Желанието за независимост ще реши изхода от изборите в Каталуня

Призивите за независимост не са ново явление в Каталуня, но ако преди се основаваха по-скоро на усещането, че каталунската национална идентичност е различна от испанската, то сега повечето аргументи са свързани с фискалния дефицит и данъците. Пристанищата, автомобилните фабрики и банките на богатия регион допринасят за една пета от испанската икономика. Повечето данъци се събират на централно ниво, като Каталуня изчислява, че допринася с 16 милиарда евро повече, отколкото получава.

Доскоро регионът с население 7.5 милиона души настояваше най-вече за самоуправление в области като данъците, без да иска независимост. Рецесията и рекордно високата безработица в Испания, съчетани с драстични икономии, обаче изостриха усещането сред каталунците, че те са несправедливо облагани с данъци.

Отчасти вдъхновени от движенията за независимост в Шотландия и Белгия, все повече каталунци са на мнение, че регионът, чиято икономика си съперничи с португалската по размер, би се справил по-добре извън Испания. В същото време Каталуня има най-големия дълг в Испания - 22% от БВП, и както останалата част от страната, е харчила твърде много по време на имотния бум, поради което сега не може да участва самостоятелно на пазарите. Това принуди Мас да поиска от Мадрид 5 милиарда евро спасителна помощ, за да погаси задълженията си.

Еднопосочен билет към нищото

Сепаратизмът в Каталуня и Страната на баските беше потискан при управлението на диктатора Франсиско Франко, но след като Испания се върна към демокрация, новата конституция даде на 17-те автономни области значителни правомощия за самоуправление. Окуражени от новата си свобода каталунците създадоха собствена полиция, отвориха свои делегации в чужбина и съживиха каталунския език. Движението за независимост загуби силата си през 80-те години и през 90-те хората в региона започнаха да се възприемат като каталунци и испанци едновременно.

През последната година обаче настроението отново рязко се смени. Още преди две години Конституционният съд лиши каталунците от някои аспекти на тяхната автономия, а тази година Рахой отказа да им позволи да задържат за себе си по-голяма част от данъците. Разочарованието прерасна в най-голяма демонстрация за независимост на 11 септември тази година.

Дори да осъществят мечтата си за независимост обаче, каталунците ще трябва да се изправят пред въпроса какво всъщност означава отделянето. Премиерът Рахой предупреди, че Каталуня ще трябва да кандидатства наново за членство в Европейския съюз и призова избирателите "да не си купуват билет за нищото". Засега сигналите от Брюксел също не са положителни.

Еврокомисарят по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг заяви, че ако регионът обяви независимост, автоматично ще остане извън ЕС. Освен това според договора на ЕС всяка държава членка може да наложи вето на приемането на нова страна в блока, което означава, че Испания може да блокира членството на Каталуня.

И все пак Мас изрази оптимизъм, като заяви, че би било нелогично малкият богат проевропейски испански регион да не бъде приет автоматично като член на ЕС. По думите му испанският регион вече изпълнява критериите за еврочленство и дори ще бъде нетен вносител в бюджета на блока. 

Отклоняване на вниманието

Някои избиратели определят Мас като опортюнист, който скоро ще поднови разговорите с Мадрид за данъците, докато други подозират, че пламенните му призиви за отделяне са опит да отвлече вниманието от икономиите, а независимостта няма да реши проблемите. Компаниите в Каталуня се страхуват от масовото бягство на големите мултинационални фирми и от загубата на инвестиции, ако регионът се отдели от Испания. На по-различно мнение са малките компании, които смятат, че нова независима данъчна структура ще позволи на региона да инвестира повече в инфраструктура, което би било добре за бизнеса.