Какво й става на Холандия

Година по-късно това се оказа илюзия – в чужбина никой не разбира парламентарните фокуси в Холандия. За обикновения българин Вилдерс си е член на правителството. Освен това се оказва, че и доста членове на либералите, както и на християндемократите, симпатизират на антимигрантските идеи на Вилдерс. Например лидерът на ХДА и министър на икономиката Максим Верхаген коментира, че средностатистическият холандец с право се страхувал от чуждестранните влияния. Така изниква въпросът дали управляващите партии всъщност не мислят в синхрон с Вилдерс и не го ползват като рупор.

Постоянните конфликти и скандали заради безсмислените му обиди и идеи пречат на нормалната работа на кабинета. Един добър пример за фантазиите на Вилдерс е такса за носенето на забрадки по религиозни причини. Събирането й освен неизпълнимо е и груба форма на дискриминация според холандската конституция. В такъв случай евреите също би трябвало да плащат такса за носенето на ямулките си. Репертоарът на Вилдерс е пълен и с други подобни безумия, като например да се затворят херметически границите на Холандия, да се изключат Румъния, България и Гърция от ЕС и т.н.

Засега приказките на Вилдерс са повече от делата му. Въпреки това юнашките му закани могат да нанесат доста поражения. Ако един политик може да си позволи да нарече турския премиер маймуна, защо да не наречеш по същия начин и комшията си турчин?

Моята колона - моя крепост

Холандската "толерантност" се корени в самобитната система на колоните. Колоната е общност, формирала се още в началото на миналия век, обединяваща хора на религиозен или идеен принцип. Така се формират католическата колона, протестантската, а също и социалистическата и либералната. Всяка колона разполага със собствени църкви, вестници, политически партии и учебни заведения. "Всички заедно, но всеки поотделно", гласи идейната формулировка на тази конструкция. Тя е по-скоро система на паралелно съществуване и ненамеса, защото на практика всеки се занимава със собствените си приоритети. Нагледен пример за тази система са различните радио- и телевизионни канали - има католически канал, протестантски и т.н. На базата на привържениците си всяка колона всеки получава определено ефирно. Те се конкурират, но не пряко.

Дълго време всичко изглеждаше наред. По-голямата част от населението имаше работа, пенсиите бяха високи и здравеопазването, образованието и социалната обезпеченост изглеждаха гарантирани. И никой не се бъркаше в личния периметър на останалите. Но постепенно проблемите започнаха да се трупат един след друг и да навлизат в строго ограденото пространство на холандците. Имиграцията, различната култура, финансовите трудности нямаше как да не разкъсат границите на холандската толерантност.

Толерантността на затворените очи

Да вземем например продажбата на софт дрога. Противно на широко разпространеното мнение, че търговията с леки наркотици в Холандия е разрешена, тя всъщност е забранена със закон. Нарушенията обаче не се санкционират, тъй като се смята, че по този начин контролът е по-ефикасен.

Но тази политика породи и отрицателните последици. Тъй като останалите европейски страни прилагат строги мерки срещу търговията с наркотици, Холандия бе залята от масов наркотуризъм. Уличните дилъри естествено не подминаваха и лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Фактът, че в част от кофишоповете продажбата не се ограничаваше само до марихуана или хашиш, беше обществена тайна. Но полицията безучастно наблюдаваше наркоманите, които много често не бяха холандци.

Тогава се разигра и картата с имигрантите. Най-често ставаше въпрос за младежи с марокански произход - малка, но много осезаема група, която тероризираше определени градски квартали. Поради неефективността на политическата система, белязана от безкрайни дискусии и компромиси, тази проблемна група като че оставаше безнаказана. В същото време гореспоменатите квартали са населени предимно с кореняци холандци, чиито оплаквания и нужди никой не взимаше под внимание. И преди всичко не съществуваше политическа платформа, която да се заеме с техните проблеми.

Това се беше случвало вече веднъж в началото на хилядолетието (2000 - 2006 г.), когато политикът Пим Фортаун се възползва от ситуацията. Той определи културата на мюсюлманите като назадничава, а други хора го последваха, като например журналистът и режисьор Тео ван Гог, който нарече мюсюлманите ебачи на кози. Заедно с представителката на Либералната партия Аян Хирси Али той засне филма "Подчинение", който разказва за липсата на права на жените при исляма. Фортаун беше застрелян от ляв радикал, а Ван Гог - от ислямистки екстремист.

Кризата уби либерализма

Постепенно холандският "полдер модел", т.е. политическата система, която чрез компромиси и договорки се стреми да задоволи нуждите на всички заинтересувани страни, стана неадекватен. Пропастта между политическия елит и населението ставаше все по-дълбока. Особено за по-нискообразованите слоеве от населението политическата риторика започна да става все по-неразбираема.

През 2009 г. настъпи финансовата криза, бяха въведени драстични икономии в здравеопазването, в образованието, в пенсионната и в социалната система. В такава ситуация на недоволство идеите на ПС намериха плодородна почва. Стрелите им се насочиха главно към левите политици, които прекалено дълго са се задоволявали с половинчати решения. Основно на мушката са мюсюлманите, които според партията на Вилдерс не са в състояние да се интегрират в холандските норми на поведение. Недоволство цари и спрямо българи и поляци, които идват и заемат "нашите" работни места. И към ЕС, този застрашителен мастодонт, съфинансиран щедро от Холандия, но несъобразяващ се по никакъв начин с интересите й.

В тази логика се вписва и холандското вето срещу присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство. Правителството е на твърдото мнение, че тези страни са все още прекалено корумпирани и не предприемат достатъчно мерки за борбата с организираната престъпност и отлагането на членството им може да се използва като средство за натиск.

Това, разбира се, е наивна идея. Холандското вето по никакъв начин не влияе на броя българи и румънци, които пътуват в Холандия. Те ще продължават да идват. Престъпниците пък изобщо не се интересуват от дипломатически демарши. Но холандските управляващи се ориентират по настроенията на бюргера, който казва: "Тези не ги щем тук!"

... но не можем без тях

Мултинационалното общество в Холандия е реалност. На летище "Схипхол" веднага прави впечатление как хора от различни националности и раси работят рамо до рамо. От рекламните билбордове се усмихват девойки със забрадки. Тези хора не могат да се върнат там, откъдето са. Пък и Холандия се нуждае от имигрантите си, тъй като населението застарява, а раждаемостта сред холандците е драматично ниска. При цялата непоносимост на някои холандци към чужденците те не биха се хванали с нископлатената сезонна работа в селското стопанство например. Ние не можем без полските берачи на аспержи, без българските чистачки и без румънските работници в кланиците. Тези хора са там, защото холандците просто не искат да вършат тази работа.

Със сигурност в затягането на досега относително либералния режим има и нещо положително. Като майка на осемгодишна дъщеря аз съм напълно съгласна с идеята да бъдат затворени кофишоповете, намиращи се в близост до училища.

Но както аз, така и много други холандци сме абсолютно несъгласни с начина, по който Холандия се отнася към чужденците и имигрантите. Веднага след встъпването в длъжност на кабинета на Рюте медиите дадоха глас на много известни и по-неизвестни холандци, които в един глас заявиха, че се срамуват от държавата си. Станахме свидетели на това как за една нощ потъпкахме всички постижения в областта на приемането на бежанци и имиграцията.

*Хелен Коойман е холандска журналистка, авторка на многобройни статии и книги. Коойман пише често и за България. Нейни материали могат да се видят на hellenkooijman.nl