Даниел Грос: Изходът от кризата ще отнеме десет години и трябва да купим време за това

А мислите ли, че за EFSF ще е постижимо да продължава да тегли заеми при ниски лихва, ако продължава да прави това? Не мислите ли, че пазарите ще си кажат "не искаме да инвестираме в лошата банка на Европа"?

Докато "лошата банка" е с гаранция от германското правителство, те могат да заемат още много. Може би не 450 млрд. евро, колкото е размерът на фонда, но имайте предвид, че и Commerzbank е доста "лоша банка", или пък Hypo Real Estate е дори по-зле. А те могат да се финансират при доста добри нива, тъй като имат или експлицитна, или имплицитна гаранция от германското правителство.

Но ако това продължи прекалено дълго, няма ли да е заплашен и германският ААА рейтинг?

О, да, да. След десет години – да. Но докато нещата остават ограничени до Гърция и Португалия – това е постижимо. При Испания и Италия би било различно.

Значи мислите, че с този втори спасителен план за Гърция заразата е ограничена до Гърция и Португалия? Каква е опасността тя все пак да стигне и до други държави?

Зависи от това какво ще прави ЕЦБ. Италия и Испания не могат да бъдат спасени от Германия, само от ЕЦБ. А досега централната банка изстреля две големи гранати, с които даде да се разбере, че испанските и италианските банки ще имат достатъчно ликвидност. И това според мен ще ограничи заразата. Ако Гърция експлодира след една година с голям отлив на депозити от банковата система и т.н., тогава, разбира се, може да има зараза към Италия и Испания, но мисля, че може да бъде ограничена, ако ЕЦБ се намеси. Германия може да направи много малко.

С тези две големи гранати от дългосрочни кредити ЕЦБ отложи решението за след три години. Но какво става тогава, как ще може тя да попие обратно тази инжектирана ликвидност?

Принципно ЕЦБ не е раздала много нови пари. Тя раздаде пари при различни условия. Много от това, което ЕЦБ пласира като тригодишни кредити, преди го даваше като тримесечни кредити и при по-затегнати изисквания към обезпеченията. Така че основното бяха условията, а не количеството. Така че и въпросът не е дали ЕЦБ ще може да намали обема, а дали след три години ще може да каже: "Сега, банки, ще можете да получавате пари само за три месеца или една година." А това ще е възможно, ако междувременно европейските регулатори накарат банките да станат по-стабилни.

А мислите ли, че те имат способността, властта и политическата воля да го направят?

На национално ниво те имат нужната способност и власт да го направят, но не и политическата воля. А на европейско ниво те биха искали да го направят, както Европейският банков орган показа, но нямат властта.

Но какво ще стане, ако междувременно всичките тези обезпечения, които ЕЦБ сега държи, започнат да се влошават? ЕЦБ няма ли да е изправена пред две неприятни опции - да поиска довнасяне на обезпечение или да занижи още критериите си и така да трупа още лоши обезпечения?

Повечето обезпечения на ЕЦБ сега са независими от пазарните цени, така че не може реално да се влошат. Дори и при секюритизираните пакети от кредити за малки и средни предприятия несъбираемите вземания да се качат с няколко процентни пункта, няма пазар, който да срине стойността им от 150 на 20.

Не е ли това, което стана и при Lehman Brothers – изчезна пазарът за структурираните продукти?

Да, но това бяха продукти, които по принцип имаха пазарна цена. И когато пазарът се счупи, цената се срина. Но ако ЕЦБ приема нетъргувани обезпечения, които си остават нетъргувани и утре – тогава стойността им ще остане близо до номинала много дълго.

Дори и паричният поток от кредитополучателите съвсем да спре…

Точно така. Всъщност усещането в Европа през 2008-2009 г. беше, че кризата не е толкова голяма. По няколко процентни пункта тук-там. Освен в Испания и Ирландия – там беше различно. Така че дори и при дълбока рецесия в Италия обезпечението може да изгуби някъде 10% от стойността си. А тъй като то вече е дисконтирано с много по голям процент – 20-25-30%, мисля, че опасността обезпечението да се окаже, че не струва, колкото се очаква, не е толкова голяма.

Какво трябва да е финалното решение за Европа, така че да излезе по силна и стабилна след кризата?

