Европа трябва да се справи сама с кризата си
Лидерите на еврозоната трябва да разберат, че не могат да накарат някой друг да решава проблемите й
Даниел Грос
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Европейските политици често обичат да възхваляват силата на еврозоната, особено сравнявайки я със Съединените щати. Тя има много по-нисък бюджетен дефицит (4% от БВП, в сравнение с почти 10% за САЩ), освен това, за разлика от САЩ, няма външен дефицит, което означава, че валутният съюз притежава достатъчно спестявания, за да финансира бюджетните дефицити на своите членове и да разреши техните проблеми със задлъжнялостта.
И въпреки тази относителна сила, лидерите на Европейския съюз изглеждат неспособни да разрешат кризата с държавните дългове в еврозоната. И въпреки, че провеждат среща след среща, така и не успяват да успокоят пазарите. Eвропейските политици се обърнаха за помощ към Международния валутен фонд и азиатски инвеститори.
Този апел за помощ отвън, е особено погрешен предвид причините, поради които кризата в еврозоната отива от лошо към по-лошо, въпреки изобилните ресурси на ЕС.
Основният фактор е разпределението на спестяванията
еврозоната. Страните на север от Алпите имат повече спестявания, но притежателите им не искат да финансират задлъжнелите южноевропейски страни като Италия, Испания и Гърция.
Ето защо рисковата премия върху италианския и друг южноевропейски дълг нарасна до 5%, докато в същото време германското правителство емитира краткосрочен дълг при отрицателни реални лихвени проценти. Нежеланието на северноевропейците да инвестират в южните си съседи е всъщност същината на проблема.
Германското правителство може да промени това, ако пожелае да гарантира всички италиански, испански и други държавни облигации на еврозоната. Но съвсем разбираемо не иска да направи това заради високия риск.
Европейската централна банка също може да помогне, ако се съгласи се да купи дълга, отхвърлен от финансовите пазари. Но, подобно на Германия, и на ЕЦБ разбираемо й липсва ентусиазъм за такова действие.
Така кризата не просто продължава, но се и влошава
Основните централни банки в света наскоро се съгласиха да налеят повече доларова ликвидност - най-вече в европейските банки. Това временно стопира непосредствената опасност от криза на ликвидността, но фундаменталният проблем със суверенните дългове си остава, тъй като италианското правителство не може да се финансира при разумни лихвени проценти.
И тъй като финансовите министри от еврозоната не успяха да се споразумеят за някакво вътрешно решение, решиха да повикат на помощ МВФ, който да предостави допълнително финансиране за Италия. Но защо членките на МВФ извън Европа биха се съгласили да финансират огромна програма за подкрепа на страна от Г-7 и еврозоната, която няма проблеми с платежния си баланс и има по-силни публични финанси, отколкото повечето от другите развити страни?
Преди месец лидерите на еврозоната потърсиха друг начин да търсят външна помощ, като решиха да продават емитирани от Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF) облигации на чужди инвеститори - предимно китайски и други азиатски централни банки.
Защо Китай да купува италиански дълг, след като Германия не иска?
Ако Китай все пак се съгласи да купи дълга, вероятно ще поиска и някои политически отстъпки и/или косвена гаранция от Германия - нещо, с което Берлин така или иначе не е съгласен.
Европейските политици трябва да разберат че не могат да изнесат решението на проблемите на еврозоната извън нея. Европейците могат и трябва да се справят с тази криза сами.
Единият вариант е обсъденото тези дни създаване специален фонд, финансиран от основните национални централни банки, влизащи в ЕЦБ, и поставянето му на разположение на МВФ, който да помогне на Италия и Испания. Това е начин да се използват ресурсите на ЕЦБ без формално да се нарушава Лисабонският договор, забраняващ на ЕЦБ да финансира правителства.
Този план има предимството че задължава еврозоната да разчита на собствените си ресурси. Но то също така
излага на показ политическата й слабост
и липсата на съгласуваност в Европа.
И наистина ако цялото упражнение е за да се използва МВФ като параван, ако назрее необходимост ЕЦБ да предостави ликвидност на страни като Италия и Испания, останалата част отсвета с право ще си зададе въпроса: Защо Европа не може да бъде по-откровена в използването на ЕЦБ за разрешаването на тази криза? Това е добър въпрос.
*Даниел Грос е директор на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. Текстът е предоставен от Project Syndikate
18 коментара
"Защо Китай да купува италиански дълг, след като Германия не иска?"
Ами защото Германия миналата седмица не можа да си пласира собствения дълг.
"Даниел Грос е директор на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел"
От коя планета падат тия!
Аз го познавам Даниел Грос. Умен човек е. Призовава Европа сама да се оправя, а да не хленчи. Така наречените лидери да не нажежават обстановката излишно, за да може в състояние на стрес да си прокарат идеите. Да измислят решение, а да не продължават да създават проблеми
Към абзаца за несигурността на ЕЦБ относно изкупуването на дългове: напротив, ЕЦБ само това и чака, да се превърне в кредитор на европейските страни, както порочния федерален резерв на САЩ например - частна банка, чиито длъжник по закон е ... американското правителство.., която контролира де факто политиката на държавата със своите изключителни права (на печатане на пари, на определяне на лихвения процент, т.н) . Изборът пред европейския "север" е между това да разцепи ЕС на "две скорости" но да "запази" капиталите си, или да следва линията, чертана от "световните институции" ...
Нейсе, интересни два дни ни чакат. (:
(п.п. - и-кратко - загубено завинаги. )
Парите трябва да престанат да бъдат държавна собственост!
Нещо подобно на Федералния резерв в САЩ е по-добрия вариант.
Нищо държавно не е на печалба.
Държавата не трябва да се занимава с дейност чиято цел е печалба, следователно не трябва да се занимава с парично предлагане.
До коментар [#5] от "dreamer":
Но когато тази сила попадне в частни ръце, се превръща в диктат на икономиката над демокрацията. Въпроса е труден за решаване, за да се каже лесно - "това - да, това - не!" , но във всеки случай, и при двата варианта решаващият фактор е човешката корупция, като ако една частна централна банка е корумпирана, проблемът е огромен - създава се държава в държавата, която диктува зад кулисите на правителството... Когато има някой сериозен конфликт между тях, веднага може да се предизвика икономическа криза, която да свали правителството светкавично. За справка - Италия и Гърция, която има за премиери - Банкери. Демокрация?
П.п. Федералния резерв има, единствен в света, правото да печата долари без да обявява това. От тази политика плащаме и ние с теб!
(А, сега и пълният член, ужас!)
До коментар [#7] от "conservamus":
Не съвсем.
Освен това, ако една банка е корумпирана има проблем, но при държавната власт няма ако, всяка държава е гарантирано корумпирана.
Принципно има начин , но разбира се съвсем не е да е една единствена отново да има право.
Сега не е по-различно.
Всяка централна банка си печата както си знае, печатащите банки са стотици, обаче се контролират от гарантирано корумпирани управители.
(съжалявам, че се изразявам разхвърляно ама не ми се мисли по това време)
[quote#1:"bobacho"]Ами защото Германия миналата седмица не можа да си пласира собствения дълг. [/quote]
Нещо се бъркаш май. И Германия и Франция си пласираха облигациите и то на доста добри лихвени нива предвид ситуацията.
Не мога да разбера такива коментари.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.