Какво (не) се разбрахме

Още в началото на преговорите двете страни се споразумяха, че общините с преобладаващо сръбско население ще могат да бъдат обединени в собствена асоциация и така ще се гарантира тяхната културна и политическа автономия. Но правомощията на тази асоциация винаги са били повод за раздор. Според Белград тя трябва да получи собствени съдебни органи и полиция, за да бъде ефективна. Прищина е твърдо против, като изтъква, че към момента от всички 120 хил. сърби в Косово едва една трета живеят в контролираните от Белград северни общини, а сигурността и културната автономия на останалите е гарантирана успешно от косовската конституция и правна система. И когато Дачич заявява, че "предложенията са много под това, което бихме могли да си представим дори в най-лошите си сънища", може да се заключи, че Белград вероятно не е получил очакваните отстъпки.

В името на властта

Другото предположение за провала на преговорите са противоречия в рамките на управляващата коалиция в Белград. "Възможно е в Брюксел да е било достигнато окончателно споразумение, което обаче да е трябвало да бъде ратифицирано от парламентите на двете страни. Разбираемо сръбската делегация е поискала време, за да може да организира успешното прокарване в Скупщината. Когато обаче са се върнали в Белград, се е оказало, че всъщност няма да могат да съберат подкрепа", казва за "Капитал"  проф. Даниел Съруър от университета "Джонс Хопкинс". Според Съруър (който е бивш вицепрезидент на Института за мир на ООН и се е занимавал с подобряването на диалога между сърби и албанци на Балканите) най-вероятно проблемът е бил в президента Томислав Николич или части от неговата Сръбска прогресивна партия (СПП), които не са готови да допуснат Белград да загуби твърде много възможности да влияе върху сърбите в Косово или да направят по-сериозни отстъпки по отношение на ефективното признаване на независимостта на страната.

Неназовани източници разказват пред сп. Economist, че именно по време на последния кръг от разговори сръбският вицепремиер Александър Вучич, който е и наследник на Николич като председател на СПП, е предложил да подаде оставка. Тогава Дачич го е разубедил, тъй като това би означавало падане на правителството, но обратно в Белград нещата може отново да са се изострили. В този момент твърденията, че преговорите са били опит за извиване на ръцете на Сърбия, са се оказали начин за печелене на време в сложната ситуация. "В момента Белград всячески се стреми да не бъде обвинен за провала и да си остави вратичката към ЕС отворена", казва проф. Съруър. 

Последна възможност

"Имайте предвид, че говоренето за ултиматуми или изнудване може да е последен опит да се измъкнат още отстъпки от страна на Прищина, коментира пред "Капитал" Димитър Бечев от софийския офис на Европейския съвет по външна политика. Вероятно по неофициални канали преговорите продължават и сега. Възможно е да се стигне до споразумение в последния момент."

Показателно е, че макар първоначално да бе заявено, че посредничеството на ЕС е приключило, по-късно стана ясно, че баронеса Аштън все пак ще посети Белград идната седмица. Смята се, че нейната оценка върху преговорния процес, която ще излезе на 22 април, е алтернативен вариант страната все пак да получи дата за начало на преговори с ЕС.

След кипърския прецедент никой в ЕС няма желание да допуска повторението му и пътят на Сърбия към ЕС минава през изчистване на косовския въпрос. През последните две години бяха постигнати неща, които доскоро бяха немислими – двете страни възстановиха търговията помежду си, намерена бе приемлива за Белград формула Прищина да участва в международни форуми (с наименованието Косово*) и бяха отворени съвместно управлявани гранични пунктове по общата им граница. Всичко това беше следствие от взаимен компромис и Белград доказа, че има желание да търси решения. Ще бъде жалко да се препъне на финалната права, защото, както обяснява проф. Съруър, "неуспех сега може да забави  евроинтеграцията на Сърбия с две или дори повече години". Което няма да е добре както за страната, така и за региона.