Лидерите на ЕС започнаха втори рунд в битката за бюджета

Германски официални лица предупредиха в сряда, че Берлин няма просто да отвори чековата си книжка, за да разреши бюджетните спорове. В същото време обаче Германия търси компромис, знак за което беше и срещата в сряда на канцлера Ангела Меркел с Оланд, който е против всякакви маневри във вреда на проектите за растеж.

И все пак има знаци, че френската съпротива може да бъде смекчена, най-вече след като през ноември Франция постигна значителна победа. Великобритания, Швеция и Дания се съгласиха да не искат допълнителни съкращения в общата селскостопанска политика или финансирането за по-бедните региони, което вероятно ще промени атмосферата на срещата. Макар британците да са на мнение, че селското стопанство и финансирането за него се нуждаят от реформа, не се очаква да поставят именно средствата за земеделие във фокуса на дебата.

Лондон срещу Париж

През последните седмици противопоставянето между Франция и Великобритания започна да придобива все по-ясни очертания, особено след като Оланд определи Лондон като най-голямото препятствие за постигането на споразумение, пише Guardian. След като "Даунинг стрийт" намекна, че Камерън ще обедини сили с Меркел в исканията за по-скромен бюджет, Оланд критикува страните, които настояват за съкращения, а в същото време искат да запазят специалните си отстъпки.

Великобритания не за пръв път става обект на критики заради въпросните отстъпки, договорени от Маргарет Тачър през 1984 г., благодарение на които получава обратно част от внесените средства в ЕС.

Дипломати от ЕС обясниха, че френско-британският спаринг е просто част от традиционните спорове около бюджета. И двете правителства обаче предупредиха, че може да наложат вето на споразумението. Британският министър по европейските въпроси Дейвид Лидингтън подчерта, че Камерън иска да бъде постигнато споразумение, но "не на всяка цена".

В интервю за "Дневник" зам.-посланикът на Великобритания Катрин Барбър потвърди, че Великобритания запазва позицията си, че трябва да се направят големи съкращения в бюджета за 2014 - 2020 г. На въпрос дали Лондон е готов на компромис тя отговори: "Имаме една приоритетна цел и това е общият размер на бюджета... Заявихме, че ако тази цел е постигната, сме отворени за преговори и дискусии за това къде да бъдат съкращенията, кой бюджет да е по-голям и къде трябва да е по-малък."

"Има някои бюджетни пера, които смятам, че ясно се нуждаят от преразглеждане – за администрацията например. Освен това Великобритания заяви, че когато става въпрос за кохезионни фондове, искаме да видим страните, които са в най-голяма нужда, най-бедните, да получат по-голяма част от бюджета и това ще бъде за сметка на по-богатите държави членки, включително на нас."

Финансови трикове

Според източници на Reuters различните начини, по които държавите членки интерпретират цифрите, може да дадат на преговарящите достатъчно пространство за маневриране, за да постигнат сделка. Предложението на Ван Ромпой се опира на факта, че бюджетът винаги съдържа заявени от отделните държави ангажименти да внесат средства за съответната година, предвидените от ЕС средства за бъдещи плащания и реални плащания - средствата, с които се покриват разходите, свързани с тези ангажименти.

Напоследък реалните плащания за покриване на разходите по усвояване на средствата от еврофондовете са по-ниски от заявените. Причината не е само кризата, но и фактът, че обикновено не се усвояват 100% от предвидените средства и неусвоеното се пренася от година на година и натрупва в края на периода. Освен това тези неусвоени средства не се "освобождават" от конкретната държава и не могат да се ползват от други страни в рамките на бюджета на ЕС.

Именно разликата между ангажиментите и реалните разходи трябва да бъде приемлива за всички, за да се постигне сделка. Много държави, които са нетни вносители, включително Великобритания и Германия, използват за основа на изчисленията си плащанията, а нетните получатели на средства предпочитат да се вземат предвид поетите финансови ангажименти. Като предлага по-голямо орязване в плащанията, Ван Ромпой се надява да спечели подкрепата на Лондон за сделката, без да остави недоволни по-бедните страни от Южна и Източна Европа, които искат увеличаване на ангажиментите.

В сряда италианският министър по европейските въпроси Енцо Моаверо каза, че очаква Ван Ромпой да предложи допълнителни 15-20 милиарда евро съкращения на ангажиментите освен вече орязаните 80 милиарда евро от първоначалното предложение на Брюксел. С това ангажиментите ще бъдат намалени до 952 - 957 милиарда евро, или около 1% от годишния БВП на ЕС. В същото време обаче Ван Ромпой ще предложи много по-дълбоки съкращения на лимита върху плащанията, допълни Моаверо.

"На основата на предварителна информация смятаме, че... орязванията по отношение на плащанията ще бъдат 30-40 милиарда евро", каза той в реч пред италианския парламент. С това нивото на плащанията ще достигне 902 - 912 милиарда евро от предвидените в последния вариант през ноември 942 милиарда евро, посочиха официални лица от ЕС. Според източници, запознати с преговорите, британският премиер Дейвид Камерън ще предпочете плащанията да бъдат орязани до под 900 милиарда евро, но германският канцлер Ангела Меркел е доволна и със сума над 900 милиарда евро.