Свят

Таблоидите атакуват

Скандалът с частния заем на германския президент Кристиан Вулф бледнее пред опита му да цензурира медия

Германският президент Кристиан Вулф не слиза от първите страници на вестниците

Марина Станева

2 автори

Германският президент Кристиан Вулф не слиза от първите страници на вестниците © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

"Знам, че не съм направил нищо лошо, но също така не съм направил и всичко правилно." С това мъгляво изказване германският държавен глава Кристиан Вулф опита да се извини за скандала, който от няколко седмици заплашва да сложи край на кариерата му и топи доверието в президентската институция.

Немските медии са в основата на атаката и почти без изключение нападнаха Вулф с критични заглавия на първите си страници. Грехът на федералния президент не е само в това, че през 2008 г., когато е бил премиер на провинция Долна Саксония, е взел изгоден заем от 500 000 евро за покупка на имот от жената на известен бизнесмен и негов приятел. Нито, че по-късно прехвърля задълженията си към банка с наполовина по-ниска лихва от обичайната. Онова, което разгневи журналистическата гилдия, бе разкритието, че Вулф се е опитал да спре публикация по случая, заплашвайки чрез съобщение на гласовата поща главния редактор на най-тиражния таблоид в Германия и Европа Bild с "война", ако пусне историята.

Политици и от ляво, и от дясно разкритикуваха Вулф. Причината - съмненията, че той може да изпълнява ролята си, която наистина е основно церемониална, но пък и натоварена със символика като обединител и морален авторитет. Сп. Economist цитира скорошно проучване на обществените нагласи, според което германците са разделени почти поравно в исканията си държавният глава да остане или да подаде оставка. По примера на арабския свят стотици хора миналата седмица размахаха обувки пред президентския дворец "Белвю" в Берлин с искания Вулф да слезе от поста.

Проблемът обаче е далеч по-сложен. Дори в заема от приятел да няма нищо лошо (макар и да не е спазена нужната дистанция между политика и бизнес) и той да не е отпуснат в замяна на някакви политически протекции, все пак в началото на 2010 г., когато Вулф е изслушан от регионалния парламент на Долна Саксония, за да обясни какви отношения го свързват с въпросния бизнесмен, той уверява, че те нямат никакви делови връзки. След което, разтревожен от атаките на опозицията, Вулф взема кредит от банка с наполовина по-ниска от обичайната лихва и погасява задълженията си към бизнесмена. Така обаче се оплита във втори скандал, тъй като сега някои медии лансират хипотезата, че въпросната банка всъщност му е била задължена и затова му е предоставила такива изгодни условия по кредита. Финансовата институция е обслужваща банка на Porsche, част от Volkswagen Group, чийто член в надзорния борд е бил Вулф. В тази си роля той успява да осигури финансова помощ от Volkswagen, за да спаси Porsche от банкрут през 2009 г. Тези обвинения засега не са потвърдени, въпреки че започна разследване на местно ниво дали банката не е действала неправилно.

Когато Bild ти обърне гръб

"В Германия често се случва политици да искат да влияят на медиите. Има и случаи, в които са опитвали да го правят. Никой обаче не е бил толкова глупав да остави доказателството в гласовата поща", коментира пред "Капитал" журналистът от balkanbiro.org Дирк Ауер.

Според проф. Герхард Фове, преподавател по комуникации и медийни науки в университета "Хайнрих Хайне" в Дюселдорф, идеята на президента, че може да отложи или дори да спре неприятна публикация чрез лична намеса при главен редактор и председател на УС на медиен концерн, показва голяма наивност: "Доверието в него пострада по-скоро от това, отколкото от взимането на самия заем", обяснява той пред "Капитал".

И наистина за мащаба на скандала допринесоха не толкова условията по заема, колкото първоначалното отричане на президента, че такъв е бил взет, както и заплахите до редакцията на в. Bild. Германия е пословична с това, че държи изключително много на политическия морал на своите избраници. Затова и отзвукът от поведението на Вулф като медиен цензор бе така голям. Още повече че това не е първият такъв случай - германски вестници припомниха, че преди време държавният глава се е опитал да спре и публикация на в. Welt am Sonntag за неговата полусестра. В телевизионно интервю Вулф си призна, че отправената към Bild заплаха е била "сериозна грешка". Но едва ли в действителност е предполагал колко голяма грешка всъщност прави, обявявайки война на таблоида.

Започналата медийна атака срещу Вулф само показва колко силни са таблоидите в Германия в това да сринат някого със същата мощ, с която преди са го възвеличавали. Сегашната ситуация много напомня влиянието, с което доскоро разполагаха британските жълти вестници. Преди да избухне скандалът с незаконното подслушване на в. News of the World, собственост на медийната империя на Рупърт Мърдок, пресата и политиците във Великобритания бяха неделимо обвързани. Британските таблоиди разполагаха с властта да издигат и да свалят държавници. Затова навремето наричаха Рупърт Мърдок 24-ия член на кабинета на Тони Блеър. А доскоро и премиерът Дейвид Камерън, и опозиционният лидер Ед Милибанд също поддържаха близки отношения с медийния магнат, посещавайки негови приеми и обядвайки с главните редактори на негови издания. Камерън и Милибанд дори избраха бивши служители на компанията му News International за свои медийни съветници. След скандала обаче и управляващи, и опозиция побързаха да се разграничат от Мърдок и срещу него започнаха разследвания. Така бяха преначертани границите на здравословното разстояние между пресата и политиците във Великобритания. Но според анализатори това отдръпване от таблоидите е само временно и в дългосрочен план нещата ще си останат същите.