Изходът ще отнеме десет години за пренастройване на периферните икономики. И трябва да купим време за тези десет години. Разбира се, трябва да се гарантира, че купеното време ще бъде и използвано. Но мисля, че пазарът ще наложи пренастройването. ЕЦБ предоставя време, но докато рисковата премия в доходността на Италия и Испания остава относително висока, правителствата ще направят реформи, ще имаме рецесия с много висока безработица, заплатите трябва да паднат плавно спрямо германските, бавно тези страни ще станат по-конкурентни и след няколко години ще почнат да изнасят повече стоки. Това е дълъг процес. Но винаги казвам, че Германия беше в много подобно на Испания и Италия положение преди петнайсет години, през 1995 г. Заради обединението с Източна Германия имаше голям дефицит в публичните финанси, дефицит по текущата сметка, раздут строителен сектор. И между 1995 и 2005 г. Германия растеше много бавно. Но заплатите не се вдигнаха, така че конкурентността плавно се подобри и Германия се върна.

Не и без помощта на еврото – фиксиран курс към другите европейски страни…

Не, в началото много хора казваха, че еврото е много лошо за Германия, тъй като тя влезе в него с много силен обменен курс.

Да, но така спря възможността на Италия да обезценява постоянно валутата си спрямо германската…

Да, но влезе със силен курс. Трябваха й десет години. И другите сега могат да наваксат. Трябват им десет години.

А не виждате ли политически риск – че италианското, испанското или гръцкото общество ще реши да не приеме тези продължителна рецесия и да напусне еврозоната?

Точно това е рискът. Той е реален в случая с Гърция, има риск и в Португалия. Но не и в Италия и Испания. Първо, неравновесието в Италия не е толкова голямо. Второ, вече сме видели 1995 г. – в Италия да се запази мястото на страната в Европа е популярна идея. Фискалната консолидация по достигане на първичен баланс вече е горе-долу направена, а намаляването на заплатите ще е по-трудно, но вероятно ще бъде постигнато.

По пътя към този десетгодишен преход Европа трябва ли да промени правилата, които бяха нарушавани, или да наложи нови?

Мисля, че пактът за стабилност може да се подобри, но това ще има минимален ефект. Много по-важно е да направим финансовата си система по-стабилна. Ако имахме стабилна финансова система, можехме просто да кажем не на Гърция. Защо я спасихме – защото пазарите имаха проблеми.

А нямаше ли да е по-евтино просто да се дадат пари на финансовата система, а не да се ползва Гърция като посредник?

Съгласен съм. Но усещането през 2010 г, беше, че ако се направи това, финансовите пазари ще се счупят, тъй като са толкова свикнали с идеята, че държавният дълг е сигурен, че ако тя се разруши, ще последва шок. Аз не мисля така. Но това, което може да се направи сега, е да се променят две много малки, но важни неща във финансовите регулации. Едното е, че като банките държат държавни облигации, рисковото им тегло е 0. Мисля, че нулата вече не е подходяща. А второто е, че често банките сега концентрират портфейлите си в книжа на собственото си правителство. Италианските банки държат книжа на италианското правителство на стойност 150% капитала си. Ако стойността на книжата падне, пада капиталът. И ако банките се разрастват - и правителството се разраства. И това може да се промени, като банките бъдат принудени и за това да съблюдават правилата за големи експозиции – най-много 25% от капитала им да може да се влагат в един емитент. Това се обсъжда сега.

А мислите ли че мерките на Европейския банков орган (ЕБО) да накара банките да вдигнат капиталовата си адекватност са добри?

Идеята е добра, но прилагането й е много лошо. Но това не беше грешка на регулатора, а на съвета на министрите. Всички казват, че това е идея на EБO, тяхната беше различна – те казваха трябва общ европейски фонд за повече капитал за банките. А министрите казаха – да, повече капитал за банките, но никакво европейско финансиране.

Какви са опциите на България в тази ситуация? Какво трябва да предприеме правителството, за да защити икономиката от дълговата криза, но дългосрочно да възстанови чуждите инвестиции?

Трябва да се изгради капацитет в обещаващи сектори чрез подсилване на техническите училища и институти – например в области като зелено земеделие, туризъм, програмиране. Това вече се прави, но е нужно време, за да се видят плодовете.

Трябва ли страната да вземе някакви предпазни мерки за доминираната си от гръцки и италиански банки финансова система?

Тези банки вече са под силен надзор. Но европейските власти трябва да насърчат гръцките банки да продадат чуждите си поделения на нови собственици с по-дълбоки джобове.

Трябва ли България да се стреми към еврозоната с всички сили или да заеме изчаквателна позиция?

България трябва да се стреми да изпълнява критериите, но не трябва да натиска партньорите си за конкретна дата.