Фискалният пакт: Нов договор, старите недостатъци
Според преподавателя от INSEAD Антонио Фатас новите правила за бюджетна дисциплина в ЕС не се различават съществено от досегашните
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Фискалният пакт, за който се споразумяха в понеделник страните членки на Европейския съюз (ЕС), с изключение на Великобритания и Чехия, вече търпи критики. Документът с официално заглавие "Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз", в който са разписани новите правила за бюджетна дисциплина в ЕС, се определя като ключов за стабилизирането на държавите от еврозоната. Според някои анализатори обаче, договорът на практика повтаря редица от недостатъците на досегашната уредба в сферата.
"Първата ми реакция, след като прочетох документа, беше, че сигурно съм се объркал и съм чел грешен (стар) документ", написа в блога си преподавателят от INSEAD Антонио Фатас. В публикация със заглавие "Нов договор, старите недостатъци" той посочва, че трудно могат да се открият съществени разлики в сравнение с настоящата рамка на икономическата политика в ЕС. Ето списъкът със забележките му:
1. Грешно заглавие. Споразумението е главно за финансовата стабилност, а не за стабилност, координация и управление. Предполага се, че всичко, което генерира по-ниски дефицити и дълг, е добро за стабилността. Както и че ако всички страни се включат, резултатите ще са по-добри (това е частта с координацията). Фискалната стабилност е важна, но поставянето на ударението изцяло върху нея може да се окаже контрапродуктивно.
2.Числените ограничения са в центъра на рамката за фискалната политика. Споразумението разчита на строго определени ограничения за налагането на фискална дисциплина. До момента това не е било работеща формула и е трудно да си представим, че ще заработи в бъдеще. Според споразумението, страните от ЕС не могат да имат структурен дефицит над 0.5% от БВП. Което значи, че на практика ще бъде позволено бюджетът да бъде адаптиран към бизнес цикъла. Това очевидно е добра идея, но приложението й е свързано с технически усложнения, които споразумението не отчита. Защо точно 0.5% от БВП да е подходящото число за всички страни? Няма никакъв смисъл от задаването на един и същ лимит, с изключение на факта, че е по-лесно за запомняне. Договорът позволява на страните да натрупват по-големи дефицити, когато дългът им е по-малък, в което има известен смисъл.
Но как стоят нещата с останалите условия? Разбира се, звучи смислено да има поле за някои изключения, но като цяло това противоречи на идеята да създадем простичък набор от конкретни числени правила (които вече дори не звучат толкова лесно за запомняне).
3.Не е поставено достатъчно ударение на добрите години. Основният провал на фискалната политика в европейските страни за последното десетилетие се състои в това, че не генерираха достатъчно големи излишъци в добрите години. Като се фокусираме върху налагането на ограничение от 0.5% от БВП за дефицита, на практика пренебрегваме факта, че истинският въпрос е как да генерираме такива излишъци, и същевременно поставяме цялото ударение върху лошите за икономиката години, в които поправянето на нещата е много по-трудно. Не сме научили много от изминалите десет години.
4.Ограничен фокус върху управлението. Въпреки факта, че думата "управление" присъства в заглавието на договора, на практика в текста има много малко промени по отношение на управлението и изпълнението. Споразумението ще бъде изпълнявано от правителствата на страните членки. Това са същите актьори, които евентуално могат да се окажат лошите герои. Ще има периоди, като например рецесията от 2002-2003 г., в които повечето страни (включително Германия и Франция) ще нарушават договореното. Какво ще се случи тогава? Споразумението предвижда автоматично налагане на глоби. Но на кого ще се изплащат? На потенциалната група нарушители? Наистина ли смятаме, че ако системата предвиждаше автоматична глоба, която да бъде наложена на Гърция за нарушаването на лимита за бюджетния дефицит, днес нямаше да сме в криза?
"Осигуряването на рамка за икономическата политика за управление на еврозоната не е лесна задача и се радвам, че не съм част от протичащите в последните дни преговори", пише Фатас. "Споразумението показва, че сме научили много малко от досегашния си опит. Упорстваме в поддържането на една система, която не работи и която само ни разсейва от други проблеми, които бихме могли да разрешим, ако положим достатъчно усилия", изтъква той.
3 коментара
Лаладжия :)
"Споразумението показва, че сме научили много малко от досегашния си опит. Упорстваме в поддържането на една система, която не работи и която само ни разсейва от други проблеми, които бихме могли да разрешим, ако положим достатъчно усилия", изтъква той.
По-конкретно маи френд.
За пореден път прахът е повече от очите, които могат да го поемат!
При новия „Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз" (както при сегашни правила) кризата продължава развитие, защото се запазва ненужна държавна грешка, която е особено важната причина за развитие на съвременна стопанска криза.
За успешно спасение от криза е потребно прекратяване на държавната слабост, която създава кризата.
Поради съществуващата непълноценност европейските страни са с финансово управление, което е НЕПРИГОДНО за евро.
До 24 часа след като в съответна европейска страна се усъвършенствува нейно държавно финансово управление, което да стане ГОДНО за стопанство с евро - сегашната нейна стопанска криза ще е премахната.
Пример: Ако Гърция бе подобрила своето държавна управление и същото е ГОДНО за евро – сега щеше да е без финансови трудности и да е със завишени възможности да изплаща дълговете си в срок и нейни кредитори няма да понасят болезнени щети за милиарди евро.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.