Гърция плаши с неконтролируем фалит, ако не получи финансиране до март
Кредиторите поставят допълнителни условия за заема на Атина
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Гърция е застрашена от неконтролируем фалит през март, ако страната не успее да обезпечи получаването на новия пакет кредитна помощ в размер на 130 млрд. евро. Това предупреди гръцкият премиер Лукас Пападимос на среща с представители на синдикатите и работодателите. Драстичното съкращаване на доходите е единственият начин на страната да остане в еврозоната и да получи по-голямо финансиране от международните кредитори, смята премиерът. "Ние трябва да се жертваме още малко, за да не загубим много", е казал Пападимос на срещата вчера, съобщи "Блумбърг".
По думите на Пападимос решенията, които трябва да бъдат взети в близките дни преди пристигането и по време на пребиваването в Атина на мисията на Тройката международни кредитори от Европейския съюз (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), ще предопределят дали Гърция ще остане в еврозоната или ще бъде принудена да се върне към националната си валута - драхмата.
Без съгласието на тройката и без следващо финансиране Гърция през март ще се изправи пред непосредствената опасност от неконтролируем банкрут, каза министър-председателят. Следователно от нашите действия и решения в следващите седмици ще зависи всичко, допълни премиерът. Подобни крайни прогнози правеше и предишният премиер Георгиос Папандреу при договарянето на последния спасителен транш от 8 млрд. евро, но в крайна сметка средствата бяха отпуснати.
Въпреки намаляването на заплатите и увеличението на данъците през последните две години бюджетният дефицит през миналата година беше около 9% от БВП при 10.6 на сто през 2010 г. Икономиката очаквано се сви с цели 6 на сто, припомня "Блумбърг".
"Гърция няма повече място за маневри и трябва да предприеме допълнителни мерки и затягане на колана и да се постарае да договори максимално намаляване на дълга при преговорите с частните кредитори", каза Томак Костерг от Standard Chartered Bank в Лондон. Рисковете определено се увеличават - има умора от усилията за изработване на спасителни планове в северните страни в ЕС и умора от прилагане на оздравителни мерки в южните, особено в Гърция, отбеляза Костерг.
Нови искания на тройката
Тройката международни кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ иска от гръцкото правителство премахване на минималната заплата, а също така и на даваните в частния сектор 13-а и 14-а заплати, намаляване на осигурителните вноски и повишаване конкурентноспособността на предприятията, съобщават гръцките медии, цитирани от БТА.
Премиерът Лукас Пападимос е информирал вчера социалните партньори за тези искания на тройката. Общата конфедерациця на труда в Гърция ГСЕЕ, която обединява работещите в частния сектор, дала да се разбере, че няма да приеме никакви промени в подписания от нея колективен трудов договор, като е отхвърлила исканията на Тройката за орязване на доходите.
"Ножът е на врата, всичко показва, че предстоящите преговори с Тройката ще бъдат най-трудните, що се отнася до исканите от нея нови намаления на заплатите в частния сектор, там вече доходите бяха орязани с 25 на сто", коментират изданията.
Пападимос смята, че намаляването на доходите е необходимо, но подсказва, че не всичко, което иска Тройката, ще бъде прието. "Гърция има нужда от социален договор", предупреди премиерът. 2012-а ще бъде ключова година за еврото, но връщането на Гърция към драхмата не е решение за нея, заявява от страниците на вестниците председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер.
Той смята, че проблемите с дълга на Гърция биха могли да се решат, без да е нужно страната да излиза от еврозоната. Юнкер казва още, че в следващите седмици ще бъде приключен новият спасителен пакет за Гърция и че това ще стане след края на преговорите, които Гърция води с частните кредитори за отписване на 50 на сто от нейния дълг. Нашата цел е Гърция да остане в еврозоната, заявява от своя страна френският външен министър Ален Жупе.
Международният институт за финанси, ръководен от Чарлз Далара, който представлява частните кредитори в преговорите с Гърция, смята, че в следващите дни трябва да бъде постигнато споразумение по отписване на част от гръцкия дълг, съобщава гръцката агенция АНА-МПА. През последните дни беше отбелязан напредък на преговорите за доброволна размяна на облигации по гръцкия дълг, се казва в съобщението на международния институт за финанси.
В него се подчертава, че е важно едно такова споразумение от доброволен характер да бъде сключено в близките дни въз основа на условията и параметрите, договорени на срещата на лидерите от еврозоната на 26-27 октомври в Брюксел.
Съгласно тези условия от големите банки и инвестиционни компании беше поискано да опростят 50% от задълженията на Гърция към тях, за да може страната да се съсредоточи върху възстановяването на икономиката си и в крайна сметка да се върне на финансовите пазари. От май 2010 г. платежоспособността на Атина се поддържа със спасителен пакет от 110 млрд. евро от еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ), като беше обещана помощ от още 130 млрд., ако инвеститорите се съгласят да поемат част от дълговия товар, припомня АП. Въпреки че в края на октомври еврозоната и банковите представители постигнаха принципно съгласие по преструктуриране на дълга, според което Гърция ще бъде облекчена със 100 милиарда евро, преговорите по това споразумение трябваше да приключат до края на миналата година, но все още продължават.
8 коментара
Да се иска премахване на 13 и 14-та заплата в частния сектор е повече от странно. Най-вероятно става въпрос за държавния сектор...
когато се роди грък, всички евреи плачат...
Да плаши гаргите....
Да се съкрати 13-та и 14-та... и пак протестират... целият свят се тресе заради тях, ще ми се правят на важни! Заплати ще има, когато почнат да бачкат!
Явно още има такива, които вярват че въпросните спадове, и опасностите от всецялостно затъване в Гърция се дължат на количеството несвършена работа. А тъкмо различията между държавния и частния сектор, в това число и надмощието на вторите, което изобщо не влизаше в плановете на държавния апарат, накара правителството да (не) гласува ограничаващи мерки, когато бе нужно.
Пари вече никой не дава само за обещания. Трябват крути мерки както в България и както започнаха италианците.
Някой да е уплашен? Драх-ма-та! Вед-на-га!
Етиопските цигани вместо да плашат гаргите ,да почнат да работят!Ама нали всички други според семитската им теория са "варвари" т.е."роби"и трябва да им дават и да бачкат вместо тях!Крайно време е да им се смачка фасоня, ако ли не да вървят от там дето са се довлекли като пиратушки-от АФРИКА във АФРИКАНТЦКИЯ СЪЮЗ, па да ги видим тогава толкова нагли ли ще бъдат!!!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.