Няма време за фиеста

Пазарите очакват бързи реформи от новото правителство в Испания. То ще има нужда от външна помощ, за да успее

Мариано Рахой спечели не заради нещо впечатляващо в програмата си, а защото испанците наказаха управляваща левица

Марина Станева

Мариано Рахой спечели не заради нещо впечатляващо в програмата си, а защото испанците наказаха управляваща левица © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Сега не е време за фиеста. Макар да постигна най-категоричната си победа от две десетилетия насам, дясноцентристката Народна партия на Мариано Рахой в Испания не изпадна в следизборна еуфория. Нямаше и защо - пазарите останаха неспокойни и инвеститорите не повярваха в способността на бъдещия премиер да се справи бързо и решително с отровното наследство, което получи. Доходността по държавните облигации отново тръгна нагоре, удряйки 14-годишен рекорд – тази по тримесечните ДЦК достигна 5.11%, а по шестмесечните – 5.23%. На вторичния пазар доходността по 10-годишните испански облигации бе на крачка от смятаната за критична граница от 7%.

Така след два неуспешни опита през 2004 и 2008 г., когато бе победен от социалистите, сега Рахой най-после стигна до премиерския пост в много критичен за страната му и за цялата еврозона момент. Триумфът му е по-скоро наказателен вот за лявото правителство на неговия предшественик Хосе Луис Сапатеро, което стана поредната жертва на дълговата криза в ЕС. Изборите бяха неочаквано тихи и вяли, без агитация и запомнящи се политически платформи. Липсваше и интрига, тъй като социологическите проучвания отдавна сочеха Рахой за победител. Седемгодишното управление на социалистите приключи с гръм и трясък не заради нещо впечатляващо в предизборния манифест на Народната партия, а защото бе пометено от недоволството на испанците от рекордната безработица и болезнените, но неуспешни реформи.

"Десните спечелиха изборите, но нямат ясна икономическа програма. Не проведоха никаква политическа кампания. Единственото послание, което стигна до хората, беше - няма да правим като социалистите. Повечето хора гласуваха не защото са фенове на Рахой, а просто защото поискаха алтернатива на Сапатеро", разказва пред "Капитал" 30-годишната Соледад Майра, която живее и работи в Барселона. Парламентарните избори за нея са били безкрайно скучни не само заради лесно предвидимите резултати, но и заради липсата на дебат между партиите. Според Майра испанците са поискали промяна, но никой не е сметнал за необходимо да им обясни какво точно ще се промени.

След като спечели абсолютно мнозинство в парламента (186 места от 350), самият Рахой побърза по-скоро да снижи очакванията в победната реч: "Няма да има чудеса. Моля ви да продължавате да ми помагате и да ме подкрепяте. Чакат ни трудни времена, но ние ще имаме волята, куража и решимостта." Всъщност едва ли някой в страната е имал илюзии, че нещата ще се оправят изведнъж. Макар и да разполага с абсолютна власт, новото правителство няма много варианти за действие. Пред заплашената да бъде погълната от европейската дългова криза страна няма лесен път и болезнените икономии може да изкарат хиляди хора по улиците. А и дори в Мадрид да бъдат направени фантастични реформи, съдбата на Испания зависи и от това, което (не) се случва в Брюксел, Берлин и Франкфурт (където е базирана Европейската централна банка). Не случайно първият разговор на Рахой в сутринта след изборите беше с германския канцлер Ангела Меркел. "Новият премиер не може да направи нищо, което да направи ситуацията в Испания по-добра, отколкото е била преди изборите", твърди пред "Капитал" анализаторът от London School of Economics Джонатан Хопкин. Според него единственият начин смъртоносният тренд на доходността по испанските облигации да бъде обърнат е масирана интервенция от Европейската централна банка и решителна подкрепа от ЕС.

Ахой, Рахой!

В политическите среди новият премиер е известен като умерен, съвестен и конформист. Сам се обявява за "г-н Нормалност". Предпазливият му подход обаче може и да не е най-подходящ във време на криза, когато са необходими гъвкави действия и дръзки решения.

Критиците му го обвиняват, че е прекалено скучен и нехаризматичен. Освен това заради строгото си католическо възпитание не успява да намери общ език с многобройните испански младежи от движението на "недоволните", които излязоха за първи път по улиците през май в протест срещу социалната несигурност и високата безработица (23%, а сред младите - 46%). Неговата вдървеност го отличава от свръхемоционалните испанци. Не случайно в началото на кампанията с месеци се наблюдаваше странен парадокс – Рахой получаваше нисък рейтинг от сънародниците си, а в същото време неговата Народна партия бе сочена като фаворит на изборите.

