Все още в ничията земя

"Най-реалистичният сценарий за коалиция наистина е между Демократическата партия и социалистите. Заедно с Обединените райони на Сърбия и етническите формации те ще имат мнозинство и ще бъдат продължение на сегашното правителство", обяснява пред "Капитал" Флориан Бийбър, професор от университета в Грац и дългогодишен наблюдател на Балканите. "Социалистическата партия бе победителят на тези избори, защото постигна твърда трета позиция и единствена значително подобри представянето си спрямо 2008 г. Ето защо изглежда вероятно, че Дачич ще поиска да е министър-председател." Но според Бийбър се очаква съпротива от страна на ДП, особено в лицето на сегашния кмет на Белград Драган Джилас, който също е сочен за фаворит за премиерския пост.

Ако министър-председателят все пак бъде избран от редиците на демократите, то социалистите със сигурност ще успеят да си осигурят други ключови позиции в кабинета, пояснява Бийбър. Според него все пак съществува и теоретична възможност за коалиция между Социалистическата партия и хората на Николич. Но тя няма да има мнозинство, а липсват изгледи за потенциални партньори сред другите партии. Третият вариант - широка коалиция със стабилно мнозинство между демократите и Сръбската прогресивна партия, е труден за постигане, макар двете формации да имат сходни програми. Проблемът е, че Тадич ще трябва да даде значителна част от министерските постове на Николич, което определено не е по вкуса му.

Всички за ЕС

На теория и трите големи партии в новия парламент са проевропейски. Под повърхността обаче нищо не е еднозначно. Лявоцентристката ДП на Тадич например е основен двигател за присъединяването на страната към ЕС и при нейното управление Сърбия получи статут на кандидат за еврочленство. Партията е доказала, че е склонна да преговаря за бъдещето на Косово, както и да седне на една маса с Прищина, но никога не е приемала възможността за независимост. И въпреки че Демократическата партия през годините е била основна опозиция на Милошевич, от 2008 г. досега неин коалиционен партньор бяха именно социалистите, чийто лидер Дачич бе бивш говорител на Милошевич (и е известен с прякора си Малкия Слобо).

Сръбската прогресивна партия, оглавявана от консервативния популист Николич, също се стреми да си създаде проевропейски имидж. Тя се отцепва от Сръбската радикална партия на Воислав Шешел (идеологически съюзник на Милошевич) именно заради съпротивата й срещу присъединяването към ЕС. Доскоро Николич бе възприеман от Запада като лицето на антиевропейския сръбски национализъм. Сега обаче той упорито се опитва да отхвърли този етикет, макар да подчертава, че не би заменил Косово за ЕС и че партията му има споразумение за взаимопомощ с "Единна Русия" на Владимир Путин.

Но има ли такова нещо като "бивш радикал"? Според Флориан Бийбър трансформацията на Николич изглежда истинска: "Въпреки че той направи някои силно националистически изказвания в миналото, промяната му вероятно е искрена. Тестът за това дали е отдаден на европейската интеграция обаче ще е, ако влезе в правителството и му се наложи да помири двете позиции за Косово и ЕС", обяснява специалистът. И все пак в партийната програма на Николич "обединението с Косово и Метохия" като приоритет е поставено преди "членството в ЕС и сътрудничеството със света".

Макар и основана от Милошевич, социалистическата партия на Дачич също е с твърда проевропейска позиция. Същността й обаче също е двойствена – тя се разграничава от миналото си, но все пак никога не е осъдила публично режима на Милошевич.

Така въпреки проевропейския си характер и трите основни сръбски партии залагат на формулата "и в ЕС, и с Косово". Само че Сърбия едва ли ще успее да стане "втори Кипър" и да влезе в ЕС със замразен конфликт. Ето защо рано или късно на Белград предстои да направи избор.

Между новото и старото

И докато оттук нататък формирането на новото правителство вече е въпрос на партийни договорки и отстъпки, сърбите ще трябва да гласуват още веднъж – на балотажа, който ще определи следващия им президент. На първия тур Тадич изпревари с 0.26% Николич, с когото се сблъскват на избори за трети път.

Бившият радикал Николич, който навремето казваше, че предпочита съюз с Русия пред всякакви отношения с ЕС, сега избута назад в кампанията си косовската тема и предпочете да говори повече за привличане на инвестиции и по-високи пенсии. Борещият се за трети мандат Тадич също заложи на темата икономика и обеща вдигане на жизнения стандарт. Акцентът върху икономиката изглежда повече от наложителен в страна, в която безработицата е 24%, БВП през първото тримесечие на годината се сви 1.3%, средната заплата е 350 евро, а корупцията, престъпността и сенчестата приватизация продължават да са основен проблем.

На този фон засега прогнозите са, че Тадич ще спечели. "Той не само е по-популярен от Николич, но и повечето от гласувалите за другите кандидати по-скоро ще пренасочат вота си към него, отколкото към Николич", смята Бийбър. Според него над 15% от сърбите са подкрепили кандидати, които са или от малцинствата, или от други партии, споделящи политическата ориентация на Тадич. Освен това по-голямата част от подкрепилите Дачич също ще дадат гласа си за настоящия президент. Важно е обаче през следващите две седмици Тадич да мобилизира симпатизантите си, тъй като при ниска избирателна активност има вероятност да загуби заради твърдия електорат на Николич.

За Сърбия това не е много вдъхновяващ избор - между стария Тадич, който трябва да обясни защо не е изпълнил много от обещанията си, и новия Николич с неговото спорно минало и липса на опит в управлението. Който и да победи, ще трябва да се заеме с икономиката и решаването на вечния въпрос – Косово или ЕС.

По темата работи и Марин Душев