Ту наляво, ту надясно
Унгарското правителство продължава да действа хаотично и да си играе с нервите на инвеститорите
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Унгарският премиер Виктор Орбан не е най-предвидимият политик на света. Нито пък най-лесно вписващият се в категории като десен или ляв. И определено обича да държи под напрежение инвеститорите и икономическите анализатори и да ги изненадва с хаотични и нестандартни действия.
Още откакто като през юли реши смело да скъса с помощта от МВФ и ЕС в името на "икономическия суверенитет", всички се питаха как ще успее да направи следния трик - да свие бюджетния дефицит до приемливо ниво и същевременно да изпълни предизборните си обещания да намали данъците и да върне Унгария към растеж. След като на местните избори в началото на октомври неговата дясноцентристка партия "Фидес" успя да повтори триумфа си от парламентарния вот и спечели съкрушителна победа, всички политически пречки вече бяха разчистени и дойде моментът Орбан да отговори на големия въпрос.
И верен на себе си, той предложи странен микс от мерки - "кризисни данъци" за телекомите, енергийните компании и фирмите за продажби на дребно, пренасочване на средствата от частните пенсионни фондове към държавата и прекратяване на всички договори за публично-частни партньорства. Това е комбинирано с въвеждане на плосък данък от 16% върху доходите, данъчни облекчения за семейства с деца и намаляване на корпоративните ставки.
Всичко това, диаметрално противоположно на курса към съкращения и икономии в Европа, трудно може да бъде наречено дясна или лява програма, но пък определението популизъм подхожда много. Добрата новина е, че с приходите от кризисните данъци и с пенсионните средства правителството вероятно ще успее поне в краткосрочен план да запуши фискалните дупки и да сведе бюджетния дефицит до изисквания от ЕС лимит от 3% от БВП. Оттам нататък обаче започват въпросителните.
Асоциацията на частните пенсионни фондове определи отклоняването на предназначените за тях средства към държавния бюджет като "прикрита национализация", а Брюксел го разкритикува. "Това не изглежда като правилна мярка и не допринася за устойчиво намаляване на дефицита, а само за временно", заяви говорителят на ЕК Амадеу Алтафаж пред Reuters. Стигна се до парадокса лявата опозиция в Унгария да протестира срещу одържавяването на пенсионната система и да заплашва да свика референдум по въпроса.
"Правителството на "Фидес" се опитва отчаяно да намери средства. Наскоро Брюксел отхвърли инициативата на Унгария, Полша и още седем държави от ЕС (вкл. България - бел. ред.) разходите за пенсионни реформи да не се включват при изчисляването на бюджетния дефицит. И сега за Орбан е по-лесно да използва такъв тип "творческо счетоводство", коментира за "Капитал" политологът Золтан Кисели. Според анализатора обаче Будапеща не се е отказала от този план и ще използва унгарското председателство на ЕС от началото на следващата година, за да опита пак да прокара идеята под една или друга форма.
Доста противоречиво е и сериозното по размер "кризисно" облагане на определени сектори (то ще бъде в сила три години и се очаква да влее в бюджета близо 1.9 млрд. евро през 2011 г.), за което самият Обран призна, че е "лош сигнал" към инвеститорите. То идва след въвеждането на банков данък и, както се пошегува сп. Economsit, поне разпределя недоволството в Европа. Докато банковият данък огорчи австрийските и италианските финансови институции и техните правителства, новото облагане ще засегне телекомите Vodafone (Великобритания), Telenor (Швеция) и Deutsche Telekom (Германия), енергийните гиганти GDF (Франция) и E.On (Германия), както и ритейлърите Tesco (Великобритания) и Auchan (Франция).
Според Золтан Кисели "някои унгарски промишлени магнати и групи със специални интереси използват тази икономическа политика на Орбан, за да създадат национален буржоазен елит и средна класа на гърба на чуждите фирми". Проблемът е, че тези чужди фирми са едни от най-големите работодатели в страната, а изненадващите данъци вероятно ще ги накарат да свият планираните инвестиции и да прехвърлят новите си разходи върху потребителите. Което пък ще неутрализира положителния ефект върху потреблението и икономическия растеж от намаляването на подоходните данъци.
Така нестандартните ходове на Орбан може да доведат до не съвсем желани резултати.
По темата работи и Юлия Дамянова
3 коментара
Мдааа многообщо черти с нашетоправителство ... пример за това как НЕ трябва да се управлява една държава !
А пък нашите са му открили прикриващ огън.
До коментар [#2] от "cinik":
Нестандартно, но аз намирам някаква логика. За да дойдат ПЧИ и в БГ и в Унгария се прави какво ли не. Даже нашия закон /за закрила на инвестициите/ дискриминира дребните за сметка на едрите инвестиции, определени като първокласни. Дълго време мобилни опратори, ритейлъри, и др. са облагодетелствани под всякакви форми, с основната идея инвестициите да разкриват работни места. Но държавните чадъри направиха тези фирми прекалено печеливши, за сметка на злоупотреби с влияние, картели и т.н., а не на база някакви уникални конкурентни предимства и иновации. Сега, след като правителствените политики си отгледаха тези формати /намалявайки силно значението на МСП/ няма от къде другаде да вземат. Големите дефицити сега са резултат от неразумните и безконтролни държавни харчове в близкото минало, част от които действаха като скрити субсидии за изброените сектори. Двойният стандарт винаги е опасен. Уникалното на тази криза е, че е едновременна по света, но същевремнно изключително различна като причини за появата и в отделните страни.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.