Политика

Метаморфозата на новия европарламент

Различни лица и приоритети, но и по-тежки предизвикателства

Полският евродепутат Йежи Бузек (ЕНП) ще председателства Европарламента в следващите две години и половина

Ирина Новакова

Страсбург

2 автори

Полският евродепутат Йежи Бузек (ЕНП) ще председателства Европарламента в следващите две години и половина © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Делово и без фанфари новият европарламент официално заработи във вторник. В действителност работата в институцията започна далеч преди учредителната й сесия в Страсбург - още след европейските избори в началото на юни. Евродепутатите се прегрупираха по политически пристрастия, делиха си ръководни постове и не пропуснаха да покажат характер пред останалите европейски институции с отказа си да дадат лесна писта за преизбиране на Жозе Мануел Барозу за втори мандат начело на еврокомисията.

През седмицата европарламентът приключи метаморфозата си и, вече оборудван с председател и с попълнени комисии, е готов да се захване с обичайното - участие в изработването на европейското законодателство. Това обаче не значи, че работата ще се върши по досегашния начин - напротив, стотиците нови евродепутати, променените приоритети и политически баланс са сигнал, че институцията няма скоро да излезе от новините.

Непознати лица, нови групи

Нови са над половината евродепутати; някои от тях със сигурност ще влеят в институцията идеи и интелект, други пък ще будят учудване за волята на избирателите. Сред тях попадат "образи" като Елена Бъсеску, дъщерята на румънския президент, видимо отегчена от евродепутатсвото още в първия си работен ден. Сред ексцентриците е и чехът Едвард Козусник, който започна депутатската си кариера в Страсбург по спортно трико, тъй като пристигна от Прага на велосипед - обещание, което дал на избирателите си.

По-същественото от колоритните новаци в европарламента обаче са сериозните политически размествания. Първата политическа сила - Европейската народна партия, е доминирана от все по-центристки сили (полските и италианските й членове), които я тласкат към поредната "голяма коалиция" с основните й политически противници (социалисти и либерали) и консенсусни решения. Въпреки че загубиха много позиции, социалистите в ЕП са все по-желан партньор за подобна коалиция, особено след като "откраднаха" 21 италиански депутати от либералите. Те пък, като трета сила, също са ухажвани от останалите големи европейски партии. Това означава, че вместо да е арена на поляризирана и конфликтна политика, новият европарламент ще действа като единен блок на леви, десни и центристки идеи, които, макар и противоречиви, се обединяват около общия интерес. Предвестник за предстоящата "коалиция на интереса" са преговорите за втория мандат на Барозу, при които европарламентът се изявява като противник едновременно на Европейската комисия и на Европейския съвет. Това е нова роля за европарламента - и ако партийните му лидери решат да я играят през целия си мандат, това може да създаде сериозни затруднения на останалите институции при взимането на решения.

Приоритети - кризи от всеки калибър

Повечето приоритети на новия ЕП са свързани с кризи - как Европа да се справи с настоящата финансова и икономическа криза, как да бъдат предотвратени нови сътресения, как да бъдат избегнати климатични и екологични бедствия и енергиен недостиг. Тези задачи стоят пред целия ЕС, но европарламентът ще има значима роля както при изработването на антикризисните мерки и... при евентуалния им неуспех. Евродепутатите ще са страна в изготвянето на краткосрочните мерки против кризата - съвместни правни и институционални стъпки срещу безработицата и за спасяване на малкия и средния бизнес, избягване на протекционизма на общия пазар и изпращане на сигнали за солидарност между страните членки. Предвид важността на тези теми не е чудно, че при преговорите за местата в комисиите тази седмица евродепутатите се бориха най-настървено да получат стол в тези по икономически, търговски и социални въпроси.

Друг приоритет е подготвянето на по-стриктни финансови регулации, които да предотвратят бъдещи икономически и финансови кризи. Някои от новите дългосрочни мерки вече са предложени от ЕК, а европарламентът ще ги гласува до края на годината. Сред тях са директиви за анализ и мониторинг на риска във финансовата система, надзор над банките и хедж-фондовете.

