновяването на преговорите за членство на Турция - процес без краен срок, който задвижи демократичните реформи в страната. Комисията на Барозу не бягаше от предизвикателства - тя превърна в приоритет амбициозната лисабонска стратегия за растеж и заетост, разшири общия пазар към сферата на услугите, превърна ЕС в лидер в борбата с климатичните промени, постави началото на конкуренцията на енергийния пазар и не на последно място - проведе невъзможните преговори за договора от Лисабон, от който се очаква да направи ЕС по-ефективен и адекватен.

На Барозу не му бяха спестени и кризи, особено в последната година - провалът на същия този договор на референдума в Ирландия и обвиненията, че не зачита вота на ирландците с искането за повторен референдум; войната между Русия и Грузия (чийто край беше договорен с участието на ЕК); газовата криза от януари (също решена с посредничество на комисията); икономическата и финансова криза и надигналия се протекционизъм и безработица и хуманитарното бедствие на нелегалните имигранти, заливащи южните брегове на континента.

При такова бурно управление между интересите на 27 страни и десетки бизнес интереси Барозу приключва мандата си с доста врагове. Някои от тях идват от бизнеса, особено големите компании, които не харесаха антимонополните удари на ЕК и натиска й за либерализация и свободна конкуренция на пазарите - от цената на тока до цената на роуминга, и от "Майкрософт" до "Газпром". За разлика от едрия бизнес обаче потребителите има защо да са доволни от комисията на Барозу - по-ниски телефонни сметки и банкови разходи, свободата да избират енергийния си доставчик, по-голям пазар на качествени услуги на по-добри цени.

Други противници са политически. Френският президент Никола Саркози например отдавна му има зъб - още откакто ЕК заяви, че ще реформира общата земеделска политика, твърде щедра към френските фермери. Саркози обвини ЕК за провала на лисабонския договор в Ирландия, а след разрастването на икономическата криза стана още по-остър, тъй като не харесва религиозното придържане на ЕК към правилата на общия пазар, нито критиките, които отнесе от Брюксел при опита си за протекционизъм на френската автомобилна индустрия. Постепенно това прерасна в атака от френския парламент и президент, че Барозу не предлага ефективен отговор на кризата. Дали това е така времето ще покаже. Засега обаче Саркози успя да разклати доскоро стабилната кандидатура на Барозу за нов мандат. Преди седмица в Париж френският президент и германският канцлер Ангела Меркел обявиха, че ще подкрепят португалеца само ако представи план-програма за новата ЕК - така Барозу директно "беше поставен на мястото му", зависим от страните членки. Нещо повече - Саркози предложи Европейският съвет (който тази седмица трябваше да номинира новия шеф на ЕК) да даде само политическа подкрепа на Барозу, а да остави окончателното решение за октомври, след новия ирландски референдум по Договора от Лисабон. Същото искаше и анти-Барозу групата в Европарламента.

Парашути и проблеми

В крайна сметка, в нощта срещу петък лидерите на страните-членки решиха да дадат единодушна подкрепа на Барозу; преговорите явно са били тежки, защото на пресконференцията след тях той беше изключително развълнуван и очевидно трудно намираше думите си. "Изключително съм горд от подкрепата, която получих, за работата на комисията си," повтаряше той в обърканата си, накъсана реч. Стотината присъстващи журналисти нескрито се забавляваха от странната, почти неадекватна реакция. Източник от обкръжението на Барозу обаче коментира, че "въпреки целия си политически опит, той действително е един доста срамежлив човек - и беше искренно трогнат от силните думи, с които го подкрепиха."

Битката обаче продължава - в петък лидерите на ЕС си тръгнаха от Брюксел с мисията да инструктират собствените си евродепутати да гласуват за Барозу в Европарламента. Следващата седмица настоящият председател на ЕС (Чехия) и бъдещият (Швеция) ще започнат преговори с водачите на политическите групи в ЕП, за да ги убедят да изберат португалеца. Според резултатите от тези преговори, на 9 юли ще стане ясно дали ЕП ще гласува одобрението му на първата си пленарна сесия в средата на юли. При сегашния Договор от Ница, председателят се избира с просто мнозинство от евродепутатите (над 50% от гласовете на всички присъстващи) - или над 369 гласа, които Барозу трудно ще събере предвид опозицията на крайно-левите, социалистите, зелените, някои либерали и крайно-десните. Ако гласуването се отложи за есента след евентуалното приемане на Договора от Лисабон, играта става още по-сложна - според новия договор, председателят на ЕК се избира с абсолютно мнозинство (над половината от всичките 736 евродепутати). Ако парламентът отхвърли Барозу, страните-членки ще бъдат задължени да предложат нов кандидат. Засега алтернативи не сe коментират официално.

Най-активните критици на португалеца са тези, които искат да използват подкрепата за него като разменна монета. Саркози например ще го подкрепи еднозначно в замяна на важен комисарски пост за Франция - индустрия или конкуренция (номинациите ще се обсъждат през есента). Европейските социалисти пък, които също сформираха фронт срещу португалеца, очакват от него да покани в следващата си комисия повече леви политици да наблегне на "социалните" мерки. По-малките, но гласовити противници (евроскептици, федералисти, псевдо-анализатори и коментатори) ще изживеят своите 15 минути слава като "борци против статуквото", но бързо ще потънат в забрава, тъй като критиките им не са придружени с алтернативни предложения.

В крайна сметка, португалецът вероятно ще получи своя втори мандат. Дано това решение бъде взето по-скоро - в последните месеци председателят на ЕК се занимава почти изцяло с битката си за преизбиране - от ухажване на държавни лидери и влиятелни политици, през визионерски речи пред подбрана бизнес публика до участия в привидно граждански инициативи, като сайта "Кажи на Барозу", в който претендира да изслушва обикновените хора (които всъщност са подбрани от екипа му). Предвид кризата и залитането към протекционизъм, рецесията на прага на еврозоната, опитите за ново глобално споразумение за борба с климатичните промени и всички други проблеми пред ЕС в момента, време е Барозу да се концентрира върху тези дела, вместо върху парашута си.