Без война, без мир

Време за война

Началото на операцията в Газа на 14 ноември дойде скоро след президентския вот в САЩ и малко преди предсрочните парламентарни избори в Израел през януари 2013 г. Това породи много спекулации дали по този начин израелският премиер Бенямин Нетаняху не се опитва да извлече политически дивиденти. "Не мисля, че Нетаняху започна тази операция заради изборите, защото би ги спечелил така или иначе. Той също така е икономист и знае добре не само политическата цена на войната, но и икономическата", казва за "Капитал" специалистът по "Хамас" доцент Мейр Литвак от Центъра за близкоизточни изследвания "Моше Даян" в университета в Тел Авив.

А и след спирането на огъня не е много ясно какъв е резултатът. В документа за примирието пише, че двете страни се отказват от предприемането на каквито и да  било военни действия една срещу друга, включително и целенасочените убийства на лидери на "Хамас". Израел изглежда не променя значително положението отпреди кампанията – иранските ракети, които за първи път застрашиха Тел Авив и Йерусалим, може и да са унищожени в момента, но нищо не им пречи да се появят отново в ивицата Газа след месец или два.

"Няма начин Израел да попречи на палестинските или ливанските организации да получават оръжия. Никога не сме успявали да го направим от 1948 г. досега и няма да можем и сега. Не и докато има държави като Иран, които доставят оръжия, и докато египтяните не могат да контролират Синай", казва Литвак. "Единственото, на което можем да се надяваме, е достатъчна възпираща сила, така че другата страна да не смята, че ще й е от полза да напада отново. Ако вземем за пример войната с Ливан от 2006 г., "Хизбула" днес има много повече оръжия оттогава, което е огромен проблем на Израел. Но за последните шест години това е много тиха граница. Не е перфектното решение, но дали е по-добре отпреди – вероятно да", казва анализаторът.

Да искаш, да можеш и да трябва Да поправя цялата тази бъркотия се падна на Египет. "Поведението на Мурси по проблема в Газа е различно от това на Хосни Мубарак. На първо място Мубарак имаше добри отношения с Израел и лоши с "Хамас". С Мурси е обратното – не са толкова лоши, но пред хората са студени. На заден план службите за сигурност си сътрудничат много добре без никакъв проблем", казва пред "Капитал" Саид Садек от Американския университет в Кайро.

Мурси бе и търсен партньор не само от Израел, но и от президента на САЩ Барак Обама, който проведе неколкократни разговори с него и Нетаняху, преди да реши да изпрати в региона тежката артилерия в лицето на държавния секретар Хилари Клинтън. Самото примирие пък бе обявено не къде да е, а в Кайро.

Всичко, което прави Мурси по отношение на Газа, обаче не се харесва на египетската общественост, коментира Саид Садек. "Той трябва да се съсредоточи върху вътрешните проблеми, не ни трябват задгранични приключения", казва професорът по политическа социология. Макар и да симпатизира на палестинската кауза, египетското общество се отнася с недоверие към "Хамас". "Има подозрения, че по време на революцията е имало тайни затвори, че те са отговорни за убийството на египетските войници в Синай. Хората също така смятат, че "Хамас" и "Мюсюлмански братя" поставят взаимните си връзки като приоритет за сметка на интереса на Египет", допълва Садек.

Независимо дали това ще засили вътрешното напрежение за Мурси, текстът на примирието вече е подписан. И в него е посочено, че именно Египет ще е държавата, към която "Хамас" и Израел трябва да се обърнат, ако имат възражения. Според Гилад Шер, бивш началник на кабинета на израелския премиер Ехуд Барак и един от главните преговарящи с палестинците през 1999 - 2002 г., Египет ще трябва да изиграе и друга важна роля в Газа. "Там не трябва да се позволи никакво възстановяване и внос на оръжия, муниции и ракети за "Хамас", казва Шер пред "Капитал".

За разлика от времето на Мубарак египетската граница с ивицата Газа бе отворена след началото на конфликта. А още в първия му ден Мурси изпрати премиера си Хишам Кандил да играе ролята на жив щит в знак на солидарност и вероятно да даде на "Хамас" глътка въздух. Примерът му бе последван и от други арабски министри, както и от турския първи дипломат Ахмет Давутоглу.

