Операция Чук и наковалня

Арестите на прокурори и висши военни в Турция показаха, че политическите конфликти в страната стават все по-дълбоки

Бившият главнокомандващ военноморските сили адмирал Йозден Йорнек едва ли е очаквал да бъде доведен с белезници за разпит в полицията
Бившият главнокомандващ военноморските сили адмирал Йозден Йорнек едва ли е очаквал да бъде доведен с белезници за разпит в полицията
Бившият главнокомандващ военноморските сили адмирал Йозден Йорнек едва ли е очаквал да бъде доведен с белезници за разпит в полицията    ©  Reuters
Бившият главнокомандващ военноморските сили адмирал Йозден Йорнек едва ли е очаквал да бъде доведен с белезници за разпит в полицията    ©  Reuters

Тези дни в Турция един мъж с генералски пагони, който очакваше да бъде пенсиониран след няколко месеца с почести, е особено гневен.

Известният с доста острите си на моменти ораторски способности Илкер Башбуг, началник на Генералния щаб на турската армия, едва ли си е представял, че през последните му месеци служба ще бъде арестуван част от елита на армията. В началото на седмицата властите задържаха 48 бивши и настоящи офицери за участие в предполагаем заговор за преврат. За държава като Турция, където военните по традиция са смятани за гаранти на светския режим и по тази причина неведнъж са си позволявали да се намесват в управлението, подобна конспирация не би трябвало да е изненада. Но рангът на заговорниците (бивши главнокомандващи на военновъздушните и военноморските сили), както и самият факт, че изобщо бяха арестувани, вече е прецедент. Както отбелязаха турски и западни медии, след четири успешни опита за преврат от въвеждането на светския режим досега в Турция никой не е бил арестуван за това. Сега обаче ситуацията е различна - между армията и премиера Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) няма топли чувства. Военните са убедени, че ПСР управлява с тайната мисия да разруши светския режим в страната, а в самата партия смятат, че армията е основна пречка по пътя към реформите и ЕС. Противоборството, започнало през 2002 г. с идването на власт на проислямистката партия, става все по-силно и както изглежда, все по-трудно преодолимо. Така на ген. Башбуг тези дни се падна невъзможната мисия хем да защити честта на пагона и да оправдае по някакъв начин подчинените си, хем все пак да остане лоялен към закона и управляващите в Анкара.

Теории на конспирацията

Генерал Башбуг и неговите офицери едва ли са сънували картината, която видяха по телевизията в понеделник следобед - с белезници на ръцете бяха отведени бившият командващ Първа армия о.з. генерал Четин Доган, бившият галвнокомандващ турските военновъздушни сили о.з. генерал Ибрахим Фъртъна и бившият главнокомандващ военноморските сили о.з. адмирал Йозден Йорнек. Освен тях в ареста се озоваха още 17 генерали от резерва, четирима действащи адмирали и 28 офицери. За тях се твърди, че са участвали в създаването на план, с който Турция да бъде тласната към хаос и да се подготви почвата за военен преврат. Операцията е закодирана под името Balyoz (от турски - боен чук) и вероятно е била подготвена още през 2003 г. Срещу 31 от арестуваните в понеделник турският съд повдигна предварителни обвинения.

Арестите на толкова високопоставени и уважавани военни нямаше как да не събудят притеснения за силна ответна реакция и изостриха до крайност отношенията между правителството и армията. Ген. Башбуг отложи планирано пътуване до Египет и свика на спешно съвещание главнокомандващите на отделните войски. След него в съобщение до медиите, публикувано на сайта на Генералния щаб, бе заявено, че е била обсъдена "сериозната ситуация" в страната. В четвъртък последва спешна среща на Башбуг с премиера Ердоган и президента Абдула Гюл. Случайно или не, няколко часа по-късно след разпит в следствието и с мотива, че е малко вероятно да се укрият, бяха освободени двама от генералите - Фъртъна и Йорнек. Надигащите се опасения, че арестите може да предизвикат намесата на армията, обаче останаха повече за политиците, отколкото за общественото мнение. "Трябва да имаме предвид, че сега не е 1980 г., не е дори 1997 г. Няма танкове по улиците, няма никакво усещане за военен преврат, никой не очаква такова развитие на ситуацията. Животът в Турция продължава в нормалния си ритъм", разказа за "Капитал" базираният в Истанбул анализатор на Международната кризисна група Хю Поуп, като добави обаче, че има силно политическо напрежение в Анкара. "Това е процес, който е част от продължаващите вече повече от две години търкания между правителството и стария елит, доминиран от военните. Това е просто ново развитие в една добре позната история", коментира Поуп.

