Корупция, сепаратизъм, популизъм

Според проф. Антонио Лосада, политически анализатор от университета в Сантяго де Компостела, политическото оцеляване на Рахой сега не е застрашено и той не е толкова притеснен от корупционните скандали. "Основният му проблем е мобилизацията на електората, а стратегията му за постигане на това чрез икономическия растеж не работи. Неговите симпатизанти не вярват в икономическото възстановяване и са много деморализирани", обяснява Лосада пред "Капитал".

Проучванията сочат, че корупцията е втората най-голяма грижа за избирателите след безработицата. Затова Рахой бе принуден да обещае нови мерки в борбата с нея. В края на ноември парламентът прие два отдавна отлагани закона, насочени към справянето с този проблем. Единият се отнася за финансирането на партии, а другият цели предотвратяването на конфликти на интереси. "Тези закони са стъпка в правилната посока, но това не е достатъчно. Корупцията е дълбоко вкоренена в испанското общество", твърди Родригес-Посе. Според проф. Антонио Лосада по-важното е друго. "Борбата с корупцията в страната не е въпрос на нови закони, а на ресурси. Трябват повече съдии и хора, които да проследяват незаконните пари и връзките между бизнесмени и политици", смята анализаторът от университета в Сантяго де Компостела.

По-добре сами

Междувременно на 9 ноември в богатата провинция Каталуня се състоя т.нар. "консултация с гражданите", която бе лишена от правна сила и имаше по-скоро символичен характер. На нея над 80% от гласувалите поискаха независимост. Този резултат бе определен от каталунския президент Артур Мас като голям успех, който би подготвил почвата за истински референдум. Докато поддръжниците на единството заявиха, че той не може да бъде представителен, тъй като до урните са отишли едва 2.3 млн. от общо 5.4 млн. гласоподаватели и освен това вотът е бил организиран от групи, искащи отцепване, което го обезсмисля. Някои анализатори обаче посочиха, че много привърженици на независимостта не са дали гласа си, тъй като са били демотивирани от факта, че допитването няма да бъде признато.

Национализмът в Каталуня се дължи както на културни, така и на икономически причини. Автономният североизточен регион се гордее със своите ярко изразени идентичност и език. Но същевременно се явява икономически мотор на страната и не желае повече да издържа по-бедните райони. До необвързващия вот се стигна, след като централното правителство в Мадрид, което яростно се противопоставя на евентуалната независимост, блокира провеждането на истински референдум в Конституционния съд. Тогава Мас заяви, че вместо това ще се състои неофициално допитване, което няма да нарушава закона. Испанското правителство нарече действията на каталунския президент "безплодна и безполезна симулация". А прокуратурата заяви, че ще съди Мас и още двама местни политици във връзка с вота, като обвиненията варират от неподчинение и възпрепятстване на правосъдието до злоупотреба с обществени фондове.

Същевременно социалистите определиха резултатите от допитването като нова ера, в която Каталуня не е извън Испания, а "начело на промяна", която ще доведе до една федерална държава. Управляващите обаче не искат и да чуят за такава възможност. В момента пропастта между Мадрид и Барселона е огромна и не се очертава възможност за диалог. "Федерализацията е решението на социалистите. Но за Народната партия сегашната автономия е лимитът", казва Лосада.

Според Родригес-Посе федерализацията няма да реши проблема. "Испанските региони имат степен на политическа и икономическа автономия, която е по-голяма от тази в повечето федерални страни. Каталуня не иска федерална Испания, което би означавало да е на едно ниво с други райони. Тя още в началото настояваше за същото равнище на автономия като баските и Навара – пълен контрол над всичко, включително данъци и разходи, като испанското правителство само осигурява външната политика и военната отбрана", обяснява анализаторът от LSE.

Каталуня все повече върви към предсрочни регионални избори, които се възприемат като крачка по пътя към реално отцепване. Мас заяви, че ще свика такъв вот, ако местните партии успеят да се обединят зад идеята за независимост. Той разкри план за създаването на каталунска държава в рамките на 18 месеца, като първата стъпка е изграждането на единна изборна платформа. Каталунският президент, който е лидер на партията "Конвергенция и съюз" (CiU), визира основно другата голяма сепаратистка формация, смятана за по-радикална - "Лява републиканска партия на Каталуня" (ERC). Тя отначало се противопоставяше на това предложение, но после коментира, че планът на Мас е "добра отправна точка", която е готова да обсъди.

Един бъдещ съюз между CiU и ERC е голямо предизвикателство пред Рахой, който обяви евентуалните предсрочни избори за "път, който не води никъде". Според социологическите проучвания обаче около 80% от каталунците искат провеждането на истински референдум за статута на провинцията, като 50% подкрепят пълната независимост.

Да, ние можем

Най-големият победител от корупционните скандали и неспособността на управляващите да намерят решение по каталунския въпрос е новата партия Podemos ("Ние можем"). Все повече испанци са отвратени от традиционните партии, които се редуват да ги управляват, и насочват подкрепата си към алтернативната лява формация. През ноември тя водеше в социологическите проучвания като първа политическа сила в страната. Но според изследване на Metroscopia от 7 декември е загубила преднината си и вече заема втора позиция с 25% одобрение. На челно място са социалистите с 27.7%, а трета е Народната партия с 20%.

Podemos изненадващо вкара петима депутати в Европейския парламент след изборите през май, но подемът й тревожи международните инвеститори във време, в което Испания се възстановява от най-тежката икономическа криза от десетилетия. Нейният харизматичен лидер - 36-годишният университетски преподавател Пабло Иглесиас, твърди, че иска да преобърне досегашната двупартийна политическа система. Според Лосада факторите за възхода на формацията са няколко: "Това е липсата на адекватен отговор на корупционните скандали от страна на традиционните партии, провалът на институциите в справянето с кризата, включително с безработицата, и способността на Podemos да изгради много ясно политическо послание, което е алтернатива на статуквото."

Но партията загуби част от набраната инерция, след като публикува икономическия си манифест миналия месец, в който се отмята от предишни свои планове като този да намали възрастта за пенсиониране. Тя изостави и най-спорното си предложение - да обяви несъстоятелност по външния дълг на страната, като сега настоява за неговото преструктуриране, но само след разговори с европейските кредитори. Освен това се отказва и от идеята да национализира основните комунални услуги и вместо това предлага да ги регулира по-строго и да контролира конкуренцията и ценообразуването в секторите, в които бивши монополисти все още упражняват силна хватка. Сред останалите предложени мерки са данъчна реформа, допълнително облагане за богатите, намаляване на работната седмица от 40 на 35 часа, вдигане на минималната работна заплата и на пенсиите. Иглесиас заяви, че неговите идеи са такива, че "всяка социалдемократическа партия би ги възприела". Което е доказателство за амбициите на Podemos да привлече гласове от център-лявото. Това няма да е трудно, ако испанската политическа система продължи да се дискредитира.