Бедата е основа на добродетелта*

Но в случая на Япония готовността не е базирана само на инфраструктура. Адекватни са и националната политика, и социалните навици. Както посочва Брус Уейкфийлд, програмен координатор за Североизточна Азия към Международния център за изследвания "Удроу Уилсън", "за един час правителството разпредели спасителните сили, помоли за международна помощ и остави всеки да си върши работата. Ясно е, че практическата готовност в случай на бедствие, утвърдена от Кобе насам, спаси много животи". The Atlantic сравнява готовността на Япония за природни катаклизми с интензитета на антитерористичните инициативи в САЩ след 11 септември, за които правителството харчи милиарди долари и които докосват многобройни аспекти от живота на хората.

Факт е, че още в началното училище всички японци присъстват на поредици от часове по справяне с природни стихии. Анимационните филмчета, които съпътстват лекциите, са бодри, а героите с лекота изпълняват препоръчителните действия. Сякаш някакъв елемент от културата на японците е изплетен около идеята за спокойствие в бедствена ситуация. "Ако България е краен пример за културата "не мога да се справя", а САЩ е крайността на "мога да се справя", то Япония е истинската "просто изпълни задачата" култура", обяснява пред "Капитал" Фелпс Хоукинс, професор по журналистика в Американския университет в Благоевград, който е работил четири години в Токио.

Ред и дисциплина

Тук става въпрос и за чисто човешките качества, култивирани у една нация. Колкото и да са вредни обобщенията, Япония остава пример за хомогенност и солидарност. Само 2% от населението не е с японски произход. Според проф. Хоукинс "тяхната крайна културна хомогенност им помага в кризи като настоящата". LA Times разказва историята на възрастна жена, затисната под мебелите в къщата си. Когато е намерена, тя първо се извинява за неудобствата, които е причинила на спасителния екип. Не случайно повечето японци носят хирургически маски на улицата и в метрото не за да предпазят себе си, а за да не заразят другите. Изумително е и как сред разрухата не се появиха мародери, а хората чинно и възпитано чакаха на подредени опашки за вода и други станали дефицитни стоки.

"Чувствам се виновна, че не съм потърпевша", казва пред "Капитал" Юки Майа, студентка в Киото. Нейният град е достатъчно отдалечен от епицентъра на земетресението и бедствието не се е отразило силно на нормалния живот на хората там. Тази съпричастност и липса на егоизъм, типична за обществата с по-колективистки нагласи, е допълнена и от завидна дисциплинираност и стоицизъм. В екстремни ситуации проявата на такива качества в индивидуалистичния контекст на Запада не е гарантирана.

"Иска ми се да вярвам, че повечето нации биха реагирали в подобни ситуации със силно чувство за единност. Може би не толкова спокойно и хладнокръвно като японците. Цялата страна наистина се опитва да преодолее бедствието. И въпреки че има притеснения за последствията, Япония остава силна. Вярата и покорството на обикновените японци им помага в ситуации като тази, когато спокойствието е най-важно", твърди австралиецът Алекс Барън, който преподава английски в Токио. За него обаче сляпата вяра в реда, диктуван от управляващите, може да е ефективна, но и вредна понякога: "Ако правителството им каже, че дъждът, валящ от радиоактивния облак, е безобиден, те сигурно ще повярват." И все пак тези качества са най-добрата надежда, че над Япония отново ще изгрее слънце.

*Японска поговорка

Маргарита Димова е завършила магистратура по разрешаване на конфликти и човешки права в Утрехт, Холандия. Прекарала е една година на обменна програма в университета Kansai Gaidai в Осака, Япония