Настрана този път остана турският премиер Реджеп Тайип Ердоган въпреки лидерските му амбиции в региона на Близкия изток. "Турците оставят Мурси да движи нещата и го подкрепят специално в този казус", казва Димитър Бечев от Европейския съвет за външна политика. И припомня, че пикът на турското влияние бе преди миналата операция в Газа през 2008 г., когато Ердоган посредничеше в разговори за мир между сирийския президент Башар ал Асад и Израел. Последвалата операция "Излято олово" и злополучната Флотилия на свободата за Газа, при която загинаха 9 турски граждани, подпечатаха скъсването на отношенията с еврейската държава. Изглежда Ердоган няма намерение да ги възстановява, поне не и в близко бъдеще – по време на агресията в Газа той нарече Израел "терористична държава" и я обвини в извършване на етническо прочистване.

Счупена маслинова клонка В пресконференцията си, която течеше в последните минути преди обявяването на край на огъня, премиерът Нетаняху, външният министър Авигдор Либерман и военният Ехуд Барак се надпреварваха да уверяват, че всички политически и стратегически мисии на операцията "Стълб на отбраната" са достигнати. "Нетаняху може да загуби някаква популярност, ако резултатът от операцията е много мъгляв. Но няма да загуби изборите, защото няма политически противници", смята Мейр Литвак.

От своя страна "Хамас" прие края на конфликта като триумф. Взривовете на израелски ракети веднага бяха заменени от цветните експлозии на фойерверки в небето над Газа, а в четвъртък представители на ислямисткото движение се посветиха на даване на победоносни пресконференции. "Хамас" ще се представи като някой, който е победил Израел, дори и да не е вярно", казва Литвак.

Парадоксално, но най-пострадалият от тази пирова победа ще е палестинското движение "Фатах" на Западния бряг. Макар и да твърди, че поддържа близки връзки с "Хамас", лидерът му Махмуд Абас не бе потърсен от Барак Обама, докато американският президент се опитваше да потуши кризата. Тази изолация не е от вчера. Заради Арабската пролет Абас изгуби близък съюзник в лицето на Хосни Мубарак, икономиката на Западния бряг е в руини и все още има корупционни скандали. "Много палестинци смятат, че Абас не прави нищо по отношение на Израел", коментира Литвак.

Популярност на Абас най-вероятно ще продължи да намалява и след 29 ноември, когато той се зарича да поиска в ООН статутът на Палестина да бъде повишен до държава наблюдател. Това не само ще й позволи членството в различните организации на ООН (като тази за човешки права например), но и - поне на теория, подаване на жалба срещу Израел за извършване на военни престъпления в съда в Хага. На практика обаче подобна инициатива, срещу която предупреждават САЩ, няма да доведе до много ползи. При провалилия се подобен опит миналата година Израел блокира плащането на събираните от негово име данъци за Западния бряг, което лиши Палестинската автономия от жизненоважни приходи за икономиката й. Сега заплахите са същите.

Но в лицето на Абас Западът и Израел губят един от малкото готови за диалог партньори. Предвид нарастващата си популярност "Хамас" вероятно няма да измени антиизраелската си риторика, проповядваща свещена война срещу еврейската държава. "Примирието ще бъде нарушено до няколко месеца", смята Литвак. И описва една важна политическа промяна в самата ивица Газа, която предвещава бъдеще, доминирано от радикалисти. "Ръководството на "Хамас" се откъсва от Иран. То премества бюрото си от Дамаск и не подкрепят президента Башар ал Асад", отбелязва анализаторът. Според него точно заради това Иран доставя ракети на палестинската групировка "Ислямски джихад", а тя от своя страна се опитва да вкара "Хамас" в трудна ситуация и засилва операциите си срещу Израел. "Донякъде действията на "Хамас" са мотивирани от предизвикателството от "Ислямски джихад". "Хамас" се включи към ракетния обстрел отчасти, за да покаже, че не изостава", смята Литвак. Същевременно, както отбелязва Гилат Шер, "религиозната война срещу Израел е нещо, с което не може да се прави компромис".

И въпреки това дори "Хамас" са готови на малки отстъпки. Организацията приема, че няма да успее да се справи със своя враг в близко бъдеще, затова е склонна на дългосрочно примирие в зависимост от поставените условия. Изглежда те са налице в момента и подписаният в Кайро документ трябва да бъде използван за възстановяване на ивицата Газа, смята бившият преговарящ в мирния процес от израелска страна Гилад Шер. "Хамас" трябва да имат нещо за губене, ако насилието продължава. Това ще е причина за тях да станат по-мирни", казва той. С продължаващата израелска блокада върху ивицата икономическият разцвет в Газа е малко вероятен. Ако тя бъде вдигната и палестинците заживеят по-добре, "Хамас" може и да се промени. Но засега и израелци, и палестинци продължават да седят върху тиктакащо буре с барут.