Лек трус по скалата на икономиката
Ако ядрената криза бъде овладяна бързо, природните катаклизми няма да хвърлят Япония и света в рецесия
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
От всички мнения за трагедията в Япония и последствията за местната и за глобалната икономика впечатляващ е един лишен от емоция коментар. "Ефектът от природните бедствия в развитите икономики е в две фази. Първо настъпва прекъсване на основни yслуги, пътищата са разрушени, електрическата мрежа е ненадеждна, хората не могат да стигнат до работните си места и производителността намалява. Втората включва възстановяването на всичките разрушени пътища, електрическа мрежа и т.н. и всъщност се наблюдава повишена производителност." Думите са на Себастиян Малаби, директор на Центъра за геоикономически изследвания "Морис Р. Грийнбърг" в Съвета за международни отношения, и не са някакво особено откритие, но въпреки привидната безпристрастност носят достатъчно оптимизъм. Който е съвсем адекватен, ако погледнем икономическата история на бедствията. Колкото и да е парадоксално, природните катаклизми могат дори да послужат като катализатор на растеж. При условие, разбира се, че ядрената катастрофа в централата край Фукушима бъде избегната.
Много, но за малко
Стотици милиарди долари бяха изтрити за няколко дни от световните капиталови пазари заради разрушителното земетресение, огромното цунами и продължаващата ядрена авария в азиатската страна. Сега експертите се опитват да оценят какъв ще е ефектът не само за японските компании, но и за глобалния корпоративен сектор. Въпреки че се стараят да не се ангажират с точни прогнози и конкретни числа, повечето анализатори са предпазливи оптимисти. "Земетресението ще има голямо, но временно отражение върху японската икономика, и съвсем малко влияние върху останалия свят", заяви пред AFP Нариман Бехравеш, икономист в IHS Global Insight.
Предвижданията за цената за възстановяването се движат между 10 и 16 трлн. йени (125-200 млрд. долара) и очакванията са забавянето да се усети най-силно през второто тримесечие, а растежът да включи отново на скорост до края на годината. Това може да отреже между 0.1 и 0.2% от глобалния БВП през тази година. С уговорката, че подобни прогнози може и да се окажат прекалено розови, ако ядрената криза доведе до по-продължително прекъсване на електричеството. Това ще блокира за по-дълъг период производството на японските компании, а оттам и доставките за останалия свят.
Прекъсване на веригата
Япония отдавна загуби съревнованието с Китай и други нововъзникващи икономики за водещ доставчик на всякакви части, но е важна част от глобалната верига. Страната осигурява около 14% от износа на автомобилни продукти и произвежда 60% от силиция за полупроводници, показват данните на IHS Global Insight. Нещо повече, Китай зависи от Япония, за да произвежда най-различни продукти - от iPad до кранове.
"Хората ще се изненадат колко бързо могат да се покачат цените", заяви пред AFP Джеки Топрак, анализатор в сайта TrueCar.com. Според него японските коли, продавани в САЩ, ще поскъпнат до дни с около 1000 долара, особено най-търсените модели. По-голямата част от японската автомобилна индустрия е спряла заводите си. Toyotа съобщи, че не може да даде точна дата кога ще възобнови производството си. Около 48% от общата продукция на автомобилната компания е в страната, а някои модели се сглобяват единствено там.
General Motors стана първата международна група, която призна за директно отражение на земетресението в Япония върху производството. Компанията спря поточните си линии в завода си в Луизиана заради недостиг на части. През миналата година САЩ са внесли автомобилни части от Япония за 12 млрд. долара - от екрани с течни кристали до свещи. "Когато имате само един завод, който да произвежда определени части, е много трудно да им намерите заместител", заяви пред Financial Times Джон Хофекър, директор на консултантската компания AlixPartners.
Подобна е ситуацията и в технологичната индустрия. Япония осигурява около 20% от световното производство на полупроводници и прекъсването на доставките към глобалните производители може да предизвика недостиг на пазара на всякакви безжични устройства. "Дори и преди кризата индустрията работеше на свръхкапацитет. Очаквам секторът да е блокиран през март и април", казва за Reuters Ърл Лум, директор на анализаторската фирма EJL Wireless. Според друг експерт - Сами Саркамис от шведската банка Nordea, технологичният сектор е изправен пред еквивалента на колапса на Lehman Brothers. "Дори и една-едничка част да липсва, няма как продуктът да бъде завършен", допълва той.
Други не са настроени толкова песимистично. "Смятам, че всички реагират прекалено емоционално. В момента нямаме никакъв недостиг на части", заяви изпълнителният директор на HTC Питър Чоу. От производителя на компютри Lenovo също не очакват проблеми в краткосрочен план.
Японско домино
Не липсват и опасения, че японските инвеститори могат да изтеглят парите си по света и да ги вкарат обратно в своята икономиката, като така дестабилизират международните пазари. Различни данни сочат, че вложители от азиатската страна държат активи за 35 млрд. долара само в Бразилия. Япония е и вторият най-голям притежател на американски държавни облигации и може да изтегли вложените 886 млрд. долара в американски дълг, за да плати за възстановяването от бедствието. Подобен сценарий ще оскъпи финансирането на американското правителство и може да предизвика фискална криза.
В началото на годината заплахите пред глобалната икономика се криеха основно в дълговите проблеми в еврозоната и повишаващата се инфлация в Китай. За няколко месеца всичко се промени с революциите в Близкия изток и със земетресението в Япония. Поне за момента трусовете не изглеждат фатални за крехкото и слабо глобално възстановяване.
2 коментара
Каквото и да се случи, рецесията не е приключила и НЕ зависи от изхода на проблема в Япония - той несъмнено дава отражение с тези % спад на Никей и т.н. в момента, но аз говоря за много по-дългосрочен мечи тренд в следващите години. Тезата е базирана на вълновата теория на Елиът (EWT) - има достатъчно материали по темата из нета.
През Античността и Средновековието е бил популярен методът на лечение чрез кръвопускане, основан не теориите на Хипократ.
Този метод, днес отречен от съвременната медицина, е често срещан в природата и човешкото общество. Той се основава на принципа, че чрез жертва на малко количество от определено благо, се стига до резултат, при който получаша голямо количество от същото или от друго благо. Т.е. отначало губиш нещо малко, а в следващия момент придобиваш нещо по-голямо.
Така при кръвопускане организмът се мобилизира и скоро възстановява загубената кръв и това вдига тонуса на целия организъм, който става дори по-здрав отпреди кръвопускането.
Жертвоприношенията в първобитните общества също се основават на това, че губиш нещо, а в замяна боговете ти дават нещо повече.
Организациата на хората в държавата също се основава на този принцип - хората губят част от свободата си, но в замяна печелят сигурност и организация.
Трудът също се основава на този принцип - в замяна на положения с пот труд, в бъдеще трудещият добива материалните и духовни блага на своя труд, чрез които оцелява и се развива.
Японците също жертват част от своя индивидуализъм, а в замяна получават организирано и блогоденстващо общество, което при равни други условия е непостижимо в обществата, основани на индивидуализма.
След Втората световна война САЩ подкрепят финансово големия си враг от войната Западна Германия и така в замяна на малка финансова загубя в песпектива печелят много повече.
Този принцип на жертва на нещо малко днес в замяна на нещо по-голямо в бъдеще обаче действа само при положение, че благото, което се жертва не е прекалено голямо и организмът не е прекалено слаб.
В настоящия случай световната икономика боледува и е слаба и тази японска "кръвозагуба" няма да имат положителен ефект върху икономика, а дори напротив - още повече ще отслаби икономическия организъм.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.