Последен Валс

За пръв път, откакто той пое поста през 2012 г., французите имаха възможност чрез избори да му покажат колко не го харесват. Мнозина го направиха, като предпочетоха да не гласуват и в резултат бе регистрирана най-ниската избирателна активност в страната от 1959 г. насам – едва 61.5%.

"Причината за непопулярността на Оланд е несъответствието между обещанията му по време на президентската кампания и реалното им изпълнение. Французите му възлагаха големи надежди след трудния мандат на Саркози и той обеща да бъде много различен държавен глава. Но така и не успя да влезе в тази роля", обяснява пред "Капитал" Мартен Мишло от парижкия офис на German Marshall Fund. Първата причина според него е, че Оланд не успя да сформира единно правителство, което да застане плътно зад него. Социалистите не са управлявали от дълго време и сега не знаят как да се справят с властта. Второ, в момента има негативно отношение в обществото към двете основни партии. "И дори Саркози да беше спечелил изборите през 2012 г., щеше да бъде същото. Защото липсва доверие в политическия процес", твърди анализаторът.

За много французи мандатът на Оланд е неуспешен. "С гордост мога да кажа, че не гласувах за него преди две години. Не споделям идеите му и не смятам, че е представител на Франция, който може да се нареди до Дейвид Камерън, Ангела Меркел и Барак Обама. Безработицата е тежка и няма сигурност нито за младите, нито за по-възрастните. Приятелка ме посъветва никога да не се връщам в страната", обяснява пред "Капитал" 25-годишната французойка Фани Костес, която живее и работи в Лондон. Според нея имиджът на президента се срива, защото хората са все по-малко снизходителни. "Вярно е, че той дойде на власт в лош момент, но определено не може да се справи с основните проблеми във Франция и на избирателите им омръзна да го търпят", обобщава Костес.

Социалистическият Саркози

След катастрофалната загуба дори нерешителният Оланд трябваше да поеме риск. "Логиката за назначаването на Валс е, че след оглушителния шамар от избирателите Еро трябваше да бъде сменен. Той беше непопулярен и считан за слаб премиер - човек, който предпочита да преговаря, да търси компромиси, и не обича да взема решения, също като президента", казва пред "Капитал" Никола Шапюи, политически редактор във в. Le Monde. Докато Валс е на обратния полюс. "Той изглежда като левия Саркози", посочва журналистът. Точно както бившия президент и Валс беше вътрешен министър, не се бои да руши табута (преди пет години предложи на партията си да се модернизира и да махне "социалистическа" от името си), има сходен твърд и безкомпромисен стил, и също поведе кампания срещу ромите от България и Румъния. Според Шапюи всичко това може да е плюс, защото ще се допълва по-добре с президента. "Оланд и Еро си приличаха. Сега имаме обичащ да изслушва и размишлява президент и действен и решителен премиер. Този дует може да работи по-добре", смята редакторът от Le Monde. А и с рейтинга си от над 60% и факта, че се харесва дори на десни избиратели, Валс, изглежда, има мандат за действие.

Реформи, без които не могат

Франция продължава да е единствената голяма европейска икономика със сериозни проблеми, която не дръзва да се заеме с решаването им. В началото на годината Оланд обяви смяна на курса и огласи своя "Пакт на отговорността", с който разбуни левицата и предизвика съмнения дали не е либерал под прикритие. След като стана ясно, че мантрата за вдигане на данъците на богатите и субсидирано създаване на работни места не дава резултат, президентът направи завой с план за бюджетни съкращения за 50 млрд. евро през следващите три години, намаляване с 10 млрд. евро на разходите на фирмите за осигуровки и други благоприятни за бизнеса мерки, които да стимулират заетостта и анемичния икономически растеж (очакванията са той да бъде 0.9% тази година при 1.7% за Германия и 2.2% за Великобритания). Президентът, изглежда, най-после разбра, че високите данъци спъват икономиката, и започна да твърди, че държавата е станала "прекалено тежка, прекалено бавна и прекалено скъпа".

Само че засега всичко това остава основно на думи. "За момента съм предпазлив, тъй като тази нова пробизнес политика е отклонение от това, което социалистите познават. Оланд е в процес на търсене на подкрепа за осъществяването й. И ако успее да изгради коалиция от индустриална, електорална, политическа и обществена поддръжка около себе си, има големи изгледи за успех. Това ще накара и десницата да се замисли. В нейните редици вече се чуха някои гласове в подкрепа", казва Мишло. Сега с прилагането на програмата е натоварен Манюел Валс.

"Първият тест на Валс ще бъде да убеди собствената си партия", смята Никола Шапюи. Новият премиер е гледан с подозрение от лявото крило на социалистите, които го смятат за твърде либерален. "Тези хора смятат, че Оланд направи грешен ход и не е разбрал посланието на избирателите, които са му казали: прави левичарска политика. А той назначи Валс", казва журналистът. Друго изпитание за него ще бъде отслабеното мнозинство в парламента, след като Зелените напуснаха правителството в знак на протест срещу номинирането на Валс.

Самият състав на правителството е показателен колко крехък е балансът между надеждите на бизнеса и страховете на левицата. Макар назначаването на бившата партньорка на Оланд - Сеголен Роаял, от която има четири деца - за министър на околната среда и енергетиката, да привлече най-много внимание, по-символно е оставането в правителството на Арно Монтебур. Досегашният министър на индустрията, който обвинява Европейската комисия, че задушава растежа, и нарича налаганата от Германия политика на икономии "опасна и самоубийствена", не само запазва досегашното си портфолио, но прибавя към него и икономиката и така влиянието му в правителството се засилва. Ако Валс е жест към дясното, повишаването на Монтебур е реверанс към лявата фракция.

"С идването на Валс няма да има нова политика. Тя се задава от Оланд, Валс е просто новият инструмент за осъществяването й. Той е добър комуникатор и "продавач". Трябва да "продаде" реформите, които иска Оланд", смята Никола Шапюи. И въпреки съпротивата от много фронтове има добри шансове да успее, особено с помощта на президента.

Една от силните страни на Валс е точно умението му да създава ясни и кохерентни послания. Комуникационните му умения и репутацията му на дисциплиниран и твърд лидер са нещото, от което управлението на Оланд има спешна нужда след разнопосочните сигнали, лъкатушенето и неспособността да обясни икономическата си стратегия.

Следващите седмици ще бъдат особено интересни, тъй като до средата на април Валс ще трябва да представи френските бюджетни планове за периода 2015-2017 г. пред Европейската комисия и ще се наложи да обясни как кабинетът смята да спази ангажиментите си за бюджетен дефицит под 3% до края на следващата година. Това изглежда почти невъзможно, след като преди дни стана ясно, че Париж не е успял да спази заложената цел на бюджетния дефицит от 4.1% за 2013 г., както бе обещал. Франция веднъж вече получи отсрочка от Брюксел и ще е трудно да настоява за втора, ако не подплати искането си със заслужаващи доверие планове за структурни реформи.

За Валс, на когото мнозина в собствената му партия гледат с инстинктивно неодобрение (на предварителните избори за президентска номинация през 2011 г. той получи едва 6%), ще е трудно да обедини социалистите зад икономическата програма, от която Франция има спешна нужда, без подкрепата на Оланд. Ако президентът му я откаже, вероятно ще изгуби и последния шанс да спаси управлението си.