Свят

Лутания в пустинята

Президентски декрет и проект за нова конституция доведоха до най-сериозното напрежение в Египет от революцията насам

Красимир Янков

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

По-голямата криза

Дори да бъде потушена тази криза, това няма да е лекарство, а предупреждение за Египет. Икономиката се възстановява бавно, с прогнозиран ръст за тази година от 2%, което е прекалено малко, за да поправи щетите от революцията и да нахрани гладните милиони, които я водеха. МВФ обмисля дали да предостави заем в размер на 4.8 милиарда долара. "През последните две години над Египет е надвиснала една сянка на икономически колапс. Ако тя се материализира, тогава може да се стигне до нещо повече", казва анализаторът Илайджа Заруан. За тежките решения, необходими в съвсем близко бъдеще, е необходим консенсус между политическите партии, какъвто, очевидно е, не съществува.

"Сега опозицията е по-силна. Трудно ми е да си представя, че тя ще се съгласи да приеме нещо по-малко от по-голямо представителство в конституционното събрание", смята Заруан. Омар Ашур от университета в Екзитър, който следи Египет, пък не вярва, че политическите лидери, повечето от които са над 60-годишни, са готови да говорят едни с други. "По-скоро искат да покажат силата си чрез младежите по улиците", отговори Ашур в писмо до "Капитал".

Това е показателно за новия Египет. Както казва Нагиб: "Ако сега излизат по-малко от 10 000 души на улицата, никой не ги брои за протест. Преди революцията събиране на 200 беше нещо невиждано."

Двадесет и четири часа. Толкова отне на египетския президент Мохамед Мурси да измине пътя от герой до злодей, след като в сряда миналата седмица той договори примирие между Израел и "Хамас", а на следващия ден издаде декрет, с който окупира цялата власт в страната и извади десетки хиляди египтяни по улиците.

Указът на президента, прочетен по държавната телевизия, започна обещаващо – той нарежда започване наново на всички дела, свързани с убийствата по време на 18-те дни на египетската революция от 2011 г., и отстранява главния прокурор, смятан за останка от режима на Мубарак. След това обаче Мурси отмени всички укази, издадени преди последния, забрани разформироването на конституционното събрание, в което доминират ислямистите, на горната камара на парламента и отне правото на която и да е власт да отменя укази на президента. И сякаш това не е достатъчно, президентът също така си запази правото "да предприеме всички необходими действия за защита на държавата и революцията".

Това действие успя да обедини повече хора от което и да било друго събитие от революцията насам и в големите градове тази седмица имаше серия масови протести, които завършиха със сблъсъци с полицията и подпалване на няколко офиса на Партията на свободата и справедливостта на Мурси (която е политическо крило на "Мюсюлмански братя"). Вместо да отслабват с времето, те се засилиха, а в отговор "Мюсюлмански братя" предупредиха, че ще мобилизират свои митинги в подкрепа на президента тази събота. Нова битка за улиците на Египет, изглежда, е в ход.

Новият фараон или старият ислямист

Защо Мурси предприе такъв ход? Очевидното обяснение, което той и неговите приближени дават, е да се попречи на стария режим да "открадне революцията". Мурси твърди, че висшият съдебен съвет е имал намерението да разпусне конституционното събрание, след като обяви разпускането на парламента по-рано и дори е искал да отмени декларацията от август, с която Мурси отне властта от военните. Това щеше да забави доста процеса по изработване на нова конституция, което вече бе забавена неколкократно от военните и съда.

Другото, което вероятно е водило Мурси към решението, е видимата фрустрация сред хората на улицата от липсата на правосъдие срещу бившия режим. "Нула, повтарям, нула процента от офицерите, които убиваха през януари 2011 г., са осъдени", натъртва пред "Капитал" политическият активист Ахмед Нагиб. Липсата на съд за виновните се дължеше до голяма степен и на фигурата на бившия главен прокурор, който беше разглеждан като верен на режима на Мубарак. Наближаващата втора годишнина от революцията провокира недоволството на египтяните малко преди последната криза в Газа и те се събраха на площад "Тахрир", за да протестират срещу сградата на Министерството на вътрешните работи, което е обвинявано в корупция и липса на каквато и да било лустрация от старите функционери на режима. Една от версиите е, че Мурси е издал указа именно за да се опита да потуши недоволството, преди то да избухне.

Но начинът не беше този. Първо, въпреки че всички съдии са формално президентски назначения, доста от тях са номинирани от самата система и не могат дружно да бъдат подвеждани под общ знаменател. Второ, такъв указ директно го постави отвъд закона, тъй като никоя друга власт в Египет не би могла да контролира президента. Толкова скоро след падането на Мубарак въвеждането на нови неограничени пълномощия за един човек е повече, отколкото египтяните могат да понесат. Оправданието на Мурси и "Мюсюлмански братя", че става въпрос за временна мярка, не работи в една държава, където хората добре знаят, че всичко временно може да стане постоянно - извънредното положение, в което Египет се намираше последните десетилетия, също беше представяно като временно.

"Това не е втора революция, а важен сигнал. Дори да е имал най-добри намерения, египтяните доказаха, че не са съгласни да се поставят основите на друг диктатор", казва пред "Капитал" Ахмед Нагиб, който е член на Съвета на пазителите на революцията. "Затова мобилизацията е важна - показа, че има и други освен "Мюсюлмански братя, които могат да извадят хората на улицата."