Границите на партньорството

Същевременно процесът за сдобряване с Армения замря, след като Турция постави допълнителни условия, основно за начало на изтеглянето на арменците от анклава Нагорни Карабах. Разследването на обвинените преди месец в подготовка на военен преврат офицери пък повдига въпроси за независимостта на съдебната система в страната. Особено след заплахите на премиера, че ще предприеме мерки срещу съдиите, които правят каквото си искат. "Турция трябва да запази трудно спечелената светска държава", предупреди Гордън по този повод.

Според Йън Леснер от German Marshall Fund САЩ могат да приемат Турция с много лица, не само с едно. Въпросът е, че както много турци, така и Европа и САЩ не са сигурни кое е то, коментира той за "Капитал". Правителството на Ердоган провежда т.нар. политика на нулеви проблеми със съседите. Тя включва засилване на връзките с всички страни наоколо и свалянето на напрежението в отношенията с кюрдите. Това е прекрасно, но води до изостряне на отношенията с Израел и Запада, а засилването на ислямистката линия естествено притеснява Европа.

По думите на Леснер в последните години в Турция наистина се наблюдава завой. Той се дължи на много фактори, но два са особено важни. "Общественото мнение в Турция вече не може да се пренебрегва, а то е много чувствително по теми като Палестина." Леснер допълва, че в последното десетилетие и елитът на страната се е променил значително. Масовото основаване на университети е довело до разширяване на турския елит, но с хора от по-консервативните среди. Така партията на Ердоган е признак за дългосрочната смяна на баланса в турското общество и "ние трябва да свикнем с тази нова Турция".

"Анкара ще продължи да ескалира напрежението поне до 24 април (когато е речта на Обама за арменските събития - бел. ред.)", смята Зейна Баран от Hudson Institute. "Много турци не одобряват тази политика, противоречие има и в управляващата партия." Проблемът е, че когато една страна бъде притисната, тя има навика да се отбранява и позицията на управляващите само се консолидира. Според Баран е още рано да се каже дали ще има по-дългосрочно обтягане на отношенията между Вашингтон и Анкара, тъй като засега е видно, че турското правителство просто се опитва да повиши залозите с цел Обама да не спомене геноцида в речта си.

Обама с мускули

Забележките към Турция, изглежда, са част от новия тон в политиката на Белия дом в последните два месеца. Рестарт и сдобряване са основните послания, но все по-често Вашингтон започна да показва, че иска резултат. И Анкара съвсем не е единственият "потърпевш".

Тази седмица отношенията между Вашингтон и Тел Авив "стигнаха най-ниската си точка от 35 години насам" по думите на израелския посланик в САЩ. Поводът бе решението на израелското правителство за строеж на нови селища в окупираните палестински територии. САЩ традиционно отхвърлят подобни действия, но досега не се е стигало дотам държавният секретар публично да критикува израелския премиер по този повод.

Преди това Хилари Клинтън в реч за бъдещето на НАТО предупреди Русия, че Вашингтон иска да работи с Москва, но няма да се съгласи на създаването на зони на влияние в Европа, нито пък ще престане да настоява за възстановяване на териториалната цялост на Грузия. Китай пък трябваше да изтърпи срещата на Обама с далай лама и продажбата на американско оръжие за Тайван. Някак между другото преди месец и Европейският съюз също попадна между шамарите, след като Белият дом публично отказа да участва в планираната среща ЕС - САЩ.