Елате повече

Паралелни общества

Те са мнозинство в определени квартали, където безработицата, престъпността и зависимостта от социални помощи са значително по-високи от средните за Белгия. Брюксел не е единствен - така е и в Ротердам, Париж, Марсилия, Mалмьо, където имигрантите мюсюлмани съставляват над 10% от населението. Днес в ЕС има около 16 милиона мюсюлмани (от общо 493 милиона жители по данни на Евростат). Като дял на мюсюлманите от населението - 1/7, България е най-ислямската страна в ЕС, но тук те не са имигранти. Във Франция са около 5 милиона, близо 3.3 милиона живеят в Германия, а 2 милиона - във  Великобритания.

Тези имигранти и наследниците им неизменно променят структурата на европейските общества - Мохамед от години е най-популярното име за новородени момчета в Брюксел, както и в четирите най-големи холандски града. Промяната невинаги е към  добро - документален филм на белгийска телевизия от 2008 г. интервюира полицаи със скрити лица и променени гласове, които признават, че не смеят да патрулират в определени квартали на столицата на обединена Европа отчасти заради страх за живота си, отчасти заради страха на политиците, че полицейското присъствие може да доведе до етнически сблъсъци. Нарастващата

Взаимна нетолерантност

води до антилиберални политики, които не подобряват нищо – като например забраната в няколко европейски държави за носене на бурка и мюсюлмански забрадки на публични места. А "местното" европейско население застарява. Четвърт от него е на възраст над 60, а имигрантите често имат повече деца от европейците  (въпреки че тази тенденция намалява). Отново в Брюксел според някои изчисления след 10 години тук ще има доминиращо мюсюлманско население. Според американския National Intelligence Council през 2025 г. мюсюлманите в Европа ще са между 23 и 38 милиона. Най-радикалните проучвания пък сочат, че до края на века мюсюлманите ще са мнозинство в цяла Европа.

Макар подобни прогнози да търпят силни критики за опростяване на демографските тенденции, те водят до притеснения, че пришълците ще асимилират "нас", преди ние да интегрираме "тях". Безспорният принос на имиграцията за икономическия растеж остава скрит зад взаимно недоверие, страх от радикализация и тероризъм и предсказания, че Европа е на път да се превърне в Еврабия.

Икономическата криза добави към притесненията и безработицата. Евтината и непретенциозна имигрантска работна ръка вече не е добре дошла. Според проучване на общественото мнение в Италия, Великобритания, Германия, Франция и  Испания, проведено през май 2009 г. от Harris Poll, средно 19% от анкетираните смятат, че имиграцията е добра за страната им - срещу 57%, които намират, че чужденците са твърде  много.

Кризата е особено безмилостна към икономическите имигранти, сочи "Международен преглед на миграцията 2010", изследване на ОИСР, публикувано на13 юли. Сериозна  част от чужденците, които трайно живеят в Европа, са били близо до границата на бедността дори когато икономиките бяха в добро състояние. Сега в условията все по-висока безработица те са в първите редици на съкратените и в последните редици на предпочитаните кандидати за работа. "Особено уязвими са младите мъже, най-често заети в сектори,  страдащи от кризата - строителството, хотелиерството и ресторантьорството," сочи изследването, представено в Брюксел.

Малцина от безработните имигранти обаче ще се върнат в родината си. Вместо това те се превръщат в допълнителна тежест за социалните системи в държавите, където живеят. А икономическите им трудности лесно прерастват в социално напрежение. Кризата обаче дава и неочаквана възможност на

Европа да си поеме дъх

от имигрантския приток и да се опита да интегрира пришълците, които вече са тук. Заради влошената икономическа картина имиграцията  към Западна Европа е намаляла рязко в последната година и половина, сочи изследването на ОИСР. Организацията отчита 6% спад в броя на новодошлите през 2008 г. и с над 8%  през 2009 г. Това е значителна промяна от предходните пет години, когато имигрантите са се увеличавали средно с 11% годишно. "Изводите са два - че сега е моментът да се мисли  за интеграцията на тези, които вече са тук, и че икономическите затруднения в кризата не трябва да се използват като извинение за твърде строги ограничения на имиграцията", посочи в Брюксел Анхел Гуриа, генерален секретар на ОИСР.

Това е зов в пустиня. Все повече европейски страни обмислят или вече прилагат по-рестриктивни политики спрямо имигрантите. Новото правителство във Великобритания вече сложи таван на броя нови работници от страни извън ЕС. Първоначалният лимит е 24 хиляди души  до април 2011 г., когато бройката ще бъде преразгледана, но ограничението ще остане постоянно. Подобни мерки бяха сред най-честите обещания в предизборните кампании в Холандия и Белгия тази година. Дания пък наскоро обяви, че обмисля намаляване наполовина на минималната заплата на имигрантите. Според правителството в Копенхаген това ще стимулира работодателите да ги наемат. Според опозицията обаче мярката ще обрече стотици хиляди имигранти на живот в още по-голяма бедност.

"За да създадат впечатлението, че контролират ситуацията, правителствата налагат тежки ограничения, които реално не водят до интеграция и спад в социалното напрежение, а  само захранват сивата икономика", обясни Таня Вундерлих, която ръководи програмата "Имиграция и интеграция" на German Marshall Fund. Така политиците се крият както от предизвикателствата, така и от възможностите на имиграцията, каза Вундерлих пред "Капитал". И не казват какво ще правим, когато дойдат още хора - много и все различни.

*част от надписа на Статуята на свободата в Ню Йорк