Фискалният пакт на ЕС е подписан
Както се и очакваше, документът с новите бюджетни правила бе подписан от 25 страни
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Двайсет и пет от общо 27 европейски ръководители подписаха днес в Брюксел новия фискален пакт на ЕС за бюджетната дисциплина, смятан за жизненоважен в борбата с европейската дългова криза, предаде БТА. Цялото име на документа е Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз.
Както се очакваше, към документа не се присъединиха единствено Великобритания и Чехия, страхувайки се, че това ще позволи "прекомерни правомощия за намеса на Европейската комисия в техните икономически политики". Сред подписалите страни е и Ирландия, която преди дни обяви, че ще свика специален референдум по въпроса.
"Новият фискален пакт се приема, за да се задълбочи интеграцията, да се създадат нови работни места и да се стимулира икономическият растеж в Европа", каза на церемонията по подписването, президентът на ЕС Херман Ван Ромпой, цитиран от ИГАР-ТАСС.
Новите бюджетни правила
Разработен по инициатива на Германия и Франция пакт за бюджетна дисциплина цели да осигури нова и солидна основа за финансовия и банковия пазар в еврозоната и ЕС като цяло. Той предвижда строги ограничения върху финансовите политики на страните членки в еврозоната. По този начин, според авторите на идеята, ЕС ще си гарантира, че в бъдеще няма да има повторение на сегашната дългова криза в еврозоната.
Пактът задължава всички подписали го страни да се съобразят с "златното правило" на фискалната дисциплина - структурният дефицит на страната не трябва да надвишава 0.5% от номиналния Брутен вътрешен продукт (БВП). За страни с нисък дълг, таванът може да бъде увеличен до 1% от БВП. Дългът на страните от ЕС не трябва да надвишава 60% от БВП, припомня агенцията.
Страните с публичен дълг, който надхвърля 60% от БВП (към днешна дата това са 24 от общо 27 страни членки на ЕС) се задължават да го намалят най-малко с 5% на година.
Всички страни от ЕС, които са подписали документа, се задължават да направят тези разпоредби част от вътрешното си законодателство. Този процес ще се контролира от Съда на Европейските общности. Страна, която откаже да промени законите си в съответствие с фискалния пакт, може да бъде глобена в размер на 0.1% от БВП. Приходите от тези глоби ще отиват в европейския стабилизационен фонд.
Механизмът за контрол
Европейската комисия ще следи за спазване на нивата на бюджетен дефицит и публичен дълг. Ако бюджетният дефицит на една държава в общността в дадена година надвишава прага от 3% от БВП, процедурата срещу нея ще се стартира автоматично. Тя ще включва набор от мерки за стабилизиране на страната. В споразумението се предвижда, че националното правителство ще може да обсъжда с еврокомисията отделни детайли по тези мерки, но не и да откаже изпълнението на програмата за стабилизиране като цяло. Единственият начин да отхвърли такава програма е да се събере квалифицирано мнозинство от страни членки на ЕС спрямо изискванията на Европейската комисия към страната нарушител, което е трудно да осъществяване на практика.
Поне година до влизането в сила
Днешното подписване на пакта на бюджета е важна, но не и последна стъпка по процедурата за приемане. През следващите месеци всичките 25 желаещи да спазват бюджетните правила страни ще трябва да ратифицират документа чрез своите парламенти. Пактът ще влезе в сила веднага след като бъде приет от най-малко 12 страни. Очаква се, че това ще отнеме около година.
Досега само в една страна - Ирландия, е обявила желание да подложи на референдум новият пакт. Останалите 24 страни ще го подложат направо за гласуване в парламентите си.
21 коментара
"Честито" дет се вика :)
Ако можеше с подписи и общи снимки в костюм да се оправят нещата отдавна сме млзли в Рая.
Щели да спират кризите пък сега.
Кога спрат Земята да се върти и климата да се променя.
Европа уверено върви към социализъм и дуума ще бъде впечатляващ.
С планирането я докарват, лихвата закована на 1% от ЕЦБ. Остава и жителство да въведат, бригади за младите, трудова повинност ипр.
Сопата става все по-дебела
По принцип няма лошо да се свият възможностите на правителствата да харчат безконтролно пари при това взети назаем. По примера на България, след като бяха орязани възможностите за печатане на пари и харчове повече от това, което правителството има реално държавата ни се представя по-добре. От гръцката криза се вижда, че просперитет на държавата на база задлъжняване е невъзможен. Единственото, което ме притеснява е, че както и преди имаше ограничения и никой не ги спазваше и сега може "традицията" да продължи, въпреки новоразписаните договорки.
И въпреки всичко, аз смятам, че цялата тази работа с кризата взе да става твърде банална.
Сега пък нов пак... Ние понеже се "оправихме" със стария, на и нов сътворихме. Цялото това нещо ми прилича на преливане от пусто в празно, но все пак аз съм един прост икономист и вероятно бъркам.
Да, взе да става твърде банална.
Плюсовете от т.нар. криза /в банковите сметки на едрите риби/ нещо взеха да ги бодат по д-тата, че ако хорицата стискат всяка стотинка няма къде да инвестират за още и още.
Та сега ще успокояват народа, че да вземе да си развърже кесията...
Честито на всички! Започва се!
До коментар [#8] от "petar_333":
Кое се започва? Евентуално влиза в сила "след година". Дотогава всеки може да си кара както може. А в момента едни могат повече, други по-малко. Да имаш случайно авер на оня италианец дето държи печатницата за евратата? До една година бая можем да надиплим, пък сетне нека влиза пакта в сила.
До коментар [#3] от "rkirov":
И затова, най-прозорливите просто отказаха да подписват, явно не желаят да плащат за превръщането си в полуколониални немски "гау" и не им се мизерства за германска сметка, като някой балкански страни.....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.