Югоизточна Европа под пиратските знамена

Новите медии раждат нови политически поколения

Прозрачност, демократично взимане на решения, свобода за ползване на информациите в интернет - това са централните искания и на румънските пирати. "Фактически ние сме една нация от интернет, каквато в момента съществува по цялата планета", казва основателят на румънското Пиратско движение Клаудиу Маргинеан.

Бившият архитект не е единствения пират в семейството. Макар че са регистрирани в международното обединение Pirate Parties International, в собствената си страна румънските пирати още не са признати официално за партия. Причината е, че за основаването на партия в Румъния са необходими 25 000 подписа. Клаудиу Маргинеан и неговите колеги се надяват да съберат достатъчно подписи още преди парламентарните избори през ноември.

Технологии и граждански права

На пиратите в съседна Сърбия също недостигат няколко хиляди подписа, за да бъдат регистрирани като партия и да получат право за участие в избори. Много хора в Сърбия смятат, че това движение си прекарва времето единствено в "пиратска дейност" из интернет, оплаква се Иван Вукович - координатор на сръбските пирати. "Ние обаче не се застъпваме за продажбата на пиратски копия на музика и софтуеър.

Единственото, което искаме е, хората да могат съвсем свободно да си обменят идеи, съдържания от мрежата, музика и видеа", заявява Вукович. "Пиратите пледират за повече свобода в интернет. Технологиите са толкова напреднали, че дават възможности за повече граждански права. По този начин може да се реализира една истинска демокрация", добавя Дарио Видович, съосновател на  движението в Хърватия.

Прозрачността като икономическа програма

Съвместно взимане на решения, т.н. "Liquid Democracy" - това искане обединява пиратите в Югоизточна Европа с политическите корсари в цял свят. В този регион, пиратски партии или сдружения има още и в България, Унгария и Босна и Херцеговина. Такива движения съществуват в близо 60 страни, повечето от тях са в Европа. Особено успешни са те в Германия, където според актуални изследвания, те биха могли да разчитат на 11 до 13% от избирателските гласове. Това дава импулс и на техните колеги в Югоизточна Европа.

На силен попътен вятър разчитат и гръцките пирати, които на 6 май излизат за пръв път в парламентарни избори. Както гръцките, така и румънските корсари се надяват още тази година да влязат в парламентите на страните си. Те настояват за въвеждането на фиксиран минимален доход за всеки гражданин. Клаудиу Маргинеан открито признава, че още сега иска да се осъществи подобно искане. Румънските пирати се надяват най-вече на гласовете на младите хора, на които им е писнало от утвърдените партии. Това са и основните избиратели на пиратите из цяла Европа.