Евродепутатите ще бъдат подложени на яростно лобиране и при дебатите по разпределението на бюджета на съюза. Догодина страните членки ще поведат тежки дипломатически битки с Европейската комисия, която настоява повече евросредства да бъдат заделени за иновации и зелени технологии, а по-малко - за земеделски субсидии и инфраструктура. Европарламентът ще участва пряко в тези преговори и може да се окаже както ключов балансьор между членките и Брюксел, така и факторът за окончателния вид на бюджета. Не на последно място, в европарламента занапред ще се решава и бъдещето на новото европейско законодателство за ограничаване на парниковите газове и за повишаване на енергийната ефективност. Очаква се директивите по тези теми да минат през пленарната зала още тази година.

Повече власт или сътресение?

Друга новост за Европейския парламент е, че той може да получи безпрецедентно големи правомощия още тази година - ако Лисабонският договор влезе в сила. Договорът (чиято ратификация не е завършила в четири страни) ще постави институцията на равна нога със страните членки при решения в областта на земеделието, опазването на околната среда, интелектуалната собственост, енергетиката и структурните фондове - въпроси, по които сега ЕП е само "консултант". Освен това, документът ще вкара евродепутатите в изработването на решения, които сега са изцяло извън обхвата на европейските институции - туризма и спорта например. Това ще направи европарламента още по-важен в следващите години - но само ако членовете му покажат, че заслужават по-широки правомощия с качествена и бърза работа. Ако се провалят, това ще е истинско сътресение на институцията, която ще се превърне в пречка при взимането на решения вместо в инструмент за по-голяма демократичност на ЕС.

Дори ако ирландците отново отхвърлят Лисабонския договор на референдума през октомври, ролята на европарламента ще остане значителна и той ще използва всеки повод да "демонстрира мускули". Дори и без новия договор, ЕП има "вратички" за въздействие върху правния процес в имиграцията и социалната политика, където влиянието му се дължи на това, че той държи един от ключовете за европейския бюджет.

Звездният миг на евродепутатите

Само след няколко месеца новият европарламент ще вземе най-значимото решение за целия си предстоящ мандат - ще избере следващата Европейска комисия. Председателят й, както и всички комисари трябва да получат одобрението на мнозинство от евродепутатите, за да заемат поста си. Процесът на изслушвания на кандидатите, кръстосан разпит и гласуване за всеки поотделно е не само ритуал, жадно следен от медиите, но и най-големият жест в мандата на ЕП. Затова евродепутатите ще се постараят да го направят колкото се може по-театрален, противоречив и сложен, за да демонстрират възможно най-дълго собствената си важност.

Toзи процес вече започна с бариерите, които няколко политически групи поставят пред избора на Жозе Мануел Барозу за втори мандат начело на еврокомисията. Левите партии и либералите се обявиха против португалеца, въпреки че не излъчиха друг кандидат за поста му; в момента лидерите им се опитват да изкопчат от Барозу всякакви отстъпки и обещания в замяна на подкрепата си. Социалистите например настояват тяхната партия да излъчи поне пет от новите еврокомисари, и то в най-важните ресори; условията на либералите за обща отбранителна политика и един-единствен европейски план против кризата пък са толкова федералистки, че ако ги изпълни, Барозу ще загуби подкрепата на повечето страни членки. Самият той намекна, че част от поставените му условия са противоречиви - но като човек, който няма друг избор, обяви, че е готов да преговаря с опонентите си в европарламента "по всяко време". Kандидат-комисарите ще бъдат в същата позиция през октомври, когато евродепутатите ще ги подложат на неизбежната игра на котка и мишка, за да им гласуват доверие и за да покажат на света и на себе си, че от европарламента зависи много. А че зависи е вярно, и то не само при избора на комисията, а и в десетки други области. Следващите месеци ще покажат дали евродепутатите, които избрахме пред юни, ще оправдаят новопридобитата си власт и даденото им доверие.