Парчетата на пъзела

Според промъкналите се в медиите подробности операция "Боен чук" включва агресивни маневри на турски изтребители в спорното въздушно пространство над Егейско море, като заговорниците се надявали да провокират война с Гърция. Планирани били и вътрешни размирици, които да бъдат предизвикани с бомбени нападения срещу известни джамии в Истанбул. В тази атмосфера военните щели да изземат властта от ПСР, която е подозрителна заради ислямистките си корени и която трябвало впоследствие да бъде обвинена, че окуражава ислямския екстремизъм.

За тайния сценарий за пръв път се заговори през януари след публикация на турския в. "Тараф". Вестникът предостави на следствието материалите, с които разполага, с обяснението, че са получени от служещ в Първа армия. Планът е подписан от ген. Четин Доган, по онова време неин командващ. Арестите пък последваха, след като беше установено, че документите са автентични. Операция "Боен чук" всъщност е била доста богато документирана - материалите включват над 5000 сканирани страници, компактдискове със снимки и аудиозаписи с продължителност  48 часа. Компютърните файлове имат цифрови дати от 2002 и 2003 г. Повечето коментатори са склонни да свързват "Боен чук" с най-голямото разследване за заговор - случаят "Ергенекон" (виж карето). На практика всички главнокомандващи в армията от периода 2003-2004 г. с изключение на тогавашния началник на Генералния щаб ген. Химли Йозкок вече са били разследвани, арестувани или разпитвани по случая "Ергенекон".

Самият ген. Доган, който се смята за мозъка на операцията, не беше арестуван, въпреки че по думите на адвоката му е била издадена заповед за това. Генералът беше доста активен след публикацията в "Тараф", като даде няколко интервюта в медиите, в които твърдеше, че е подписал сценарий за военни упражнения, целящи да обучат армията за действия в случай на външна заплаха, а не за заговор. Началникът на Генералния щаб Башбуг още тогава отрече да съществуват каквито и да било заговори и коментира, че обвиненията са част от "психологическа атака срещу армията". В телевизионно интервю Башбуг удари гневно с юмрук по масата: "Учим нашите войници да влизат в битка с думите Аллах, Аллах. Как може тази армия да бомбардира джамии? Тези твърдения са неверни." И още тогава предупреди, че е възможно да се стигне до "конфронтация между институциите". Реакцията му накара мнозина в Турция да призоват Ердоган да го смени. Премиерът обаче се въздържа от подобен ход и остави Башбуг, който трябва да се пенсионира през август, на поста. Едно от обясненията е, че  вероятният наследник на Башбуг - ген. Ъшък Кошанер, който в момента е началник на турската жандармерия, едва ли ще може да овладее по-крайно настроените крила в армията.

По-близо до Европа

Дори арестите да не доведат до повдигане на официални обвинения, при всички случаи те носят нещо положително за Турция - удар по широко разпространената представа, че отстраняването на правителство с танкове и оръжия не е престъпление. Хората в Турция винаги са вярвали, че армията е държава в държавата. "Арестите показаха, че военният режим, който досега се смяташе за недосегаем, вече не е недосегаем. Този развой на събитията е много важен, защото бележи процеса на девоенизиране на Турция", заяви коментаторът Али Байрамоглу пред в. "Заман". Статутът на недосегаемост и прекалено високите правомощия на военните са и сред основните пречки за приближаването на Турция към Европа, което управляващата ПСР посочва като една от приоритетните си цели. "Най-важният въпрос е дали това е част от усилията за установяване на по-голям цивилен контрол и по-силна демокрация в Турция и според мен отговорът е да. Това е един от резултатите от процеса на интеграция на страната в ЕС", коментира Хю Поуп.