"Влиянието на германската булевардна преса не е по-малко от влиянието на английската жълта преса. Досега обаче тя почти не е използвала тази си власт и не се отличаваше с особена разследваща журналистика", коментира Фове.

И според медийния репортер в сп. Spiegel Щефан Гримберг германските булевардни вестници могат да свалят политици: "Но като цяло медиите тук са доста по-приятелски настроени към политиците в сравнение с тези във Великобритания", казва той пред "Капитал".

Краят на една симбиоза

В лицето на Bild германският президент доскоро се радваше на благосклонността на една от най-влиятелните медии в страната. Дълги години той извличаше полза от близостта си с таблоида. Тази връзка бе изгодна и за двете страни - Bild издигна Вулф на върха, а в замяна той осигуряваше достъп на таблоида до частния си живот, пише Spiegel.

Симбиозата е перфектна. Най-силно тя си проличава в начина, по който таблоида отразява историята около решението на Вулф да напусне съпругата си, от която има дъщеря, заради друга жена. Това едва ли е било добре прието от консервативния католически електорат на Християндемократическия съюз (ХДС), чийто член е Вулф. Bild обаче решава да не насочи артилерията срещу него и вместо това през 2006 г. пише колко добре танцува той с новата си партньорка Бетина, колко "влюбени изглеждат на лятното парти на Bild" и как са "най-хубавата любовна двойка на вечерта". Вулф се отблагодарява, като допуска репортери до ексклузивна информация от личния си живот. Според Spiegel върхът в отношенията им е в края на 2007 г., когато таблоидът пише: "Бебе! А сега и сватба. Вулф и приятелката му Бетина представят най-красивата си тайна пред Bild". По това време той е все още женен за първата си съпруга.

Така по това време всички са щастливи – таблоидът получава най-добрите истории от Вулф, а Вулф получава най-добрите истории от таблоида. Но както го издигна, сега Bild се опитва да го срине. Грешката на Вулф е, че отдавна е прекрачил професионалната граница между политици и медии и сега усеща цялата сила на булевардната преса.

Но защо въпреки засиления медиен натиск той все още държи поста? Засега изглежда, че ще оцелее, въпреки че според анализатори оставката му все още не е изключена. В телевизионно интервю на 4 януари Вулф заяви, че не е "президент на пробация", не е нарушавал закона и въпреки че поема своите отговорности, няма да подава оставка, тъй като "се е записал за петгодишен мандат".

Канцлерът Ангела Меркел застана зад Вулф, който бе нейният кандидат за поста на държавен глава. Той бе избран на 30 юни 2010 г., след като месец по-рано оставка подаде президентът Хорст Кьолер заради свое непремерено изказване. Евентуалната оставка на Вулф сега ще е тежък удар по Меркел.

Според Гримберг управляващата коалиция вече няма мнозинство, за да наложи друг кандидат и ако сегашният президент се оттегли, ще трябва да направи компромис със социалдемократите или Зелените.

"Канцлерът не иска да признае публично, че след Кьолер е направила втори неуспешен избор за президент. Трудно е да си представим, че би свалила Вулф дори и ако го нямаше оттеглянето на Кьолер", смята Фове.

В случай на оставка Германия ще изпадне в неприятната ситуация да сменя втори държавен глава в рамките на две години, а това може да доведе до политическа криза и дори според някои прогнози до край на управлението на Меркел. Затова и немалко политици се въздържат да искат Вулф да слезе от поста. Две оставки за две години за тях е по-неприемливо, отколкото да оставят един президент с уронен престиж да завърши мандата си.

По думите на Гримберг Вулф първо е много горд с това, че е станал президент и второ, ако се оттегли, най-вероятно няма да има особено голямо политическо бъдеще: "Той е още млад, за да заеме някакво почетно място или да чете лекции някъде, по примера на предшествениците си на поста. Затова ако се оттегли, ще се смята за проваления президент", смята медийният репортер.

Репутацията на президентската институция обаче пострада, независимо как ще приключи скандалът. Ако остане на поста си, Вулф ще трябва доста да се постарае, за да спечели обратно доверието на германците. "Скандалът се засили от голямото разминаване между очакванията към поста на президента, който повече от всеки друг се свързва с доверие, благоприличие и безупречност, и поведението на Вулф. За пръв път в историята на страната един президент дава повод за толкова голяма критика", обобщава Фове.

Но най-неприятният ефект от разрастващата се афера, осветлила смущаващи връзки между политици, бизнесмени и медии, ще бъде да подрони авторитета на Меркел и да разконцентрира фокуса от дълговата криза в еврозоната, за изхода от която всички разчитат предимно на Берлин.