Нещо ново, нещо старо ...

Признавайки загубата си, Тадич предупреди, че би било стратегическа грешка за страната да се върне в 90-те години и да промени европейската си ориентация. Още с обявяването на резултатите обаче Николич обеща, че Сърбия няма да се отклони от европейския път. "Тези избори не бяха референдум за или против евросъюза, а за решаване на вътрешните проблеми, създадени от Тадич и Демократическата партия", каза самият победител. И добави многозначително, че "ще защитава Косово" и ще търси съюзници "и на изток, и на запад".

Николич, чийто съюзници националисти са традиционно свързани с Русия, започва политическата си кариера в крайната националистическа Сръбска радикална партия (СРП), където дълго време е втори в управлението след Воислав Шешел. През целия период на 90-те години СРП се явява неофициален съюзник на Милошевич. Позволено им е свободно да разпространяват идеите си – създаване на Велика Сърбия и изгонване на несърбите от сръбски земи, говорят за заговор срещу сърбите и православието, описват хърватите като изконни врагове и др. По този начин Социалистическата партия (ССП) на Милошевич запазва имидж на по-умерена и все пак патриотична формация. Смята се, че СРП е свързана със създаването и координирането на паравоенни групи, известни като "Четници" и "Тигрите на Аркан", считани за отговорни за военни престъпления в Хърватия и Босна. Има дори спекулации, че самият Николич е бил доброволец при "четниците", тъй като оцелели хървати от клането в село Антин през 1991 г. го разпознават. Новият сръбски президент никога не е коментирал това, а единствено отрича някога да е стрелял.

Отношенията с Милошевич невинаги са добри – след опита му да се легитимира като поддръжник на идеята за мир се стига до разграничаване от радикалите, а Шешел и Николич дори са затворени за по три месеца. След Дейтънските споразумения Шешел нарича Милошевич "най-големия предател в сръбската история". Но това не пречи в навечерието на косовската криза и бомбардировките на НАТО да се сформира коалиция между СРП и ССП, в която Николич е вицепремиер. Той е във властта и при операцията на НАТО през 1999 г. В свое по-късно изказване (което със сигурност ще бъде в брифингите на всички чужди дипломати) Николич заяви: "От всички войни, които Милошевич започна, той се отказа. Най-голямата му грешка е, че той не беше човек, който докарва нещата докрай."

От "не" до "нека"

След епохата на Милошевич Томислав Николич поема по заместителство ръководния пост на СРП, когато Шешел е изпратен да отговаря пред съда за военни престъпления в Хага. В края на 2008 г. обаче прави идеологически завой - внезапно се отцепва от СРП заради позицията им против интеграцията в ЕС и сформира по-умерената Сръбска прогресивна партия, която в стремежа си да си извоюва проевропейски имидж изоставя много от крайните идеи на радикалите. От противник на ЕС и НАТО Николич изведнъж става техен привърженик. Човекът, който заяви, че Сърбия "ще е по-добре като руска провинция", отколкото като член на ЕС, сега твърди, че иска да влезе в съюза.

Какво провокира такава драстична промяна? Според Флориан Бийбър, професор от университета в Грац и дългогодишен наблюдател на Балканите, дори да не става въпрос за политически катарзис, това не прави трансформацията по-малко истинска: "Николич пое доста голям политически риск да стане проевропеец. Дори и това да бе продиктувано по-скоро от опортюнизъм, отколкото от идеологическите му убеждения, той разбра, че политическото мнение в Сърбия вече се е променило и се насочи натам, защото така щеше да спечели политически точки", обяснява Бийбър пред "Капитал".

Николич уточнява, че подкрепя евроинтеграцията, но не и на всяка цена, и обявява, че винаги ще защитава сръбските интереси в Косово. "Да искаш от сърбите да избират между ЕС и Косово, е като да искаш от някого да избере между убийството на дъщеря му или сина му", казва той. Освен това поддържа мирно създаване на обща държава с Република Сръбска в Босна. Партията на Николич е от малкото извън бившия СССР, подписала споразумение за взаимопомощ с "Единна Русия" на Путин. Той не крие симпатиите си към Москва и заявява, че "тя е в сърцето ми и никой не може да ми я отнеме". През март Николич беше почетен наблюдател на изборите в Русия, които оцени високо и обеща да въведе идеята с уебкамери в избирателните секции в Сърбия.