Шумната акция по залавянето на високопоставени военни беше предшествана от друг грандиозен скандал - ареста на главния прокурор на източната провинция Ерзинджан Илхан Джиханер по подозрения, че е замесен с "Ергенекон". Случаят предизвика гневната реакция на Висшият съвет на съдиите и прокурорите, който отне специалните правомощия на магистратите, издали заповедта за ареста на Джиханер. За светския елит в Турция скандалът е опит за разправа с предимно светски ориентираните магистрати, тъй като името на Джиханер преди време беше свързвано с разследване срещу ислямска религиозна организация. Главният прокурор нареди проверка по случая, а ако се окаже, че Джиханер е преследван заради този случай, това може да стане формален повод за искане за забрана на управляващата партия (подобен опит вече се провали през 2008 г.). В отговор премиерът Ердоган призова за бърза реформа в съдебната система, която да гарантира прозрачност, и се закани, че ако не получи подкрепа за това в парламента, ще предложи промените на референдум. "Турция е демократична страна, не страна, управлявана от съдии... Ако има съдии, които желаят да навлязат в политиката, те ще трябва да свалят робите", каза вицепремиерът Бюлент Арънч. Неговата партия разполага с необходимите за свикване на референдум гласове, но с подобно действие само ще задълбочи и бездруго напрегнатата атмосфера в страната.

На изпит

Битката на две важни бойни полета едновременно - с армията и със съдебната система, може да се окаже сериозна и трудна за правителството в Анкара. "Мисля, че това са два фронта в една и съща борба. Не можем да ги разделим лесно един от друг. Правителството се опитва да каже - ние сме избрани с гласа на народа да управляваме с мнозинство, и се опитва да наложи това. Понякога става доста тромаво", твърди Хю Поуп. Проучване на "Евробарометър" показва, че армията продължава да бъде институцията, ползваща се с най-голямо доверие в Турция - 77%, а съдебната система - с 65%. Същото проучване показва спад с 6% на доверието в правителството и със 7% в парламента.

Някои коментатори не отричат възможността за извънредни избори. "Не мисля, че управляващата партия има какъвто и да било интерес да свиква предсрочен вот. Те победиха категорично и на парламентарните, и на местните избори, а проучванията показват, че ПСР няма да спечели колкото предишния път, но вероятно ще останат водещата партия в Турция", смята Хю Поуп.

При всички случаи историята далеч не е приключила и на управляващите предстои тежка битка да докажат основателността на обвиненията срещу магистрати и висши военни, което е основното очакване на всички в Турция в момента. "Генералите, които бяха арестувани тази седмица, са известни личности. Те бяха доста прогресивни и едни от най-добрите в армията. При предишните арести бяха заловени хора, които бяха политически активисти, докато този път арестуваха хора, които са популярни като добри войници, които са вършили добри дела за Турция", казва Поуп. Само ако се справи с тази трудна задача, кабинетът в Анкара ще оправдае болезнените промени, с които се е захванал, и ще потвърди думите на икономическия министър Али Бабаджан, че се "опитва да направи турската демокрация първокласна".

Превратна история

Турските военни, считани за пазители на светската държава, са организирали четири преврата в последните пет десетилетия.

1960 г. - на 27 май правителството на първия демократично избран лидер в турската история - Аднан Мендерес, е свалено след военен преврат. Самият той е обвинен в нарушаване на конституцията и на 17 септември 1961 г. е обесен в затвора на остров Имралъ в Мраморно море. Същото се случва и с двама негови министри.

