Мирослав Лайчак: ЕС още се интересува от Западните Балкани, въпреки вътрешните си дилеми

Напредващите бързо, бавно и Македония

Словашкият вицепремиер познава Балканите отдавна, тъй като отговаряше за тях в европейската дипломатическа служба. Затова и е най-логичният човек, към когото да бъде отправен въпросът дали Западните Балкани се движат все още към ЕС. Хърватия, разбира се, е блестящият пример, а Черна гора може да я последва, но с Николич Сърбия все още изглежда несигурна в избора си, а страни като Македония, Босна, Косово и Албания дори не фигурират в дневния ред. "Да, движат се, но не толкова бързо, колкото могат и искаме", казва Лайчак. "Те свикнаха с нашето внимание, което напоследък не получават, защото сме заети с вътрешните си дилеми. Те мислят, че това означава, че сме загубили интерес към разширяването. Това не е така. Нашият ангажимент остава, знаете какво трябва да се направи и няма пречки да го правите. Тези страни, които не само в документите, но и на практика са заложили в дневния си ред приобщаването към европейските стандарти, те прогресират. Не случайно Хърватия вече е член, а Черна гора чака дата за преговори."

И все пак, да вземем например Македония - страна, която навремето таеше солидни надежди за бързо започване на преговори. Днес тя изглежда безнадеждно блокирана - от гръцкото вето за името, но и от собствената си политика, която я отдалечава от Брюксел. "Македония не напредва от 2005 г. насам", признава Лайчак. "Последните събития там доказват колко важно е страните да имат позитивна перспектива. Ако изведнъж им отрежеш тази перспектива, те започват да генерират не толкова позитивни процеси. Аз го наричам "заместващ дневен ред", например въпросът с името." Етническото разделение в страната обаче според него не е задължително проблем за ЕС. "На Балканите има различни модели и успехът не зависи от етническата структура. Тя може да е проблем или предимство. Важно е лидерите да са отдадени на идеята за членството. Преди 10 години Македония беше представяна като успеха на мултиетническата демокрация."

Лайчак припомня опита и на собствената си страна, и на България - не се присъединяваш към ЕС под натиск, а защото го искаш. "Западните Балкани са свикнали някой да седи до рамото им и да им посочва "направи това и това". Но липсата на това не значи липса на ангажимент." Той отхвърля идеята за "умора" от разширяването. Това е извинение за онези, които не се интересуват от това, казва Лайчак. "Има по-малко внимание, пари и енергия, но не и по-малко ангажимент". България и други държави наоколо могат да играят важна роля в процеса, смята словашкият вицепремиер и дипломат. Тъй като ЕС трябва да калибрира политиките си спрямо променящите се нужди на региона, именно София може да е тази, която да подсказва какви да бъдат промените.

Повече наказания, моля

Това, което отклонява вниманието и което засмука всички на Балканите в един общ облак от страх, е гръцката криза. Ще повлияе ли тя на Западните Балкани? Да, казва Лайчак. "Тя няма да промени условията за присъединяване, но ще повлияе на механизмите, по които се изпълняват тези критерии, след като вече си вътре." Гръцката криза според него трябва да дава надежда на кандидатите за членство, защото е илюстрация на европейската солидарност. "Ние подкрепяме механизма за стабилност, въпреки че пенсиите у нас са много по-ниски от тези в Гърция. Всички правят възможното, за да запазят Гърция в еврозоната. Само от тях зависи дали ще излязат или не."

Всеки разговор на европейски министри тези дни се завърта около кризата и ситуацията в еврозоната. Словакия наскоро влезе в общата валута и не се подписа под идея за фискален съюз, но изглежда, че точно натам се е запътила. Съгласна ли е с това? Абсолютно, е отговорът на словашкия вицепремиер. "Имаме нужда от правила и санкции, които да се прилагат. Това е общата ни валута, не може една страна да прилага мерки за затягане на бюджета, а друга да харчи прекалено и двете да са част от един и същ механизъм. Ние сме "за". Приветстваме засилването на ролята на комисията в надзора на бюджетите. Ние прогнозираме бюджетен дефицит от 4,9% догодина и ще опитаме да слезем по всякакъв начин под 3%, иначе знаем, че ще бъдем санкционирани. И го приемаме."

Дали обаче всичките му колеги от масата в Брюксел мислят така. "Няма нито една страна, която да протестира срещу баланса между мерки за затягане на бюджета и тези за стимулиране на растежа", казва внимателно Лайчак, като подбира думите си. "Очевидно е, че в ЕС има нетни платци и такива, които получават помощ от ЕС, а аз лично вярвам, че онези които плащат най-много, трябва да имат повече право да кажат как да се разходват тези пари. Така е в живота". В същото време обаче той не изглежда съгласен с това, което Ангела Меркел нарича вече открито Европа на няколко скорости. "В такива времена лидерите говорят много неща. Все още вярвам, че най-добрият вариант е един ЕС, където всички играят по еднакви правила."