Шамари и шампанско

През януари Никола Саркози обеща на французите, че безработицата в страната ще започне да пада след... седмици. Това не се случи - сега тя е над 10%, най-високото ниво от повече от десетилетие. Това, което продължава да пада обаче, е рейтингът на президента и с него - този на партията му. На първия тур на местните избори на 14 март Съюзът за народно движение взе едва 26%. Очакванията са на втория тур на 21 март шамарът да бъде още по-силен и партията да загуби и последните два региона, които контролира.

Елисейският дворец побърза да изкове списък с готови реплики и коментари, прилежно наизустен и повтарян до умопомрачение от премиера Франсоа Фийон, министрите му и партийните лидери вдясно. Сред тях са твърдението, че слабото участие на първия тур (под 50% от имащите право на глас) напълно обезсмисля всякакво национално значение на вота, макар още по-слабото участие на евроизборите миналата година да не попречи на десницата да обяви благоприятния тогава резултат за национална подкрепа. Друго твърдение, дошло лично от Фийон, е, че французите не се интересуват от регионалните съвети, тъй като те имат малко реална власт. "Грешно тълкуване!" посочва социоложката от престижния научен Център за политически изследвания CEVIPOF Елизабет Дюпоарие, специалист по регионално политическо развитие. "Дори Социалистическата партия не се представи добре навсякъде на първия тур - там, където президентите на районите са солидни фигури, на власт често от 1998 г., те водят убедително. Другаде, където има по-нови кандидати, позицията им щеше да е доста неудобна без силни съюзници, като например партията "Европа Екология" или без присъствието на втори тур на представителите на крайната десница."

Освен това на фона на социалното отчаяние, казва Дюпоарие, този вот е последната възможност за наказване на Саркози и на централната власт преди следващите президентски избори през 2012 г. За "Капитал" тя състави и кратък списък с причини за ниската избирателна активност. "Една от тях е липсата на реален залог, тъй като левицата вече държеше 20 от общо 22 района в европейската част на Франция и по всичко личеше, че щеше да ги запази, тъй като хората са доволни на местно ниво. Друга причина е, че предизборната кампания на десницата бе катастрофална, с удари под пояса и вадене на съдебни досиета, докато тази на левицата бе относително вяла. А още по-слабото участие на традиционни избиратели на десницата, предпочели да си останат вкъщи, показва крайното им недоволство от досегашното управление на Никола Саркози", посочи Дюпоарие.

Не вдясно, а надолу

Сред онези, които все пак пуснаха бюлетини, близо 12% посегнаха към тази на крайнодесния Национален фронт, този път олицетворен не само от добре познатия Жан-Мари льо Пен, но и от дъщеря му Марин, която ще поеме партийния факел след него. Анализаторите смятат, че причина за завръщането на крайната десница в национален план също е от серията  грешки на Саркози, който им позволи да завладеят по-ниските социални слоеве, най-пострадали от кризата и от политиката на дясното мнозинство. През 2007 г. изгряващият национален лидер изсмука любимите теми на Льо Пен, но обещанията на президента така и не се подплатиха с действия, твърди Дюпоарие. За поляризирането допринесоха противоречиви инициативи като данъчните облекчения за най-богатите или допълнителното работно време, което натовари бюджета. Предназначеният за примамка "дебат за френската национална идентичност" пък катастрофира тези месеци и отвори кутията на Пандора, разпалвайки омраза, расизъм и антиемигрантски настроения.