1971 г. - станалият известен като "преврат чрез меморандум" води до оттеглянето на правителството на Сюлейман Демирел. Той е принуден да подаде оставка след критичен меморандум на Съвета за национална сигурност. Следват две години на военно положение.

1980 г. - на 12 септември е извършен поредният преврат. Негов организатор и лидер е ген. Кенан Еврен. През 1982 г. режимът е институционализиран, като Еврен е избран за президент на референдум, с който е приета и нова конституция.  

1997 г. - първият ислямистки премиер на Турция Неджметин Ербакан е принуден да се оттегли от поста под силния натиск на военни и магистрати, които го обвиняват, че застрашава светския режим. Неговата "Партия на благоденствието" е забранена, а той самият получава петгодишна забрана за политическа дейност.  

Случаят "Ергенекон"

За някои Ергенекон е името на митична местност в планината Алтай, където е прародината на турците. За други е не по-малко митична организация, стояща зад най-мащабния в съвременната турска история заговор срещу правителството. По нашумелия случай, който влезе в съда през октомври 2008 г., вече са арестувани близо 200 души, заподозрени за връзки с терористичната организация "Ергенекон", която според обвинението се опитва да дестабилизира страната и да предизвика военен преврат. Сред задържаните са високопоставени бивши и настоящи военни, политици, адвокати и прокурори, журналисти и интелектуалци, както и лица от криминалните среди в страната. По аферата се водят две съдебни дела, първото от 2008 г. е срещу 86 души, а по второто, започнало през юли 2009 г., обвиняеми са други 56.

"Кафез" за офицери

Разкритията за операция "Боен чук" бяха предшествани от осветяването на още един план за заговор в армията, закодиран под името "Кафез". Той предвиждал убийствата на известни активисти немюсюлмани в Турция, вината за които да бъде хвърлена на проислямски настроената управляваща Партия на справедливостта и развитието. Плановете за операция "Кафез" бяха намерени през юни 2009 г. при обиск в кабинета на майор Левент Бекташ, който пък беше разследван в рамките на делото срещу тайната организация "Ергенекон" (която също е подозирана в опити за преврат). 
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    7
    • - 1
    • + 4

    Кой е Реджеп Тайип Ердоган
    Реджеп Тайип Ердоган е съден за подстрекаване на религиозна нетърпимост и многократно е влизал в явно противоречие с обявената от Мустафа Кемал Ататюрк светска държавна доктрина в Турция. Главният му проблем е как да се преодолее себе си и конфликта между религиозния и либералния лагер в политическия живот на Турция и как да балансира деликатните отношения на светската власт с армията. Турският премиер смята, че светското развитие на страната не трябва да пречи на хората по-спокойно да изразяват религиозните си вярвания. http://yphalachev.blogspot.com/2010/02/blog-post_23.html

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    Ангел
    • - 1
    • + 6

    Дано военните да сложат ред- и в Турция и в собственият си двор.Защото ако я докарат до гражданска война- ататюркисти срещу ислямисти ще ни се отели и на нас вола.

    Нередност?
  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • - 8
    • + 8

    Не я мислете Турция, тя от "болният" човек на Ориента и 16 млн. население през 1912, стана 72 млн днес и е втората по сила военна машина в НАТО..... щом има трески за дялкане, турците ги дялкат... не се ослушват...
    Мислете за себе си и ако имате време и за България щото 1912 бяхме 4.2 млн. а сега сме....

    Нередност?
  • 4
    x_x_x avatar :-|
    Х X X
    • + 2


    Дали ген. Башбуг ще е следващият президент на Турция?

    Нередност?
  • 5
    Avatar :-|
    jean
    • - 1
    • + 4

    Вече малко се побърках. Мислех си, че армията е против ислямизацията и с това е някак си по-близо до идеите на ЕС, а пък от друга страна правителството пуска аванти на ислямистите, което пък значи, че дърпа Турция извън идеите на ЕС.

    Нередност?
Нов коментар