Той доскоро определяше Шешел за свой "приятел и наставник", но просто спира да говори за миналото. Според Бийбър трансформацията на Николич е истинска, но не е задължително той наистина да е променил мнението си. "Забележете, че, когато го попитат за миналото му, той не се извинява и не се дистанцира от него. Така че скъсването с радикалите не се базира на неговите убеждения, а на добрата му политическа преценка. Това е един прагматичен подход, но това не означава, че няма да е траен", обобщава експертът.

Прагматизмът пролича много добре в последната кампания, в която Николич предвидливо избута назад косовската тема и предпочете да се фокусира върху инвестициите, производството, новите работни места и по-високите пенсии. Това се оказа печеливш ход - сърбите имат все по-големи икономически притеснения, които Тадич и неговата управляваща партия не можаха да потушат. Безработицата е 24%, външният дълг е 24 млрд. евро, БВП през първото тримесечие на годината се сви с 1.3%, средната заплата е 350 евро, а корупцията, престъпността и сенчестата приватизация продължават да са основен проблем. Сърбия страда от висок бюджетен дефицит (над 4%) и висока задлъжнялост (над 45% от БВП), които я приближават опасно близо до модела на страните от Южна Европа, без да има спасителната мрежа на ЕС под себе си. "Гласоподавателите решиха да накажат демократите и лично Борис Тадич за лошото състояние на сръбската икономика и ширещата се корупция", констатира и кореспондентът на Би Би Си Ник Торп. Той вижда Николич като усмихнатата фигура на добрия дядо, който носи промяна в стила на върха на сръбската политика.

Сръбски миш-маш

В какво ще се изразява тази така неочаквана промяна тепърва предстои да разберем. Според Бийбър например има два възможни сценария и двата минават през тази разделителна линия в сръбската политика - Косово. Първият е Николич да заеме по-твърда позиция и тогава ще бъде по-трудно да се примирят двете противоположни позиции за ЕС и Косово. "При втория сценарий трябва да се вземе под внимание това, че в дясното пространство в Сърбия няма кой да предизвиква Николич. Тадич постоянно гледаше към Николич и се страхуваше, че ще загуби, ако прави прекалено много компромиси за Косово. А сега Николич няма за какво да се притеснява и за него може да е по-лесно да постига компромиси", смята Бийбър.

Освен това истината е, че фигурата на президента не е толкова силна в съвременната сръбска политика. Много по-важна е тази на премиера, а той засега изглежда да е или самият Тадич, или лидерът на социалистите Ивица Дачич. Дачич е известен като Малкия Слобо и е бивш говорител на Слободан Милошевич. "Николич е неудобен, без съмнение, но не е краят на света", коментира директорът на софийския клон на Европейския съвет за външна политика Димитър Бечев. "Национализмът присъства в целия политически спектър в Сърбия. Едно от протежетата на Тадич - външният министър Вук Йеремич, отдавна е надминал опозицията в размахването на флага по въпроса за Косово." Така че, въпреки че е изненадваща, победата на Николич може да е по-важна не заради самия него, а заради разместванията, които може да предизвика в правителството.

Партията на Николич стана първа на изборите на 6 май, но демократите и социалистите (съответно втори и трети), сключиха споразумение да продължат правителствената си проевропейска коалиция, която управлява страната през последните четири години. Тази договорка обаче бе направена на базата на предположенията, че Тадич ще спечели президентските избори. Социалистите обявиха, че Тадич е приемлива фигура за премиер, "но и има възможност за коалиция между Николич, социалистите и трета партия, като например хората на Кощуница, което ще е трудно заради антиевропейската им позиция, или с проевропейските малцинствени партии. В момента всичко зависи от Дачич и без него никой не може да състави коалиция", обобщава Флориан Бийбър.

Поставен в контекста на сръбския политически миш-маш, изборът на Николич не изглежда толкова странен. Но въпреки това той е силно послание от страна на сърбите - умората от икономическите несгоди, които не бяха смекчени достатъчно от сближаване с ЕС, водят до изостряне на тона. Сърбите имат пред себе си примера на Хърватия, която вече стана член на ЕС и това води според Димитър Бечев до логичния въпрос дали Сръбската прогресивна партия може да имитира Хърватския демократичен съюз, който също мимикрира от националистическа към центристка партия с проевропейска програма. Разликата между думи и дела, разбира се, е голяма. Томислав Николич промени думите, за да стигне до най-високия пост. Сега остава да се види дали ще ги последва с дела.