Кукли и кукловоди в Русия

Честно казано, не мислех че Прохоров ще издържи на това обществено внимание и политическата работа и ще се откаже, но се надявах да изкара поне до изборите. В него повярваха мнозина, в офисите на партията всеки ден звъняха стотици хора, повярвали дори не в идеите му, а в самото предчувствие за такива. Те бяха готови и да участват в предизборната кампания, с ресурс, с пари." Тази енергия, смята той, сега ще бъде пропиляна.

Бовт търси проблемите в самия Прохоров - "неумението му да работи с хора, лошия избор на съветници и нежеланието да ръководи партийната работа". Журналистът коментира как след странния начин, по който пое партията, олигархът се е обградил с назначени лично от него съветници и те са издигнали буквално стена, през която не са минавали никакви идеи, нито дори електронна поща. На същото мнение между другото е и политологът Станислав Белковски, който в коментар за "Ехото на Москва" заяви: "Рухна митът, че ако някой притежава милиарди, той може да е успешен навсякъде, особено в политиката."

Не бива да се забравя обаче, че в руската политика действат малко по-различни правила. Проблемът на Прохоров далеч не са само собствените му действия, които някои виждат като типичен бизнес проект, в който той е инвестирал доста лични пари - над 800 млн. рубли. Ирина Ясина, един от известните социолози в Русия и приближена на друг олигарх с фатален опит в политиката, Михаил Ходорковски - написа в блога си, че избраните от Прохоров довереници в щаба му са имали задача да го вкарат в Думата. "Те са цинични, но съобразителни - с дясна риторика няма да стане, затова взеха малко от националистите, малко от социалистите. А Кремъл поиска малка дясна партия."

Ръката на Кремъл

В това, изглежда, се състои и конфликтът, който доведе до края на проекта. Според самия Михаил Прохоров хора от Кремъл са му нареждали какви хора да взима в листите си и какви не. Повод за разрива е станал общественикът Евгений Ройзман, за когото олигархът твърди, че искал задължително да присъства в листата, докато Сурков категорично бил против.

Бовт не само не отрича, че Кремъл директно е контролирал и ръководил проекта "Правое дело", но стига по-далеч. "Кремъл участва във всичко, което се случва в страната. Няма нещо, в което да не участва, и онези, които твърдят това, бъркат. Да се прави легална политика в Русия, без да се влезе в някакви преговори с Кремъл, е невъзможно." Журналистът натъртва на думата - "не-въз-можно". По ирония на съдбата в същата седмица бившият московски кмет Юрий Лужков, който не беше говорил пред медиите от изхвърлянето му от поста преди година, даде огромно интервю за "Интерфакс", в което нарече Русия "Византия в хипертрофна форма", в която всичко се върти около един център на властта.

От президентството официално не коментираха изказванията на Михаил Прохоров, с когото лично Медведев се срещна в кабинета си пред телевизионните камери преди няколко месеца. Неофициално пред Интерфакс източник от Кремъл е бил доста ироничен и на заплахата на олигарха, че ще работи за оставката на Владислав Сурков, отвърнал, че засега самият Прохоров е в оставка.

Бовт също става ироничен, когато го питат как би определил руската политическа система, която отвън изглежда (особено напоследък) като тотален хаос с две постоянни величини - Медведев и Путин. "Единствено мога да кажа, че изглежда много по-добре от либийската политика. Също така, по-добре от Египет, от Йемен, от Тунис или от цяла Африка, от Албания. Дори е по-добре от Китай или Индия. Но не бива да се сравняваме например със САЩ или Западна Европа. В Русия има 20 години демокрация и за този период има нелош резултат. Когато в Америка демокрацията е била на 20 години, там е било доста по-зле."

*в печатното издание на Капитал е допусната грешка, като името е изписано Владимир, за което се извиняваме.