Поредният опасен сезон

Почти 50 хиляди пък са заловени в Лампедуза (Италия) и на Канарските острови през лятото на 2009 г. по данни на Frontex. Това са предимно африканци от зоната под Сахара, кюрди, афганистанци, иракчани, но и шриланкийци, пакистанци и албанци (последните влизат в Гърция през Турция, една от малкото страни, където могат да пътуват без виза).

Проблемът е повод за

Чести двустранни спорове

между средиземноморските страни и на европейско ниво. Миналото лято например малтийската брегова охрана многократно отказваше да качи на корабите си пътниците от примитивни лодки и салове, засечени около териториалните й води. В един от тези случаи 27 души бяха на ръба на оцеляването, вкопчени в рибарски мрежи, когато бяха спасени от италиански кораб. Италия и Испания често поемат мигрантите, които Малта отказва да прибере от морето с аргумента, че е малка страна и вече е залята от твърде много нелегални чужденци.

Съвсем малка част от тези имигранти могат да се квалифицират като кандидати за убежище, а повечето попадат в сивата икономика, обясни Серджо Карера, изследовател на имиграцията в Центъра за изследване на европейските политики. Присъствието им често води до социално напрежение - както се случи в Италия през януари, когато в южния град Розарно имигранти палиха коли и трошиха витрини на магазини след сблъсък между гвинейци и италианци. Тогава 70 души бяха ранени, а над 1000 имигранти - евакуирани в други градове.

Подобни конфронтации зачестяват и в Гърция - през март бомба в центъра на Атина уби афганистанец и рани 10-годишната му сестра. Отговорност пое крайнолява групировка; все повече са новините за атаки срещу имигранти от радикални гръцки групи. При това положение не е чудно, че южните европейски държави си

Затварят очите

когато неканените им гости се изнасят на север.

Там също не ги посрещат радушно - членките на ЕС не могат да се разберат кой да поеме отговорност за гражданите на трети страни, които вече са на европейска територия - често без документи, пари и езикови познания. Заловените от бреговите власти се изпращат в пренаселени центрове за временно задържане, често за месеци, обясни Серджо Карера.

Част от тях кандидатстват за убежище, но малцина успяват да докажат, че са жертва на репресия в страната си. След известно време имигрантите се освобождават. "Депортациите са рядкост и почти всички попадат в някоя дупка на системата", обясни Карера пред "Капитал". Повечето имигранти търсят начин да достигнат северни и западни европейски страни в търсене на работа. "Това също е повод за спорове на европейско ниво", каза Карера.

Проблемът загноява и се разраства с ежегодната човешка вълна. През миналата година Белгия беше изправена пред хуманитарна криза, когато над 400 имигранти без документи (наричани sans-papiers) се нанесоха в празна офис сграда в центъра на Брюксел и обявиха гладна стачка. Оказа се, че част от тях са в страната от години, но не съществуват по документи - което пък пречи да бъдат екстрадирани. Протестиращите, сред които и деца, прекараха в бившата банка няколко месеца без течаща вода и при чести сблъсъци помежду си и с полицията. Година по-късно белгийската администрация още търси решение на казуса.

Предвид нарастващия брой легални имигранти и бежанци, натиска върху социалната система, радикализацията и социалното напрежение между пришълците и местното население страните в ЕС са

Все по-равнодушни

към човешката трагедия на неканените си и незаконни гости. Компромисните решения за статута им рядко се приемат с разбиране от електората - в началото на мандата си гръцкото правителство обеща гражданство на около 250 хиляди имигрантски деца, родени или образовани в Гърция. Предложението предизвика острата реакция на десните партии, радикалните организации и православната църква. Правителството беше принудено да се откаже от голяма част от предложенията си.

Другаде се търсят крайни решения - тази седмица новото британско правителство обяви, че от юли налага таван на броя на имигрантите, идващи на Острова от страни извън ЕС. Първоначалният лимит е 24 хиляди души до април 2011 г., когато мярката ще стане постоянна. По-рано тази година подобни ограничения обмисляше и Холандия.

Незаконният имигрантски наплив подкопава шансовете на тези, които търсят убежище или статут на хуманитарни бежанци в ЕС, смята Барт Вандвик, генерален секретар на Европейския център за бежанците в Брюксел. През 2009 г. в съюза са подадени 260 хиляди молби за убежище по данни на "Евростат" от юни. Одобрените молби са 78 800 - повече, отколкото през 2008 г., когато обаче исканията за убежище са били с 20% по-малко, посочи Вандвик. "Гротескно и тъжно е, че няма сериозен политически дебат как да се промени това", добави той.

Еврокомисията се опитва да стимулира солидарността в тази област - по-рано тази година Брюксел лансира пилотен проект, според който страните членки, които приемат имигранти от най-засегнатите си партньори, могат да ползват допълнителни еврофондове. Интересът към проекта обаче е слаб, обясниха от институцията. В националните столици мислят в противоположна посока - миналата година Италия и Франция предложиха на останалите в ЕС да организират редовни чартърни полети, с които да депортират нелегалните имигранти. Идеята беше разкритикувана от активисти за човешки права и впоследствие отхвърлена.

Не помага особено и общата имиграционна политика, прокарана през 2008 г. от Франция. Пактът съдържа общи критерии за предоставяне на убежище за политически бежанци, с по-строги правила за депортация на нелегалните и с мерки за привличане на "редовни" и образовани имигранти (т.нар. синя карта). Засега политиката остава главно на хартия "заради мълчаливото съгласие на страните членки да я игнорират", по думите на дипломат в Брюксел. Общата европейска система за убежище пък трябваше да влезе в сила тази година, но беше отложена за 2012 г., изместена от други приоритети.

Логично е да бъдат уеднаквени правилата за убежище и получаване на законен имигрантски статут, защото така пришълците няма да се насочват само към държавите с по-лесна процедура или по-рехав контрол, обясни Серджо Карера. Защо тогава координацията е толкова трудна? Еврокомисията прехвърля отговорността на страните членки, които имат водещи правомощия в тази област. Национални дипломати в Брюксел пък казват, че нелегалната имиграция е въпрос на полиция и гранична охрана, не на европейско сътрудничество. "Повечето членки биха въвели много по-ограничена имиграционна политика още утре, но се тревожат, че това само ще увеличи броя на нелегалните имигранти", добави Карера.

Същевременно по-ясни стандарти и бързи процедури пък могат да повишат броя на кандидатите за убежище. Дилемата изглежда трудно разрешима. Докато политиците отлагат дори дебата по нея, поредният сезон на опасната имиграция вече е в разгара си за пореден път - случайно или не, този път в Европейската година за борба с бедността и социалното изключване.