Криза, помощи и сепаратизъм

Мнението му се подкрепя от голяма част каталунците – според скорошно изследване 51% от тях искат независимост от Испания. Числото никога не е било по-голямо, както и разочарованието от централната власт. И макар референдумите по въпроса да са забранени от закона, в Каталуния все повече се говори за това.

Гневът идва най-вече от нечестното според местните жители преразпределение на приходите от данъци, водещо до финансовото пресушаване на региона, който предоставя около 10% от своя БВП за финансиране на останалите по-бедни части на Испания. Според каталунците всяка година те плащат 16 млрд. евро повече данъци, отколкото харчи регионалното правителство. Усещането, че Каталуния дава прекалено много и носи диспропорционална част от общия товар, е широко разпространено. Каталунците смятат, че това е и една от причините регионът им, макар и най-богатият в страната, да затъне в дългове и да се наложи да поиска помощ от 5 млрд. евро от централното правителство. А то наскоро гласува закон, според който в определени ситуации може да се намесва във финансите на онези региони, които не се справят добре. И въпреки че Каталуния вече въведе строги икономии, за да се справи с дупката във финансите си, не е изключено в даден момент Мадрид да поеме контрола върху нейния бюджет.

"Истината е, че хората, излезли по улиците, искаха пълна независимост, а не само автономна фискална политика", твърди пред "Капитал" Жорди Вакер, директор на Центъра за международни отношения в Барселона (CIDOB). По думите му тези настроения съществуват от десетилетия, но дълго време каталунците са смятали, че можеш да бъдеш отделна нация в рамките на държавата. Сега обаче това се променя. "Причините за подема на сепаратизма са три - провалът на реформата за повече автономия, невъзможността на Испания да се справи с кризата и чувството, че Каталуния плаща прекалено много, а получава прекалено малко от централното правителство", обобщава Вакер.

Отказът на Рахой да преразгледа и промени статуквото в отношенията между центъра и регионите накара Артур Мас да свика предсрочни избори в Каталуния на 25 ноември. Според анализатори те ще бъдат своеобразен референдум за неговите искания за по-голяма автономност. Дясноцентристката партия на Мас "Сближаване и съюз" (CiU) вероятно ще спечели абсолютно мнозинство и така ще има по-силни позиции в исканията си за независимост. "Време е да поемем риска. Ако регионът ни беше самостоятелна държава, щяхме да бъдем сред петдесетте най-големи износителки в света. Ако няма споразумение по икономическите въпроси, пътят към свободата е отворен", аргументира се Мас.

Засега каталунският президент иска неговото правителство да събира данъците и да ги праща на Мадрид вместо обратното. Но централната власт отказва, тъй като се опасява, че така Каталуния може в един момент да реши да спре своя принос към бюджета.

"Не мисля, че има реалистична възможност за пълна независимост на Катлуния. Но сериозността на проблема изисква основно предоговаряне на позицията й в рамките на страната", обяснява пред "Капитал" проф. Пол Престън, специалист по Испания от London School of Economics. Според него решението е асиметричен федерализъм, като Каталуния, баските и може би Галисия и Валенсия ще имат по-висока степен на автономия, отколкото другите региони.

И макар една независима Каталуния е далечна възможност - най-малкото заради въпросите дали тя ще може да запази еврото и да остане част от ЕС - политическата нестабилност праща тревожни сигнали към инвеститорите. И то в момент, когато Испания и нейните финанси се гледат под лупа. "В краткосрочен план това няма по никакъв начин да помогне, а дори ще повиши, ако това изобщо е възможно, липсата на доверие в бъдещето на Испания", коментира пред Reuters професорът по икономика в IESE Business School Хавиер Диас-Хименес. Но докато испанските политици не могат да предложат по-добро бъдеще на хората, вероятно все повече каталунци ще гледат на независимостта като на изход от сегашната ситуация.

Напред към неизбежното

Апетитите за сепаратизъм само покачват допълнително напрежението за консервативното правителство на Рахой в момент, когато се бори с необходимостта от пълен спасителен пакет. Испанският премиер се противопоставя на призивите на местни банкери и на лидерите на Франция и Италия, като доскоро отказваше дори да дискутира възможността за международна помощ. Просто защото тя ще дойде с допълнителни условия под формата на икономическа програма, написана в Брюксел. Без това обаче Европейската централна банка няма как да купува неограничено испански облигации и така да сваля лихвите по тях до поносими нива. ЕС вече реши да отпусне до 100 млрд. евро за испанските банки, но опасенията са, че това не е достатъчно и Мадрид има нужда от допълнителна подкрепа.

Докато в Мадрид хиляди протестиращи се опитваха да направят жива верига около парламента в знак на протест срещу политиката на икономии, Рахой обяви нови съкращения в бюджета за 2013 г. Премиерът потвърди също така, че ще изпълни поетите ангажименти към ЕС (като например 6.3% бюджетен дефицит за тази година) и ще се съобрази с препоръката на Европейската комисия за създаване на нов, независим фискален надзор. Идеята е той да помогне на централното правителство и на регионите да намалят разходите си и да възвърнат доверието на инвеститорите, като следи за изпълнението на бюджетните цели.

Надеждата е, че с новата програма за рязане на разходи, увеличаване на данъците и структурни реформи правителството само ще въведе това, което иначе ще му бъде наложено от Брюксел и така ще изглежда, че запазва суверенитета си. Ясно е и защо Рахой не гори от желание да поиска спасителен пакет. Правителствата на Ирландия, Португалия и Гърция паднаха малко след като го направиха. Испанският премиер едва ли иска да последва съдбата им.

Не дали, а кога

"Въпросът е дали в Испания вече де факто няма интервенция, тъй като Берлин и Брюксел диктуват правилата за испанската икономика и банкова система, а ЕЦБ гарантира бъдещето на еврото", твърди пред "Капитал" проф. Андрес Родригес-Посе, икономист от London School of Economics. "Така че дали Рахой ще поиска помощ е повече козметичен фактор. Все пак той ще трябва да се примири и да го направи по-добре рано, отколкото късно, освен ако в европейската политика не се случи радикална промяна."

Действително времето започва да притиска правителството. Наскоро в интервю за в. Wall Street Journal Рахой призна, че евентуално може и да се стигне до международна помощ, но само ако обслужването на дълга продължи да поскъпва за дълъг период от време. "Мога да ви уверя 100%, че бих поискал този пакет", коментира премиерът. Но уточни, че преди това трябва да се увери, че условията, при които се отпуска помощта, са "разумни". Мадрид е против всякакви изисквания извън препоръките на ЕК, които вече прилага, докато страните кредитори начело с Германия настояват, че всяка помощ трябва да бъде съпътствана от строги условия.

И все пак развръзката, изглежда, наближава. Преди дни в. Financial Times съобщи, позовавайки се на свои източници, че ЕС и Испания водят преговори по програма, която ще позволи на Мадрид да получи спасителна помощ, съчетана с неограничено изкупуване на облигации от ЕЦБ. Според британския вестник разговорите се водели директно с испанския министър на икономиката Луис де Гиндос, като фокусът бил върху структурните реформи.

В най-добрият случай помощта за Испания няма да бъде използвана само като повод за налагане на нова бюджетна диета и на поредните неизпълними и нереалистични цели, които рискуват да засилят още повече рецесията. Експлозията на недоволство по улиците на Мадрид и настроенията в Каталуния са предупреждение, че ако не се намери начин испанската икономика да започне отново да расте, страната може да се люшне в опасна посока.

Автор : Антония Тилева Преглед на оригинала