Референдум вместо преврат

Мнозина коментатори обясниха сегашната неочаквано силна подкрепа за АКП с това, че тя е успяла да привлече гласове от редиците на крайнодясната Партия на националното действие (МНР). Дали Ердоган ще съумее да задържи тези гласове и на предстоящия парламентарен вот догодина обаче е рано да се каже, заяви пред "Капитал" Илтер Туран, политолог от университета "Билги" в Истанбул. "Без да се направи внимателно проучване, не е ясно какво наистина се случи", предупреди анализаторът. "Създаде се впечатлението, че МНР загуби част от гласоподавателите си в посока АКП. Но преди гласуването партията беше раздвоена между старата си гвардия, която застана зад конституционните промени, и младите начело с председателя на партията Девлет Бахчели, които им се противопоставиха", обясни Туран. Що се отнася до вота догодина, "все още имаме 10-процентова бариера за влизане в парламента и ако избирателите останат с впечатлението, че партията им няма да я премине, те ще се огледат за друга, за която да дадат своя глас".

Но Ердоган няма причини да е недоволен от изхода от допитването, което - тръби турската опозиция - опасно

Засилва властта на управляващата АКП

"Ентусиастите за държавни преврати днес претърпяха загуба", отсече турският премиер след оповестяването на резултата, който наред с други промени ще доведе и до ограничаване на мощта на турския военен елит. От 60-те години насам той беше двигателната сила зад общо четири държавни преврата. Кенан Еврен, бивш пучист и бивш турски президент, може да се окаже първият, който ще усети върху гърба си смисъла на конституционните промени, включващи отнемане на имунитета на инициаторите на преврата от 1980 г., когато бяха екзекутирани 50 души, а хиляди бяха арестувани и попаднаха в затвора.

Случайно или не, датата на референдума съвпадна по ден именно с 30-годишнината от този преврат, от който произлезе и сегашната конституция. Само ден след всенародното допитване за промени в нея, около 50 граждани внесоха в истанбулски съд жалба срещу 94-годишния генерал. Подобни искания заваляха и в други градове - Анкара, Измир, Бурса, а Еврен заплаши, че "ако се стигне до обвинение, ще си пусна един куршум в главата".

Отнемането на имунитета на пучистите е само една от общо 26-те одобрени на референдума промени в турския основен закон. Сред другите популярни реформи в пакета са възможността граждански съдилища да съдят военни за престъпленията им. Промените предвиждат също защита на личната сфера, подобрения в правата на жените и правото на стачки.

Противоречия предизвикаха обаче две изменения в съществуващото статукво на съдебната система. Те предвиждат увеличаване на състава на Конституционния съд от 11 на 17 съдии и на Върховния съвет на съдиите и прокурорите от 7 на 22 членове, като решаващо влияние в номинациите ще имат доминираният от АКП турски парламент и президентът Абдула Гюл, също от управляващата партия. Именно това е в основата на протестите на опозицията срещу конституционните реформи. Тя впрочем дълго настояваше промените да бъдат подложени на гласуване една по една, а не в пакет, както стана накрая.

В навечерието на референдума лидерът на най-голямата турска опозиционна сила - Републиканска народна партия (СНР), Кемал Кълъчтароглу, предупреди в писмо до Брюксел, цитирано от в. Wall Street Journal, за опасността от "цивилна диктатура" в Анкара.

В първите си реакции след обявяването на резултата от вота обаче САЩ и ЕС реагираха положително. В телефонен разговор с Ердоган американският президент Барак Обама говори за "жизнеността на турската демокрация", демонстрирана от високата активност на избирателите, предаде Белият дом. В свое писмено изявление в деня след вота европейският комисар по разширяването Щефан Фюле пък похвали приемането на пакета с конституционни промени. "Тези реформи са стъпка в правилната посока, защото са насочени към отдавнашни приоритети в усилията на Турция към пълно приемане на изискванията за членство", заяви Фюле, но в същото време предупреди: "Въздействието (на реформите – бел. ред.) обаче ще зависи от тяхното действително прилагане." Независимо от значението на резултата от референдума проблемът около разделението на Кипър и опозицията на страни като Германия и Франция срещу турското членство в ЕС продължават да бъдат пречки пред приемането на страната в 27-членния блок.

Всъщност ЕС не само приветства реформите, но и призовава за изработването на

Изцяло нова турска конституция

подчинена на съвременните принципи на човешките права. Самата АКП също вече открито обяви намерението си в тази посока. Заместник председателят й Хюсеин Джелик заяви, цитиран от в. International Herald Tribune, че ако партията му спечели трети пореден мандат догодина, "ще подготвим нова конституция след консултации с опозицията, гражданските организации и в общ консенсус тя ще отрази опита на Турция". Но Илтер Туран се съмнява в постижимостта на подобно начинение. "Изглежда, сега всички политици изповядват вярата си в нова конституция, но опитът до този момент показва, че за различните партии е трудно да се съгласят върху единен текст", каза политологът. Скептицизмът му се подклажда и от едно ново развитие в политическия живот на страната: "Започна и паралелен дебат за това дали турската република да се ориентира към президентската система. Ако това е целта на управляващата партия, то АКП може да се опита да прокара собствен (конституционен – бел. ред.) текст и да го подложи на гласуване на друг референдум."

Въпреки безспорния успех на Ердоган и партията му референдумът отново извади на бял свят разделението в турското общество. Общото високо изборно участие във вота бе саботирано от бойкота на кюрдското население в югоизточната част на Турция. Активността на избирателите там се движеше между 40% в по-големите кюрдски градове до под 10% в по-малко населените райони.

Илтер Туран не смята, че кабинетът на Ердоган ще се разбърза да реагира на недоволството, което този бойкот сигнализира, като предложи някакви нови инициативи за кюрдското население на страната. "Няма сигнали, че това е следващата точка в програмата. Гласуването показа различия в турския сегмент – между тези, които гласуваха за конституционните промени, и тези, които бойкотираха вота", каза политологът. Той допълни, че според някои наблюдатели кюрдската Партия на мира и демокрацията (BDР) е прибягнала до заплахи, за да задържи избиратели далеч от урните и някои от тях са се заканили да си отмъстят за това на предстоящите парламентарни избори.

Резултатът от конституционния референдум очерта също отчетлива географска граница на политическата поляризация в турското общество. Картината, която разкриха картите с резултатите от вота, ясно показва светската, прозападна дъга по западното крайбрежие на Средиземно и Егейско море и почти цялата европейска част на Турция - територия, опълчила се срещу конституционните реформи на Ердоган, зад които застана вътрешността на страната.

Референдумът не успя да разсее подозренията на светските избиратели, че Ердоган и неговата партия продължават да преследват таен ислямистки дневен ред. Гласуването за конституционните промени обаче е важна символична победа за премиера и вот на доверие за досегашната му политика, който засилва позициите му преди следващите избори. Но и показа, че бездната на взаимно недоверие между светски настроените и религиозните турци остава все така дълбока.