Мирис на гнило край Егейско море

Безспорно проблемът с имигрантите е сериозен, но въпреки солидните аргументи, с които Гърция подкрепя кампанията си, не трябва да забравяме, че като не дава шанс за интеграция на бежанците, страната на практика гради един спонсориран от държавата трибунал срещу хора, които вече и бездруго имат доста тежка съдба. Това, което се случва на югоизточната граница на ЕС днес, не е провал на имиграционната политика, а резултат от 15 години липса на такава - и на национално, и на европейско ниво. От 2005 г. насам, когато трафикантите изоставиха поизтърканите маршрути през Испания и Италия, все повече имигранти, идващи от страни като Афганистан, започнаха да навлизат в Европа през гръцката морска и териториална граница заради уникалното географско положение на страната (без сухопътна граница с другите страни от Шенген). Растящата социална изолираност и приемането на антиимигрантски закони в ЕС като т.нар. регламент "Дъблин II" само наливат масло в огъня. Според въпросната директива търсещите убежище трябва да се регистрират в първата страна, в която имат досег с властите, и тя трябва да дефинира статута им. "Дъблин II" беше остро критикуван от активистите за човешките права, че е механизъм за издигане на стени около "крепостта Европа" и че отговорността се прехвърля на държавите по външната граница на ЕС. Така Гърция се превърна

от транзитна точка в задънена улица

за напиращите на запад потоци от имигранти. От 2000 г. насам всички гръцки правителства избягваха да прилагат директивите за приемането на имигранти, даването на бежански статут, събирането на разделени семейства и дългосрочно пребиваване. Според скорошен доклад на гръцкия омбудсман правителството на практика е направило невъзможна каквато и да било икономическа активност от страна на имигрантите, тикайки ги по този начин към огромния и безскрупулен черен работен пазар в страната. Изолирано е дори второто поколение имигранти, които в деня на пълнолетието си попадат в един водовъртеж от полулегалност и са теоретично заплашени от връщане в родната страна на родителите им, в която никога не са живели или дори посещавали. Силно се затрудни и достъпът до бежански статут. С президентски указ отпреди две седмици правомощията по тези проблеми бяха прехвърлени в ръцете на неопитни полицейски кадри, а правото на обжалване на отхвърлените молби за убежище бе премахнато. "Даването на убежище беше напълно орязано", каза пред "Капитал" Спирус Кулоксерис, координатор на програмата за правна помощ на гръцкия Съвет за бежанците. "Няма ефикасна инфраструктура, нито планове за създаването й. След приемането на новото законодателство сме изправени пред неизбежен колапс на съществуващата процедури за получаване на убежище. Между 36 хил. и 40 хил. са депозираните молби, които трябва да бъдат разгледани. Отговорният персонал е неефикасен и изтощен. Те буквално не желаят да се занимават с това. Приоритет трябва да бъде търсенето на убежище да бъде преместено от правомощията на полицията към специална служба", смята Кулоксерис.

В допълнение гърците, които от поколения са закърмени в националистически дух, започнаха да реагират на кризата и имиграцията. "Загрижени граждани" се появиха в централните жилищни квартали на Атина, за да тормозят имигрантите и хората, които се осмеляват да ги подкрепят. При сериозен инцидент преди два месеца беше атакувана сграда, населена с бежанци, като петима души пострадаха сериозно и постъпиха в болница. Полицията остана безучастна към разиграващите се сцени. Бунтовете, провокирани от имигранти мюсюлмани след оскверняването на Корана от гръцки полицай миналия месец, също показаха, че ситуацията е взривоопасна и изисква бърза политическа реакция. "Вероятно с тези инциденти предвкусваме бъдещето", написа в ежедневника "Катимерини" Танос Докос, генерален директор на Hellenic Foundation for European and Foreign Policy. "Добре ще е да предприемем мерки като създаването на официални религиозни места и гробища за хората от малцинствата и наемането на имигранти на работа в полицията. Ясно е, че нашата страна няма национална стратегия за контрол над феномена незаконна имиграция и че до момента усилията бяха нищожни." Въпреки това правителството изглежда решено да продължи

в грешната посока

Хиляди арестувани препълниха бежанските центровете в страната, бяха обявени чартърни полети за имигранти към Пакистан и Афганистан. Преди дни при изненадваща полицейска операция булдозери събориха лагер на афганистански бежанци, разположен в близост до пристанището в Патрас, което свързва Гърция с Италия. Предприетите мерки повдигат въпроси за нарушаването на човешките права на бежанците. Без да покаже особена загриженост, ЕС подготви пакет от 148 млн. евро за да помогне на Гърция в закупуването на полицейско оборудване и нови технологии, а през следващите няколко години тази сума ще достигне 200 млн. евро. Тази политика има нужда от преосмисляне, в което да се комбинират различни подходи. В противен случай може да се окаже, че Европа плаща на Гърция и другите страни по външната си граница, като България например, да бъдат едни огромни "кофи за боклук".