Populism.nl

Кой се страхува от източноевропейците

А приумиците на платиненорусия политик не са една и две. Лидерът на ПС е известен с антиислямистката си позиция и е автор на документален филм и книга по въпроса. Преди броени месеци той настояваше за данък върху ислямските забрадки и дори си позволи да разкритикува кралица Беатрикс, че е покрила главата си по време на визита в Оман.

Последният проект на Вилдерс срещу източноевропейците обаче изглежда обречен на провал. "При някои от предишните инициативи на Вилдерс, например антиислямистките му прояви, имаше разгорещени дебати за свободата на словото и обществото беше доста поляризирано. Сега, изглежда, всички са съгласни, че този сайт е погрешен ход", казва д-р Акерман.

Протестите дойдоха от всички посоки и във всякакви форми - от остри политически декларации до поредица шеговити сайтове, които призовават хората да подават оплаквания от членовете на ПС или от гражданите на южната холандска провинция Лимбург, откъдето е Вилдерс. Холандският DJ от полски произход Mr. Polska отговори с интернет страница, на която можете да споделите позитивните си преживявания с хора от Източна Европа. Вече има сайтове, където да излеете гнева си от източноевропейските DJ-и, от холандците от Северна, Южна, Източна и западна Холандия, както и гореща линия срещу горещите линии.

"Мисля, че е добре, че има такъв уебсайт, където хората могат да се оплачат, вместо напрежението да ескалира и да го изразяват на улицата", смята 19-годишният холандец Ариен Зваан. Той казва, че не подкрепя позицията на партията на Вилдерс и смята сайта за дискриминационен. Но признава, че би се ядосал, ако някой източноевропеец му вземе работата, съгласявайки се да я върши за по-малко пари.

Според данните, изнесени от ПС, пришълците от Източна Европа в Холандия в момента наброяват между 200 и 350 хил. "Повечето холандци осъзнават, че имигрантите носят ползи. Евтината работна ръка стимулира холандската икономика. Проблемът е, че държавата не полага достатъчно усилия да интегрира тези имигранти", смята Рик Бас, студент и обучител в компания за организиране на събития в Утрехт. "Вилдерс просто си набелязва жертва – преди бяха мюсюлманите, сега са източноевропейците. Винаги някой друг е виновен", казва Франк Ягер, студент по комуникации в Амстердам. Той не приема твърденията, че пришълците от Изтока подбиват трудовия пазар. "Това е работа, която просто никой не иска да върши. Някои от привържениците на Вилдерс предпочитат да живеят от социални помощи, но е по-лесно да сочиш с пръст към някого", добавя той.

Скрита дискриминация

Диана Папазова е научен работник в Университетския медицински център в Утрехт. Завършила е медицина в България, но живее в Холандия от три години и говори свободно холандски. Признава, че когато има проблеми в работата, холандците често отдават това на "културни различия" с чужденците. "Когато дойдох тук през 2009 г., почти не се споменаваше за проблем с имигрантите, но в последната година това е най-горещата тема", казва тя. "За да получиш разрешително за работа, се минава през много бюрокрация и ако има холандец, кандидатстващ за тази позиция със същата квалификация, биха назначили него", смята Папазова. Румънецът Раду Панчук също споделя, че има значение дали идваш от България или Румъния. Панчук завършва Ротердамския университет по мениджмънт и когато кандидатства за една и съща позиция с негов колега италианец, разрешителното за работа се оказва решаващо за избора, а не квалификациите. "Този уебсайт не улеснява нещата и определено е проява на дискриминация, но от друга страна, опитът ми с холандците е много позитивен и не мисля, че колегите ми споделят възгледите на тази партия", казва Панчук, който в момента работи в голяма технологична компания в Делфт.

"Много от интернет страниците на големи международни компании в Холандия нямат кариерна секция на английски. Това е форма на скрита дискриминация, един вид ти казват "ако не си холандец, не кандидатствай за работа при нас’", споделя Павел Павлов, студент в Университета в Амстердам и стажант в компания за инвестиции в недвижими имоти. Според него по-разпространена е дискриминацията на базата на езика, а не откритата.

Популизъм или демонизация

Официалните реакции срещу горещата линия на ПС бяха единодушни в критиките. Бернард Винтиес от Конфедерацията на индустрията и работодателите в Холандия я окачестви като "форма на демонизация". Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг обяви, че уебсайтът "тотално противоречи на европейските принципи". А холандската й колежка Нели Крус, отговаряща за дигиталните технологии, написа в Twitter: "Това е абсурдна идея. Какво ще е следващото? Жена ви дразни ли ви? Забравете за Свети Валентин - влезте в интернет и се оплачете от нея!" Въпреки това Европейската комисия заяви, че не може да санкционира Холандия, защото всяка държава сама е отговорна за спазването на европейското право.

Фактът, че премиерът не се разграничава от уебсайта, е колкото изненадващ, толкова и показателен, защото преди 15 години Вилдерс най-вероятно би бил осъден за тази проява, смята Линда Бос, асистент-преподавател по политически комуникации в Университета в Амстердам. Според нея отказът на Рюте да коментира темата е знак, че холандската политика е станала по-твърда към имигрантите. "Това само показва, че глобализацията, имиграцията и икономическата криза са променили обществения договор и крайнодесните партии стават все по-мейнстрийм", коментира Бос за "Капитал".