Сред съпартийците си новият премиер е известен като внимателен слушател, който по-скоро се допитва до съветници, отколкото да поема инициативата. Положителна негова черта е, че е отвоювал политическата си независимост и вече като министър-председател няма да дължи услуги на никого – нито на бизнесмени, нито на политици. Рахой би трябвало да се сработи с настоящите европейски лидери, които преобладаващо са консерватори. Някои обаче го критикуват, че не отделя нужното внимание на германския канцлер Ангела Меркел, която е най-важният приятел за всяка (закъсала) членка на еврозоната.

С голямата ножица

Рахой вече предупреди за предстоящи строги съкращения, за да може Мадрид да изпълни обещанието си пред ЕС и през 2012 г. да намали бюджетния дефицит до 4.4% от БВП при 9% през тази година. Сред ключовите приоритети на новите управляващи е и укрепването на банковата система. А най-важната задача е отпушването на трудовия пазар и реформиране на закостенялата система, която защитава вече назначени служители, но не допуска младите до работните места.

Очаква се Рахой да встъпи в длъжност след средата на декември, но досега не е обявил как точно възнамерява да извади страната от рецесията и надвисналата дългова криза въпреки натиска на международните пазари за бързи действия. Казва само, че няма магическа рецепта: "Наследяваме една много тежка ситуация и хората трябва да знаят това", заяви той по време на предизборната кампания. Това бе изтълкувано като предупреждение за дълбоки съкращения на публичните разходи във всички сфери, дори и в доскоро смятаните за недосегаеми здравеопазване и образование. В интервю преди изборите за испанския в. El Pais Рахой говори за масово орязване на разходите, с изключение на тези за пенсиите, защото иска да запази покупателната способност на възрастните хора.

"Икономическата посока е тотално неизвестна", споделя тревогите на испанците Майра. Тя е запомнила кампанията на десните само с две неща – изключителния им консерватизъм по отношение на абортите и предизборното обещание да не пипат пенсиите. Нищо друго. Никакви идеи за реформи, никаква ясна политика за справяне с финансовите трудности, за намаляване на безработицата, за избягване на задълбочаването на дълговата криза: "Тези теми просто не са обсъждани активно публично."

Manana* ще е твърде късно

"За да победи безработицата и да се върне към растеж, Испания трябва да направи и вътрешни промени освен структурни", обяснява пред "Капитал" Хосе Игнасио Торебланка, старши анализатор и директор на мадридския клон на Европейския съвет за външна политика. Според него е нужно Испания да намери рецепта за по-висока производителност и по-ефективен публичен сектор. "Но има и важен европейски компонент – страните, които нямат такива проблеми, като например Германия, не стимулират търсенето в еврозоната. Само вътрешното потребление не е достатъчно, за да съживи испанската икономика. Трябва да има и външна намеса. А в момента това не се случва", казва Торебланка.

Испания има няколко предимства пред проблемните си другарчета от затъващата южна периферия на ЕС. Например за разлика от Гърция и Италия тя си има демократично избрано с огромна подкрепа правителство, а не пожарен технократски кабинет. Освен това през тази година дългът й се очаква да стигне до около 68% от БВП, което е под средното равнище за ЕС и е несравнимо със 120-те процента на Италия. Пазарите обаче очакват бързи структурни реформи и допълнително фискално затягане. И това обаче едва ли ще е достатъчно за спиране на атаките срещу Испания и стабилизиране на лихвите по дълга й.

Колкото и смело и решително обаче да действат новите управляващи в Мадрид, няма как да успеят без външна подкрепа. Според Джонатан Хопкин сама страната не може да направи нищо, за да си върне доверието на инвеститорите и ще трябва да бъде спасявана подобно на Гърция, Португалия и Ирландия. "Испания е изправена пред същата рецесия както останалите държави. Освен това има и друг голям проблем, а именно високото равнище на персонален дълг, което притеснява пазарите. Просто испанските семейства са много задлъжнели и се наблюдава спад във вътрешното и външното търсене, така че няма откъде да дойде растеж", казва анализаторът от London School of Economics. По думите му Германия в момента е единствената страна, която може да помогне на Испания. Ако Меркел не позволи на ЕЦБ да застане изцяло зад страната, всички реформи в Мадрид ще са като донкихотовска битка с пазарните мелници. А за разлика от Гърция, Португалия и Ирландия, Испания е твърде голяма, за да бъде спасена. Испанските избиратели направиха своя избор. Време е и Меркел да направи същото.